В дебрите на множествената склероза

Множествената склероза (МС) е заболяване на нервната система, описана за първи път през 1868 г. от френския професор Жан-Мартен Шарко. Оттогава до днес и много, и малко се е променило.
Няма да е грешка, ако в наши дни оприличим централната нервна система на електрическата инсталация в коя да е сграда. Както натискането на копчето изпраща сигнал, за да стане светло, така човешкият мозък изпраща сигнали по нервните клетки, за да каже на тялото ни какво да прави. Но при човек с МС електрическата система е повредена и ако не се вземат мерки, тя може да прегрее и да започне да пуши. Понякога ефектите от това се забелязват подобно на примигващи лампи, друг път повредата може да остане незабелязана, което прилича на скритата активност на заболяването при МС. Болест модифициращите лекарства играят ролята на пожарна - колкото по-бързо дойде тя, толкова по-малко щети ще бъдат нанесени на сградата, елсистемата да се съхрани, а рискът от пожари да намалее. При МС са засегнати мозъкът, гръбначният мозък и оптичните нерви.
Науката все още казва, че причинителят на МС е неизвестен, но най-вероятно е вирусен. Заболяването е хронично, автоимунно срещу миелина на неврона.  
Като заговорихме елинсталацията на сградата, да надникнем и по кабелите й. "Невронът има ядро и дълъг израстък, наречен аксон и много разклонения, наречени дендрити, а миелинът - специален вид белтък, е неговата обвивка. На места обвивката свършва и започва нова, т.нар. прещъпвания. По неврона тече електрически импулс и така се предава информацията. Импулсът прескача от прещъпване на прещъпване, вместо да се движи бавно, ако я нямаше миелиновата обвивка. Но по-важната й роля е, че пази аксона - самата нервна тъкан, която предава импулса", обяснява неврологът чл. кор. проф. д-р Лъчезар Трайков, ръководител на Катедрата по неврология към Медицинския университет в София. Учените са установили, че немиелинизираните аксони провеждат нервните импулси със скорост 0,4-2 м/сек, а миелинизираните - до 120 м/сек! Казано иначе, оголените кабели водят да къси съединения, а те - до инвалидизация на пациента. С напредването на болестта се образуват плаки в главния и гръбначния мозък. Болестта

не е наследствена

макар да има известна генетична предразположеност. Установено е, че около 70% от болните са жени, преобладават хора от европеидната раса и живеещи в умерените климатични зони. Колкото повече наближава екватора, толкова по-малко са болните от МС, а според някои теории слънцето и витамин Д имат предпазващ ефект. Заболяването може да започне още в детска възраст, но то се цели предимно в хората на 20-45 г.
 
Симптомите

в началото са кратки, поради което често биват пренебрегвани. Проф. Трайков препоръчва младите хора, при които се появява необяснима хронична умора, да потърсят специалист. Със специални тестове той може да разбере дали причината за нея е МС.
Изтръпване или загуба на сетивност по крайниците или лицето, както и гъделичкането също са симптоми на болестта. Около 1/3 от пациентите съобщават, че са усещали изтръпване като  протичащ ток, което се разпространява по гърба надолу към крайниците при навеждане на главата напред.
Проблеми с координацията - често залитане, изпускане на предмети, слабост в крайниците, разсеяност, скованост в крайниците, трудности при ходене. 50% ще имат нужда от бастун, проходилка или инвалидна количка в рамките на 15 години от поставяне на диагнозата.
Проблемите в отделителната система също не са за пренебрегване и по-конкретно запек, дисфункция на пикочния мехур.
Проф. Трайков обяснява, че вече е известно на науката, че още в началните стадии на МС започва атрофия на мозъчната кора, колкото по-напреднала е тя, толкова по лоша е прогнозата.

Диагностика

Изследване с ядрено-магнитен резонанс може най-сигурно да докаже дали всички тези симптоми се дължат на множествена склероза. По снимките от изследването лекарите могат да видят плаките (огнищата на поражение) в мозъчната тъкан, които в медицината се наричат демиелинизирани неврони, обяснява проф. Трайков.

