В душата ми и Марти, и Ботев са заедно

Къдринка Къдринова
 

"Всеки кубинец носи в душата си поне една искрица от пламъка на Хосе Марти - и затова е поне малко поет и мечтател. А аз съм двойно по-щастлива, защото с Марти нося в душата си и българския му събрат Христо Ботев, героя на втората ми родина - България..."
Това неведнъж съм го чувала от "българската кубинка", голямата приятелка на страната ни и бивша посланичка у нас Тересита Капоте. Освен всичко друго, заради което я обичат и Куба, и България, тя е и вдъхновена поетеса.
От 2014 г., когато изтече посланическият й мандат в София, Тересита живее със семейството си в Хавана, където винаги с радост посреща дошлите на Острова на свободата български приятели. Неотдавна посрещна и мен, помогна ми да организирам интересни срещи и интервюта, на които дори домакинстваше в своя дом. Разбира се, интервюирах и нея.
А съвсем наскоро, точно в навечерието на 164-та годишнина от рождението на поета, вдъхновител и герой от националноосвободителната борба на Куба Хосе Марти (28 януари 1853 г. - 19 май 1895 г.), Тересита изпрати по имейла до българските си приятели и едно от последните си стихотворения - "На незабравимата ми България" (публикуваме го отделно). В него тя отново свързва ведно кубинци и българи, Хосе Марти и Христо Ботев. Впрочем стихотворението дойде в дните и около 169-та годишнина от рождението на нашия Ботев (6 януари 1848 г. - 1 юни 1876 г.).
Самата съдба е орисала Тересита да бъде "мартианка", както в Куба наричат, всички, следващи идеалите на Марти. Родена е в най-западната провинция на Куба Пинар дел Рио. Там се отглежда най-добрият тютюн за кубинските пури, там е и прочутата с накацалите сред нея красиви карстови скали и планини долина Винялес. Една от тези планини прилича много на профила на Хосе Марти и местните хора с гордост я показват на всеки гост. Успях да я видя и аз при последното си кубинско пътешествие.
Преди революцията обаче животът в Пинар дел Рио е бил много тежък за бедните хора. Тересита е едва 7-годишна, когато 33-годишната й майка умира от туберкулоза... "За мен революцията бе и лично освобождение," казвала ми е често Тересита. Тя съвсем млада заминава с доброволните отряди за ограмотяване на населението, следвайки завета на Марти: "Да си образован значи да си свободен".
Тя е и сред първите кубински младежи, които в края на 1961 г. пристигат да учат в България. И така започва историята й на "българска кубинка". Разпределят я в Техникума по черна металургия към металургичния завод "Ленин" в Перник. Специалността й е силикатни анализи. 50 години по-късно, вече като посланик у нас, тя ми разказваше: "Много съм благодарна за топлотата, с която българският народ ни обгърна, за всичко, на което ни научи!"
В Перник Тересита среща и първия си съпруг - акушер-гинеколога Георги Петров, Той е бащата и на двете й деца - сина Асен (Ачо) и дъщерята Росио (Роси).
Така сърцето на Тересита е разполовено завинаги на две - за любимата Куба и за любимата България.
Обичта към страната ни остава непокътната, независимо че бракът й с д-р Петров се разпада. Тересита се утвърждава като опитна преводачка от и на български, високо ценена в Куба. Тя превежда и на Фидел Кастро и Тодор Живков при посещението у нас на кубинския лидер през 1972 г. и при ответната визита на българския генсек малко по-късно в Хавана.
Завършва Института за външнополитически отношения в Куба и става професионален дипломат. През 1986 г. идва като втори, после става и първи секретар в кубинското посолство у нас. Пряк свидетел е на промените в България през 1989 г. Тогава се запознава и със сегашния си съпруг Берман Алеман, който е на специализация по електроника в България.
От 1994 зо 2201 г. Тересита е временно управляваща посолството на Куба в София. Следващият й мандат е като посланик в Казахстан. Идва отново у нас също вече в качеството си на посланик през 2010 г. и остава до 2014 г. Раздава се максимално, за да развива и разширява българо-кубинските отношения, да връща в тях емоцията от многобройните човешки връзки между страните ни. Удостоена е със Златна лаврова клонка на българското външно министерство.
Тересита не е само дипломат, тя влага в своята мисия целия си кубински плам и цялата си обич към България. Незабравими са рецитираните от нея стихове (повечето - нейни авторски), изпетите от нея песни (често в дует с приятелката й Йорданка Христова) и страстните й думи, отправяни неизменно към българите: "Вие сами не знаете колко сте прекрасни! Но ви забранявам да говорите лошо за страната си и да сте мрачни! Гордейте се с България и се усмихвайте повече!"
А ето и интервюто с нея, което взех в една късна хаванска вечер в дома й на 11-ия етаж, във висок блок досами булеварда "Малекон", след като току-що ме бе нахранила с крем-супа от тиква, сготвена от нея. Естествено, прекъсваха ни често - реплики, закачки, смях от внука Хавиер (Хави), от дъщерята Роси, от съпруга Берман...

