05 Август 2020сряда21:59 ч.

Пламен Славов:

В днешното общество има остър дефицит и на морал, и на вяра

При промените в Закона за вероизповеданията ще се ръководим от потребностите на обществото, твърди депутатът от Коалиция за България

/ брой: 223

автор:Юлия Кулинска

visibility 1193

Пламен СЛАВОВ е роден през 1961 г. Той е народен представител от Коалиция за България в 38-то, 40-то и 42-то Народно събрание. Избран е за депутат от 17 избирателен район - Пловдив-окръг. Председател е на комисията по вероизповеданията и парламентарна етика и е член на комисията по образование и наука в НС. Славов е магистър по история от Великотърновския университет. През 1991 г. защитава дисертация в Института за научен атеизъм към Академията за обществени науки в Москва и става кандидат на философските науки. От учебната 2007/2008 г. е преподавател във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет. Владее руски език.

Цитат
"Във всеки от нас трябва да живеят в синхрон вярата и моралът


- Г-н Славов, в последните месеци се вихри спор по приетите на първо четене промени в Закона за вероизповеданията. Те са свързани с намеренията за връщане на земи и сгради на Българската православна църква, на Главното мюфтийство, на другите вероизповедания. Вашата позиция?
-  Така е, има спор и в това няма нищо лошо. Ние от парламентарната комисия по вероизповеданията и етика благодарим на медиите за начина, по който се отразяват срещите ни с ръководствата на традиционните вароизповедания, защото те са важни, за да обсъдим въпроси, по които ние продължаваме да работим заедно и по които ще търсим заедно решение при промените в закона. Уточнявам, че досега сме провели разговори с Негово светейшество патриарх Неофит, с главния мюфтия Мустафа Хаджи, с председателя на епископската конференция на католическата църква в България епископ Христо Пройков и с Роберт Джераси - председател на Централния израилтянски духовен съвет. Предстоят срещи на парламентарната комисия по вероизповеданията със Съюза на обединените евангелски църкви в България и с Арменската апостолическа църква.
На тези срещи имахме възможност подробно да информираме нашите домакини за становищата, мненията и предложенията, които постъпват до нас като водеща комисия от различни министерства, институции и граждански организации. Много е важно ръководствата на традиционните вероизповедания да имат тази информация, за да притежават и те възможност активно да преценяват какви са обществените реакции и какви са нагласите и настроенията по този, смятам, много важен проектозакон. Той трябва да се разглежда като естествено продължение на действащия закон от 2002 г. и като една възможност да се отчитат и променящите се условия и динамиката в отношенията между държавата и традиционните вероизповедания. Затова законът е важен и неслучайно обществената реакция е динамична. Но не бива да се търсят сензации и скандали, а той трябва да се обсъжда сериозно и да се вслушваме внимателно в мнението и позициите на всички, колкото и те да са различни и взаимноизключващи се.
- Кое е най-същественото в законопроекта?
- Основен елемент в предлагания законопроект е, че не се създават привилегии за вероизповеданията в икономически или персонален план. Държавата признава нормативно силата на фактическото по отношение на правното положение на храмовете, манастирите и молитвените домове, голяма част от които съществуват при съвременната българска държава. От друга страна, този проектозакон цели да подпомогне Българската православна църква и патриаршия, както и останалите традиционни и регистрирани вероизповедания у нас, чрез създаването на благоприятни условия за снабдяването им с документи за собственост по важна част от тяхно синодално имущество. А това са именно съществуващите действащи храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност. В този смисъл проектозаконът обезпечава това право, защото липсата на нотариални актове затруднява дейността и на Българската православна църква, и на останалите традиционни вероизповедания. Затова смятам, че обсъждането на законопроекта трябва да включва и много внимателното анализиране на мотивите, които са част от него, защото много рядко може да се види документ с толкова подробно и ясно аргументирано разписани мотиви. Затова и моят призив е, когато законът се анализира, когато се атакува, критикува и коментира, задължително да се имат предвид мотивите.
- Имаше различни становища по промените...
- Така е. Имаме становища от БАН, от НСОРБ, на кметовете на Кюстендил и Благоевград, от МСТП, от НОИ, на МФ, очакваме да получим позицията от Министерството на правосъдието. Проектът беше одобрен от ръководствата на традиционните вероизповедания. В НС документът получи гласовете и на членовете на правната комисия. В НС обаче не го подкрепя комисията по култура. Оттам поискаха неговото разглеждане на второ четене да бъде отложено, за да могат да се чуят мотивите, мненията и становищата по всички аспекти не само на този въпрос. В законопроекта има важни въпроси, които той се стреми да уреди, свързани с ръководствата на традиционните вероизповедания и на свещенослужителите им, както и изключителното право върху собствеността на вероизповеданията вътре в храмовете и молитвените домове. Така че е много важно ние да продължим да се отнасяме с изключително внимание и много сериозно към всички становища и мнения.
