27 Септември 2022вторник01:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще има променлива, често значителна облачност. Ще има валежи от дъжд, по-значителни в планинските райони, на отделни места в Източна България ще има и гръмотевици. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Ще е хладно с максимални температури между 16° и 21°, в София - около 16°. Днес ще има променлива, често значителна облачност. Ще има валежи от дъжд, по-значителни в планинските райони, на отделни места в Източна България ще има и гръмотевици. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Ще е хладно с максимални температури между 16° и 21°, в София - около 16°.

Мирослав Попов:

В ХХI век патриотизмът се заявява със средствата на духовността

Човек трябва да е сигурен, че на това малко късче земя има хора като него, които ще го подкрепят, смята общественикът

/ брой: 246

автор:Веселка Венкова

visibility 1349

В годините на прехода юристът МИРОСЛАВ ПОПОВ печата статии и студии по правни и социални въпроси, а напоследък се занимава изключително с етническа и религиозна проблематика. На 47-ия конгрес на БСП Попов говори за патриотичния въпрос и връзката му с подкрепата на българската култура и образование.

- Кога национализмът е здравословен, градивен и в необходимата доза, г-н Попов?
- Терминът "национализъм" у нас има значение по-различно от разбирането му в Западна Европа и САЩ. Тук терминът се разполага изключително върху плоскостта на негативна обществена оценка. Чуждестранните версии не са точно такива, въпреки че навсякъде се говори за национализъм и за агресивен национализъм, като се подчертават сходствата и различията. Ключовият въпрос е кога едно нормално родолюбиво чувство прераства в агресивен национализъм. Родолюбивото отношение на човека е сред най-нормалните социални чувства, най-естественото. Откъдето и да идваш, като кацаш на аерогара София, си казваш: "Прибрах се вкъщи!" Любовта към родното и привързаността към страната е нещо естествено. Вярно е и друго, че тези 20 години за България и 30 - за света, които минаха под диктата на неолибералните концепции, имаха и политическо измерение, в т.ч. по етническите и националните въпроси. Неолибералната доктрина се свързва не само с монетаристични шокове, а и с разбирането, че понятия като национално гражданство, етническа принадлежност, роля на майчиния език са "поостарели" възгледи. Част от неолибералното тълкуване на етническите въпроси е и това да се види от националната идентичност - на по-малките народи особено - "заплаха" за глобалния или локалния мир. Тези неща са дълбоко непочтени в основата си. Част от идентичността на всеки днешен европеец трябва да е уважителното отношение към родната история. Ако не успяваш да обичаш страната си, как точно ще успееш да обичаш цяла Европа?
- Поставихте отново патриотичния въпрос, дали ви разбраха?
- Това не е първото ми изказване по темата, но смятам да говоря по-активно по нея. Така се случи в медийната реалност, че като се каже патриотизъм, се разбира, от едната страна - Красимир Каракачанов, от другата - представители на "Атака". Българската левица няма право да се самоизключва от политическите сили, които определяме като патриотични. Именно тази нагласа на хиляди хора поддържа социалистическата партия през последните 20 години, осигурява й различно, но добро представителство в парламента и обществото. Това е вторичен въпрос, главното е, че не може да имаш ефективна социална политика, примерно работеща социална държава или поне част от нейните инструменти, ако между хората, за които работи този социален инструмент, няма чувство за общност. Необходима е национална социална солидарност и чрез фондовете на държавата като инструменти да си помагаме един на друг. Гражданинът на България, където и да отиде, трябва да е сигурен, че тук, на това малко късче земя, има непознати хора, които ще го подкрепят.
Тези проблеми се дискутираха през 90-те години по не напълно достоверен и коректен начин, с много мнителност и предвзетост. Истината е, че от Запад дойде разбиране, схващащо Изтока - от Балтика до Момчилград, като потенциално заподозряна в национализъм зона. Това е посткомунистически феномен. Развитието на нещата от австрийските избори през 1999 г. насам показа, че Западът не е застрахован от агресивен национализъм. Напротив. В източната и западната половина на Европа равнищата на националистичност са сходни. Етническите и религиозните въпроси пълзят към проблемния център на обществения дебат в цяла Европа. Успехът на днешния български патриотизъм така, както го разбирам, освен друго, ще се оценява по това дали ще успее да сплоти етническите българи, турци и роми в българската политическа нация.
- Все пак нещо провокира, изплаши, събуди западноевропейския национализъм...
- Основният "дразнител" на западноевропейското общество се оказаха мигрантите. Завоят в мигрантската политика на Запада след 2000 г. е отчетлив. Тя става все по-твърда, ограничителна. Западът се страхува от мигрантите, от ромите, а след 11 септември - и от мюсюлманите. Във всички западноевропейски общества се появиха партии на страха и подозрителността към чуждия, особено ако е и беден. Видя се, че богатият западен свят не е чак толкова склонен да сподели трапезата си. Преди последния ромски въпрос, възникнал във Франция, през лятото там имаше остри сблъсъци с мюсюлманите мигранти. Същото важи за Холандия, Белгия, още по-отдавна - за Австрия и Италия.
- Какво имахте предвид, призовавайки за подкрепа на образованието и националната култура, когато говорихте за патриотичния въпрос?
