05 Юни 2020петък00:47 ч.

В интернет не можете да разчитате на анонимност

Уебсайтовете знаят много неща за своите посетители, включително техните имена, интереси и локация

/ брой: 61

visibility 860

"Икономист"

Ако се върнем към ранните дни на световната компютърна мрежа, през 1993 г. "Ню Йоркър" пусна карикатура, изобразяваща две кучета пред компютър. Компетентното по въпросите на интернет четириного казва на приятеля си: "В интернет никой не знае, че си куче". Тази смешка отразява волната анонимност в ранните етапи на пристрастяването към интернет, но вече не е в сила. Днес в много случаи уебсайтовете знаят много неща за своите посетители, включително техните имена и интереси.
Възможността да се използва интернет анонимно ерозира по няколко фронта. Популярни уебсайтове, сред които водещата социална мрежа Фейсбук и популярният сайт за въпроси и отговори "Куора", изискват от потребителите да дават истинските си имена и блокират хора, заподозрени в използване на псевдоними. Други уебсайтове настояват потребителите да вписват истинските си имена при оставянето на коментари с надежда, че дискусията ще бъде по-любезна, ако хората участват в нея със своята идентичност.
През последните месеци изследователи на сигурността показаха, че ако използваш истинската си идентичност в някои сайтове, можеш да бъдеш идентифициран, когато посещаваш други. Единият начин, по който това може да стане, включва т.нар. бисквитки - малки по обем данни, които уебсайтовете пращат по компютрите на посетителите, за да могат да бъдат разпознати, когато отново посетят същия адрес. Това звучи страховито, но "бисквитките" по правило са анонимни. Те могат да разкрият вашите навици за сърфиране, могат да бъдат използвани за целева реклама, например въз основа на информацията за други посетени от вас сайтове, но обикновено те не знаят кой сте вие.
Въпреки това през 2010 г. експерти по опазване на личното пространство на два пъти изтъкнаха, че Фейсбук е изпращал информация за своите потребители на същите рекламодатели, които проследяват "бисквитките". Не е известно какво рекламодателите са правили с тази информация, ако са правили нещо. Но възможностите са ясни: данните от Фейсбук може да са били използвани за отстраняване на анонимността на "браузинг историите" (списъците с посетени сайтове), свързани с тези "бисквитки". Фейсбук запуши това изтичане на лична информация, но едва след като проблемът получи широк отзвук в "Уолстрийт джърнъл". Когато девет месеца по-рано, през август 2009 г., компютърни специалисти обърнаха внимание на това изтичане, Фейсбук не взе мерки.
Неотдавна компютърни учени проправиха пътя на друга техника за пробив в анонимността. Тя почива върху "кражба на истории", при която недостатъците в браузъра на потребителя позволяват на измамнически сайтове да изтеглят елементи от неговата "браузинг история". Това вероятно не разкрива пряко неговата самоличност, но ако потребителят се е присъединил към три социални мрежи, има ограничено препокриване между списъците на членовете им, а тези списъци са публични. И може би е просто въпрос на установяване кой принадлежи на всичките три групи.
Това звучи повече като изкуствена заплаха, но то действа в практиката. Гилберт Вондрачек от Виенския технологичен университет и неговите колеги са създали уебсайт за кражба на "браузинг истории", насочен към групите в бизнес ориентираната социална мрежа "Син" (Xing). Анализите на Вондрачек върху повече от 6500 групи в "Син", с общо над 1,8 милиона потребители, свидетелстват, че измамнически сайтове могат да определят самоличността на четирима от десетима посетители. При експеримент, в който Вондрачек поканил колегите си, използващи "Син", да посетят неговия сайт за кражби на истории, приблизително се потвърдила тази оценка. Върху тази, установена от него, уязвимост оттогава работят инженерите в няколко браузъра, включително "Файърфокс" и "Сафари", но проблемът още не е решен в "Интернет експлорър" на Майкрософт.
Фейсбук тихомълком се сдобива с възможността да наблюдава странстванията на своите членове из мрежата. Много сайтове вече включват "фейсбукови" бутони, предвидени да се натискат, ако харесвате страницата. Натиснете някой и във вашия профил във Фейсбук ще се появи съобщение за връзка с въпросната страница от сайта. Тази особеност помага на хората да споделят съдържания с приятели, но позволява и на Фейсбук да проследява сърфирането на потребителите си. Фактически само трябва да отидете на страница, на която има "фейсбуков" бутон, и ако в момента сте влезли в профила си във Фейсбук, това ще е достатъчно за социалната мрежа да узнае къде сте, независимо дали сте натиснали бутона или не.
Накъде води всичко това? Ясно е, че много фирми сега могат да проследяват движението на хората из мрежата и понякога могат да свържат тези "браузинг истории" с конкретни личности и техните лични данни. И ако дните на анонимното сърфиране из интернет още не са приключили, някои наблюдатели смятат, че това скоро ще стане. Както твърди Джули Коен, учен по право в университета "Джорджтаун", в една прозорлива студия отпреди 15 години, "интернет ерата е колкото ера на информацията какви са читателите, така и ера на информация, предназначена за читателите". В реч пред конференцията "Текономи" (Techonomy) миналата година Ерик Шмит от Гугъл каза, че личното пространство, както и анонимността трябва да бъдат спазвани. "Пълната анонимност ще доведе до някои много трудни решения за нашите правителства и нашите общества като цяло", заяви той.
Но анонимността дава свобода. Тя позволява на хората да четат онлайн за различни политически гледни точки, да търсят думи, за които се притесняват, че не разбират, или да си търсят работа, без да бъдат смятани за екстремисти, глупаци или нелоялни. В Америка някои съдии постановиха, че навиците на хората за отваряне на уебсайтове ще се променят, ако те усещат, че се следени. В отказа да удовлетвори иск на правителството да получи данни от "Амазон" (голям онлайн търговец на книги), един съдия написа, че предоставянето на тази информация ще предизвика охлаждащ ефект, който може "да замрази клавиатурите в цяла Америка". Библиотекарите отдавна са наясно и затова пазят в тайна архива на своите читатели. Но мнозина от новите пазители на данните какво четат хората не са много склонни да правят същото.
 

Ново огнище на COVID-19 в Сърница

автор:Дума

visibility 6

От КЕВР заговориха за по-евтино парно

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 105

Забраняват игралните зали извън курортите от 2026 г.

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 105

НСИ отчете най-ниския ръст на икономиката от 5 години

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 105

НАП няма да запечатва обекти за малки нарушения

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 105

Германия подпомага икономиката със 130 млрд. евро

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 105

Протестите в САЩ стават по-мирни

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 105

Путин гневен заради екокатастрофа

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 105

Датата

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 675

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