Видове

Пристъпно-ремитентната е най-често срещаната форма на МС и с нея започва заболяването на 65-80% от пациентите. За нея са характерни серия от пристъпи, последвани от пълно или частично отшумяване на симптомите (ремисия). Паузите между пристъпите може да са седмици, дори години.
Първично-прогресивната се характеризира с продължително, постепенно влошаване на физическото състояние на болния без наличието на пристъпи. При около 10%-20% от хората заболяването започва в тази форма.
Около 50% от страдащите от пристъпно-реминентната форма на множествена склероза в рамките на 10 години развиват вторично-прогресираща множествена склероза. През следващите десетилетия повечето от тях развиват вторично-прогредиентната форма.
Доброкачествената МС започва като пристъпно-ремитентна форма. Характеризира се с малък брой пристъпи, обикновено леки и периоди на пълно възстановяване. Често до настъпването на нов пристъп минават много години, като през това време има съвсем леки проявления на болестта и не се наблюдава влошаване на състоянието. Около 10-15% от болните принадлежат към тази група.

Животът с МС не е никак лесен

У нас около 4 хил. души страдат от МС. "Най-трудно е първия път да кажеш на глас "Имам множествена склероза", разказа преди време пред ДУМА Деси Раянова. "В годините с болестта се споразумяхме да не си пречим, а с шефовете ми и с колегите взаимно се учехме какво представлява МС и как се развива...", казва Деси.
Данните от най-нови проучвания показват, че 96% от хората с МС не могат да присъстват дори на събития като рождени дни или на почивка заради болестта си. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. 40% от близките и роднините на хората с МС са потвърдили, че болестта е оказала влияние върху емоционалните им отношения с техните партньори, а всеки трети ограничава умишлено социалните си връзки, защото не е сигурен как близкият му с МС би се почувствал.
През 1868 г. Шарко е казал за МС, че "болестта е много стара и нищо относно нея не се е променило. Ние сме тези, които се променяме, тъй като се научаваме да разпознаваме това, което преди е било неуловимо."

Болестта се лекува, но не е лечима

казва проф. Трайков. Днес неврологията може да се похвали, че е в състояние да "приспи" болестта при около 40% от пациентите. И това става много по-лесно, когато процесът е хванат в начолото. У нас се прилагат всички медикаменти и терапии, които са известни в света, категоричен е неврологът. Той обяснява, че класическото лечение, което остава и единствено до момента, е лечението на пристъп с кортикостероиди. След това се преминава към лечение на извънпристъпните форми, които целят забавяне на хода на болестта, намаляване на пристъпите, удължаване на живота на пациента - прилагат се интерферони и други препарати. Преди 7-8 години се появи на пазара първата таблетна форма, което е изключително улеснение за пациентите, особено като се има предвид, че повечето от тях са млади хора в трудоспособна възраст. Сега има още една таблетна форма, както и нови инжекции, една от които се прилага веднъж месечно. Проф. Трайков обяснява, че "съвременните лекарства за МС се целят в една "формула", наречена NEDA-4 (no evidence of disease activate - няма данни за активност на болестта). Активността на болестта се отчита с 4 изследвания - брой пристъпи, брой лезии, показани на магнитния резонанс, свързана с МС мозъчна атрофия и прогресия на инвалидността. Т.е. всички нови средства на фармацевтичния пазар се стремят към NEDA-4 като отговорът и на четирите трябва да е положителен".
В САЩ вече около 20 хил. души се лекуват с най-новото лекарство, което се бори с атрофията на мозъчната кора. То е одобрено и в Косово. Очаква се и Европейската агенция по лекарствата да го одобри, след което то може да навлезе и в България. Дали ще бъде достъпно обаче, зависи от мораториума над новите медикаменти, наложен от парламента.