- Това, че в ХХI век патриотизмът се изразява в много по-голяма степен не в завладяването на територии със силата на оръжието, а се защитава, реализира, заявява със средствата на духовността. Ако подготвяме компетентно младо поколение, което събира аплодисментите на света, това е патриотичен въпрос освен всичко друго. Никой не се съмнява, че така е в спорта! А в областта на изкуствата, културата, науката тези неща остават на заден план. Въпрос на зрелост на едно общество е да разбере, че трябва да изгради механизми, с които да помага на най-способните, талантливи и перспективни да пробиват по света с неговия флаг!
- Може ли тогава да търсим корените на неслучващата се интеграция на ромите в загърбеното образование и култура?
- Ромският въпрос от гледна точка на публичното му дискутиране е от най-обърканите, но той не е толкова сложен и объркването не е случайно. Проблем е, че българското национално образование не се интересува от задачата си да окуражи ромските деца да се гордеят с българското си гражданство, да търсят признание от цялото българско общество.
Объркването е неслучайно, то е, защото покрай ромския въпрос в югоизточните европейски държави се отделиха 40-50 милиарда - половината от европейски и различни благотворителни фондове, а другата - от националните бюджети. Проблемът е, че начинът на изразходване на тези средства е ниско продуктивен.
- Това покрай т.нар. Декада на ромското влючване ли?
- Декадата е инструмент, съществуващ от февруари 2005 г. И преди това проблемът не е бил по-различен. Както вървят нещата, декадата ще приключи, без да е постигнала основната си цел - да внесе съществени промени в статуса на социалното, икономическото и образователното положение на ромите в Югоизточна Европа. Грешката е управленско-технологична, концептуална. Заложи се изключително на разбирането, че сегашното положение на ромите е поради дискриминационно отношение. Не изключвам този проблем, но държа на комплексното си виждане, което поставя нещата на равна плоскост - интеграцията е двупосочен процес и изисква усилия и от двете страни. Значителна част от ромите в България, не по-малко от 40 процента, са напълно интегрирани и там въпросът за интеграционната политика не стои в този смисъл. 
Когато говорим за ромите, скандализирали френското общество, става дума за неинтегрирани хора от маргинализирани общности и групи, хора от социалното дъно. И в "Парижката света Богородица", в главата, в която Есмералда спасява Грегоар, действието се развива в мултинационално престъпно гето. Характеристиките му не са по-различни от онези, които г-н Саркози даде на т.нар. ромски лагери. Извор на престъпност, кражба на деца... Става дума за общност, чиято отличителна черта не е етническата, а криминалната основа, описана и от Юго. Не приемам каквото и да е криминализиране на един или друг етнос. Твърдя обаче, че маргинализираните социални групи, останали по различни причини в периферията на обществото, са по-податливи на криминализация. И това трябва да се разбере - тя няма етническа основа. В същото положение може да се окаже член на всеки етнос, попаднал "извън". Пак неолиберализмът рязко засили и изостри социалната стратификация, разслоението. Една от най-точните диагнози за нашия свят, дадена наскоро от популярен социален критик и писател, е: "Богатите стават по-богати, бедните отиват в затвора!"
- Изходът, поне теоретично?
- Дълбоки социални реформи! Засега успяваме да се оправим без драстични финансови операции, чиято цена плаща средният социален слой, а където го няма, се смъква по още една кожа от бедните. Просто у нас тези неща станаха преди 12-13 години, този тип кризи са идентични. Решението е в глобалното разбиране, че драстичното социално неравенство е античовешко и заплашва сигурността и живота на всеки и на всяка държава. Ако заложим на такова разбиране, може да генерираме социални интеграционни политики. Въпросът за интеграцията не е въпрос само на етническо, а на социално приобщаване.
- Какво може да направи един средно интелигентен и патриотично настроен българин?
- В политически план - да възрази на сегашното управление. Трябва да се спре със сатанизизирането на всякакви групи хора, разговорът да се води честно в обществото. Неравенството в България е стигнало мащаби, по-големи от онези преди 1944 г. Това е ненормално, то е продукт на определена политика, при която разслоението като цяло се задълбочава.
- Кой да води този разговор с обществото и тази политика, очевидно не ние в това интервю...
- Водим го, за да ни прочетат, да чуят хората, да споделят мисли, за да си променят представите и нагласите.
- Не виждам оптимизъм в нашия разговор...
- Нека да говорим за проблемите, това малко ли е?

Паундът се срина до исторически минимум спрямо долара

автор:Дума

visibility 233

Явор Божанков: България без ГЕРБ е възможна с номер 28

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 186

Емил Хумчев: Страната има нужда от стабилно управление

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 186

Драгомир Стойнев: Предлагаме таван на цените на тока, газа и водата

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 186

ЕС с нови санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 729

/ брой: 185

Екзитпол: В Запорожието - 93% "за" Русия

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 186

Гърция се отказва от руския газ

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 186

Израел не дава ПВО на Киев

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 186

Разкриват 165 секции в Турция за изборите

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 186

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