Акцент
В Испания няма давност за фашизма
Франко напуска "Долината на загиналите", за да не скверни мястото
/ брой: 56
Тенденцията за дълбоки промени в Европа и в света, е видим, но са различни проявите и ярките събития, съобразно националната специфика, натрупаните стари болки и нерешени проблеми, пренебрегвани ценности. И то въпреки глобалистката уравниловка и твърдението, че са победили точно европейските ценности и общочовешките права. Да, различно е: Франция - петмесечните вече социални протести на жълтите жилетки, Великобритания - измъченият и хаотичен "Брекзит", Испания - стремежът да се изживеят раните от Гражданската война преди повече от 80 години и да се даде заслужено възмездие на Франсиско Франко и съучастниците му.
Преди дни от испанското социалистическо правителство на Педро Санчес дойде съобщението, че вече е уточнена датата за ексхумацията от мемориала "Долината на загиналите" и препогребването на диктатора, на каудильо Франсиско Франко. Вицепремиерът Кармен Калво обяви, че "на 10 юни 2019 г. останките ще бъдат препогребани в семейната гробница в държавното гробище "Мингорубио ел Прадо" до гроба на съпругата му Кармен Поло. Въпреки опитите на наследниците на Франко (седмина внуци) да предотвратят събитието или поне да го забавят със съдебно решение. Същевременно премиерът Педро Санчес призовава процедурата по препогребването "да не се превръща в национално шоу" и е категоричен, че останките на Франко в мемориала "Долината на загиналите" са символ, който разделя испанците". Потомците на Франко настояват дядо им да бъде препогребан "с всички военни и държавни почести". Франсиско Франко е покойник от ноември 1975 г., след като унищожава републиканска Испания и управлява еднолично страната в периода 1939-1975 г.
Всичко това е продължение на събитията от юли 2018 г., когато лявото испанско правителство обяви с декрет предстоящата ексхумация на бившия диктатор. Тогава Кармен Калво заяви: "Напълно нетърпимо е за зряла демокрация като нашата, жертви и от двете страни да лежат на същото място, където е погребан Франко". Само след месец испанският парламент одобри декрета на правителството и предвидените в него промени на Закона за историческата памет. Гласовете "за" са на социалистите, на депутати от партията "Подемос" и останалите леви политически обединения. Въздържат се десните партии, с аргумента, че не са против изнасянето на Франко от мемориала, а срещу декрета на правителството като форма на управление. При проучване на общественото мнение в Испания през 2018 г. е отчетено, че 56% от испанците одобряват ексхумацията и препогребването на Франко.
Духът на промяна и преоценка на миналото всъщност започва през 2007 г., по време на управлението на социалистическото правителство на Сапатеро, когато в Испания е приет Законът за историческата памет, който определя управлението на Франко като нелегитимно, паметниците и символите от онова време са премахнати, а в град Саламанка е създаден център за изучаване на гражданската война. В направените наскоро изменения и допълнения на закона се казва още, че в "Долината на загиналите" могат да почиват само останките на хора, починали вследствие на Испанската гражданска война, а мястото е за отдаване на почит, възпоминание и преклонение пред жертвите на сблъсъка". През 2013 г. три мисии в Испания, възложени от ООН, критикуват тогавашното дясно правителство на Мариано Рахой, че няма "национален план за издирване на изчезналите хора, а също и изразяват загриженост от бездействието на испанските съдилища за законово преследване на някои от най-страшните престъпления от този период."
Това, което става и предстои да се случи в Испания, е предупреждение, че макар и със закъснение, испанското общество, светът и човечеството е нетърпимо към фашизма и неговите превъплъщения, срещу унищожението, несправедливостта и жестокостта. Случващото се днес в Испания е и опровержение на дългогодишните твърдения и призиви за единение в България чрез испанския пример и "ефекта и резултатите" от "примирението", постигнати с мемориала "Долината на загиналите"!
Така 80 години след кървавата Гражданска война в Испания, според мнозина испанци "призраците на генерал Франко и неговите последователи още са живи", не са зараснали кървавите рани и спомените за загубените близки, жертви и герои на Испания и не спират протестите на хора с портретите на неизвестно изчезналите 115 хиляди републиканци от режима на Франко. Испанската гражданска война 1936-1938 г. е знаково събитие в предвоенния свят на двадесети век и тя се превърна в прелюдия и генерална репетиция на Втората световна война. Франсиско Франко е един от организаторите на военния преврат срещу законно избраните републикански власти в Испания през 1936 г., което довежда до кървавата гражданска война. Известен е като палач на собствения си народ, близък съратник и съмишленик на Хитлер и Мусолини. В началото на събитията срещу Испанската република през юли 1936 г. Съветското правителство заявява: "Делото на Испанската република е дело на цялото прогресивно човечество. Съветският съюз ще подкрепи испанската демократична република с всички сили и средства." Така Гражданската война в Испания прераства в морален и идеологически сблъсък в планетарен мащаб. В помощ на Франко и реакцията в Испания Хитлер изпраща танкове, ята военни самолети с опитни летци, а Бенито Мусолини - кораби от военноморския флот, редовни войскови съединения и артилерия. От 18 септември 1936 г. решението на съветското правителство за решителна помощ на Испанската република. В нейна подкрепа, на социалните, политическите и хуманните завоевания на испанския народ се включват 35 хиляди интербригадисти от 54 страни. Българският народ проявява своята солидарност освен с изпратените материални средства за борещата се испанска земя и с 501 доблестни синове в редовете на испанската републиканска армия, въпреки правителствената забрана и мерките на българските власти срещу отпътуването им. Освен тях в защита на испанската република се включват и над 100 българи от политическата емиграция в Съветския съюз. От всички български интербригадисти около 150 загиват на испанска земя и знае ли някой къде са костите на тези наши сънародници?
След кървавата победа над републиканските сили в Испания, в резултат на което загиват 500 000 човека, на 1 април 1939 г. Франко получава пълен контрол над страната, като установява авторитарен режим и военна диктатура. В драматичните месеци на 1939 г., опиянен от приближаваща победа над републиканците, той заявява: "Трябва да издигнем един голям кръст на помирение на двете Испании." По негово настояване през 1940 г. започва строителството и продължава до 1958 г. на мемориала "Долината на загиналите", който се намира на няколко десетки километра от Мадрид в красивата природа в планината Гуадерама. В центъра му върху масивна скала е разположен кръст с височина 152 м, видим от 45 км. Криптата е дълга 265 м и висока 60 м, прокопана в масивната скала с труда на политическите затворници-републиканци при управлението на диктатора. Близо до олтара е разположен саркофагът на Франко, а от двете страни са останките на 50 хиляди жертви в гражданската война, предимно на републиканци и в повечето случай без знанието и съгласието на близките им. А през всичките тези години след смъртта на Франко, ежегодно стареещите привърженици на Франко и по-млади фашисти провеждат в мемориала меса в негова памет. Така "Долината на загиналите" се превръща в популярно място за онези, които изпитват носталгия по диктатурата на Франко и сродните режими. Всичко това, а и огромната болка, страдания и несправедливост към жертвите и героите на Испанската гражданска война предизвиква възмущението и непрестанните протести на потомците на жертвите на франкизма.
Благодарение на общественото съгласие, днес испанската левица доказва, че не само в Германия, Италия и други страни няма давност (въпреки съвременните прояви) за фашизма и че миналото не е забравено. С това свършва и легендата за т.нар. помирение между жертви и палачи в Испания, а и възможността да се заблуждават хората за съществуването на някакво лъжливо единение и всеобщо помирение, на забрава - там, където е имало фашизъм.