В името на паметта

„Причината е в това, че хората забравят. Забравят какво е било, още по-лошо: не ги интересува. Днешните поколения не знаят почти нищо за предишните, не познават бита им, живота им, нито България от "онова време“. Те не знаят какво е девствен плаж, не знаят какво е тротоар без паркирани коли и тиха вечер с дъх на липа в столицата. Също така не знаят нищо за мощта на никога непобедената българска армия, нито за изгубените пристанища по Беломорието. Те не биха могли да си представят колко кръв е пролята за България, нито биха могли да допуснат за съществуванието на истинските герои, безброй поборници, хайдути, генерали и обикновени войници, българи... И защото, както казва един приятел: "Една снимка струва хиляда думи".
Този текст (с известни мои съкращения) е написан от автора Пейо Колев през май месец 2009 година като встъпителен в забележителния му сайт „lostbulgaria.com”, (б.р. - изгубената България). Запознах се с него съвсем наскоро. И му свалям шапка. Родолюбец е. Има какво да сподели, а и знае как да го направи. Интересно е. И е истина. Идеята му за сайта безспорно е страхотна. В него има памет. Наша, родна. Натрупана от стотици хиляди човешки съдби. И естествено има спорт. Ще се изненадате какви фотографии е събрал Пейо. Особено интересни са ми спортните снимки от раздел „Юнаци“. Позират мъже и жени, които практикуват така нареченото преди почти 100 години „телесно възпитание“. Вижте и фотоса на строежа на язовир „Васил Коларов“ от 1947 година. И още, и още. Или снимката на дамския футболен отбор „Бенковски София“ от 1925 година.
Всичко това, за да се знае, че не искаме да късаме връзката с поколенията преди нас. И не – не искаме да забравяме никого от предците си, които са строили България. А тя е една. Няма тогавашна България и днешна такава. Различното е в постигнатите резултати. В икономиката, образованието, здравеопазването, спорта, културата... Степенувайте ги всеки за себе си, но това са приоритетите. Хубаво е да се знае. Хубаво е да се помни. Още по-хубаво е да се разказва. Да гледате сайта на Пейо Колев ще ви отнеме поне ден. И така трябва, защото е нужно да отдадем дължимото в името на паметта. И в частта „Спорт“ всяко нещо е уникално. Там е колекционирана победата. Триумфът на волята.
Ей, това българите си имаме спомените и затова все още си имаме и победите. Не за друго или заради този или онзи чиновник, администратор или премиер. И тук ги степенувайте, както намерите за добре, но не забравяйте спортиста. Човекът, който стои зад успеха. А то спортът е за хората. Във всичките му форми.

П.С. - И да не забравя – благодаря на Пейо Колев. За този материал и за срещата ни.