 Нащата задача като водеща комисия е да продължим работата си, да се коригираме, ако сме сгрешили някъде, и на второ четене действително да стигнем до приемане на текстове, които да отговарят на интересите както на самите вероизповедания, така и на обществените. В най-голяма степен те са свързани със съхраняването на статута на паметниците на културата, които са публична държавна или публична общинска собственост и които са обект на санкция в действащия Закон за паметниците на културата. Отношенията между държавата и вероизповеданията са с вековна история и ние трябва да си даваме сметка, че в началото на ХХI век в тях трябва да се търсят максимално съгласие и отстояване на интересите на българското общество.
- Един от важните въпроси, който задава обществото, е как държавата ще съумее да контролира за какво ще бъдат използвани сградите и земите, ако те бъдат върнати на вероизповеданията?
- Освен действащо заканодателство и Закона за вероизповеданията, който урежда отношенията между държавата и вероизповеданията, българските граждани трябва да имат съзнанието, че всяко едно от тях осъществява своята дейност по реда, който е установен в закона, като се започне от регистрацията в съда и се стигне до регистрирания устав, по който всяко вероизповедание осъществява своята дейност. Държавата е отделена от църквата и обратното, и затова казвам, че сложните и динамични отношения между тях трябва да бъдат решавани внимателно, включително и с промени в действащото законодателство. И то по начин, по който да се намери баланс на интереси и на държавата, и на вероизповеданията.
- Кое липсва днес в обществото ни - моралът или вярата?
- На този въпрос всеки човек ще отговори различно. Факт е обаче, че днешното общество страда от остър дефицит и на морал, и на вяра, и на ценности, и на ориентири, които да ни сплотяват и обединяват като нация и като общество. Позволяваме различията и противоречията между нас да ни противопоставят. А риториката, която често е крайна и радикална, много често накърнява човешкото ни чувство на достойнство. Не подлежи на съмнение, че имаме нужда от повече морал в общуването помежду ни като хора и като политици, призвани да защитаваме интересите на българските граждани, които са ни избрали да ги представляваме в НС. Нужна ни е и вяра, която да възстанови онези девалвирали ценности, които проповядват почти всички вероизповедания в нашата страна.
- Кои са основните задачи пред комисията по вероизповедания и етика?
- ГЕРБ се върнаха на работа и така цялата комисия е попълнена. Надявам се да докажем, с тяхна помощ, разбира се, че можем да работим заедно и да се обединяваме по различни принципни позиции. На свое заседание комисията обсъди отчета на дирекция "Вероизповедания" за разпределението на държавната субсидия и изпълнението й за традиционните вероизповедания през миналата година. На практика положихме основите за по-нататъшната си работа за подготовката за бюджета за 2014 г. в частта за размера на средствата, които държавата отпуска за традиционните вероизповедания.
В този смисъл е важно да се знае, че трябва да дадем отговор и на постъпилото предложение от страна на католическата църква в България. За първи път тя трябва също да има възможността да получи част от държавната субсидия за традиционните вероизповедания, от която възможност тя не се е възползвала досега. През последните години размерът на бюджетната субсидия не е променян. Ще поставим пред министъра на финансите, пред премиера и пред цялото правителство искане за увеличаване на размера на бюджетната субсидия за традиционните вероизповедания за следващата година. Около това предложение се обединиха депутатите от всички парламентарни групи в комисията и това показва как ние може да заставаме заедно зад единна позиция и по-нататък да я отстояваме. Това ми дава повод да се надявам, че не само като парламентарна комисия по вероизповеданията, но и като комисия по етика ние ще бъдем добър пример за всички наши останали колеги от 42-то НС.  Уточнявам, че държавната субсидия за традиционните вероизповедания през последните няколко години е била 3 000 000 лева и предвид активното и динамично взаимодействие между тях и държавата е логично тя да бъде увеличена. С колко обаче, ще стане ясно след разговори в кабинета.

Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 148

Властта се сети за агросектора

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 148

Производството на ток намаля с над 8 на сто

автор:Дума

visibility 200

/ брой: 148

Туроператорите остават в протестна готовност

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 148

140 полицаи са ранени при безредиците в Портланд

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 149

Кайро спря преговорите за етиопската ВЕЦ

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 149

Албанска партия готова на коалиция със Заев

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 149

Кратки новини

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 149

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 36

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 149

Как да излекуваме политическата система

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 149

Датата

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