- Тересита, какво ще кажеш на приятелите ти в България? Как си ти? Как живеят днес кубинците?
- Много ми липсва България! Това е втората ми родина. Затова пиша и стиховете си за нея - те винаги се изливат от душата ми. И Хосе Марти казва, че истинската поезия е тази, която излиза от душата.
Разбира се, щастлива съм, че сега съм си у дома, с дъщеря ми Роси и внука ми Хави. Но пък в България е синът ми Ачо и другите внуци, неговите синове... Винаги съм била разделена на две, винаги ми липсва едната половинка..
Все пак и тук, и там намирам поводи за любов, за радост, за гордост. Трудностите в Куба не липсват. Но ние сме горди с нашия избор, с нашия модел на развитие. Куба е една от малкото страни в света, в която няма деца, лишени от възможност да ходят на училище. На всички хора у нас е гарантирана висококачествена и безплатна медицинска помощ. Тези неща трябва да се припомнят постоянно.
Много се спекулира, че заплатите ни били по 20 долара. Но виж апартамента ми. Той е моя собственост и аз не плащам нито стотинка за него. Таксите за газ, ток, вода са символични. Плюс безплатното образование и здравеопазване. Ако съберем всичко, ще проличи и истинската заплата на кубинеца.
Добре е у нас по-често да идват чужденци и с очите си да виждат как живеем. Единствената причина, поради която американците толкова години не ги пускат тук, е за да не видят истината. Ние нямаме нищо против американския народ. Когато идват тук, ги приемаме ги дружелюбно. Така сме възпитани.
Посрещнахме и Барак Обама с уважение. И то при положение, че американските тайни служби 638 пъти са се опитали да убият Фидел Кастро! Дали сме над 3000 жертви и над 2000 осакатени от тероризма. Вкарвали са ни болести, бомби. И все пак винаги сме били готови да нормализираме отношенията със САЩ.
- Американската блокада обаче още е в сила...
- Категорични сме, че нормализация със САЩ ще има, само когато се вдигне окончателно тази тяхна блокада, която е причинила толкова беди на кубинския народ. И когато ни върнат заграбената кубинска територия на базата в Гуантанамо, която, разбира се, трябва да бъде закрита.
- Как вървят промените, които наричате "актуализация на социализма?"
- Искаме още много неща да подобрим. Промените се предприемат след широки дискусии с хората, всеки може да си каже мнението. В същия дух бяха и дискусиите на последния партиен конгрес.
- У нас хората се питат - това вашата перестройка ли е? По нашия път ли тръгвате?
- За разлика от перестройката у нас промените не се развиват въз основата на критики срещу нашето ръководство. То не е правило нищо, че да загубим доверието си в него. Уважението към Фидел Кастро (интервюто бе взето преди смъртта на Команданте ен хефе - б.р.) и Раул Кастро е много голямо. Не се отказваме от идеалите си. Осъзнаваме, че не сме перфектни и се стремим да поправим грешките. Самият Фидел преди няколко години каза, че ако не се коригираме, с революцията ще е свършено. Каза също, че никъде не е писано как се строи социализмът. Особено когато си в условията на необявена война...
Ние помним миналото си. Преди революцията Куба на 90% беше в американски ръце. По баровете пишеше: "Кучета да, негри не!" Народът тънеше в глад и мизерия. Ти знаеш как загубих майка си, покосена от туберкулоза едва на 33 години... Видяла съм със собствените си очи какво е била Куба тогава и я виждам каква е сега. Съпоставката не предразполага към перестройка като у вас. Бях свидетел на промените в България и те уверявам, че у нас ситуацията няма нищо общо.
- Как би искала да се развиват отношенията между България и Куба?
- Нека винаги те да се разширяват и обогатяват. Изпращам до всички мои близки и приятели в България прегръдки и благодарности за всичко, с което са ми помогнали в моята дейност като посланик. И нека България да върви напред. Да се гордее със своя принос в световната история и помни, че и ние сме се учили от вас.

* * *
Това интервю беше взето, преди Куба и светът да загубят човека-епоха Фидел Кастро, когото Тересита познаваше и от когото се възхищаваше. Когато това се случи, тя ми писа по мейла: "Болката, празнината са огромни. Но продължаваме напред по нашия път, защото само така Фидел винаги ще е с нас".

На незабравимата ми България

Не знаеш колко ми липсваш,
Българийо скъпа, любима!...
И хората ти, и цветята,
и обичта ти светла и свята,
открила ми стойността да ни има.
Никога не ще те забравя -
ти оставаш моя, моя, моя!
И сме вечно заедно в строя!
Дори отдалеч любовта ми обилна
безспир те прегръща и милва.

Прекрасна е моята Хавана -
обичлива, цветна, уханна..
Но все ми е някак празно
и жадно за други ласки -
за Перник, незабравимия,
за София с нежните й краски,
за хората с души раними,
към Куба така всеотдайни,
живота си готови за нея да дадат,
от врагове и несгоди да я защитят.

Няма, Българийо, да свикна
отдалеч да те гледам само.
В мен си завинаги - китна
и топла, душа и сърце голямо.
Зависеше ли от мен - щастлива
непрестанно щях да те искам!
Живота си бих дала за теб,
за Куба, за народите ни смели,
битки и герои в историята слели.
Пред Ботев прекланяш се ти,
а моят остров слави
кубинския му брат по съдба и идеали
- Хосе Марти!!!!!

                Тересита Капоте
(Превод от испански - К. Къдринова)