18 Септември 2019сряда12:13 ч.

Плевнелиев и Борисов откриват завод за авточасти в Пазарджик

Едно към едно

В чудния свят на авточастите и заводите им у нас

Наистина ли има голям прогрес и развитие на икономиката, както казва Борисов

/ брой: 106

visibility 848

Иван Бакалов

"Най-скъпите камери на "Мерцедес" се произвеждат в Русе, включително и лазерни лъчи на фаровете" - това каза премиерът Борисов по време на предизборната си обиколка из страната.

Какво точно се произвежда в Русе и какво е разбрал той, не е важно. Важното е, че има завод за авточасти. За коли завод у нас няма, но за авточасти има в много градове. И те се превръщат в гордост на управлението на Борисов, независимо кой кога е открит - още преди неговото царуване.

Например такъв завод има в Пазарджик. Борисов и Плевнелиев го откриха два пъти. Сега преди изборите беше вторият път, уж разширение. Заплатите в него, както писа местният пазарджишки вестник, са минимални - 500 и нещо лева, плюс 200 лева бонуси. Но, както често се случва, има много брак и работниците остават без бонуси. Има много текучество и постоянно се търсят работници.

Борисов като политик предизборно говореше за хиляди левове заплати из заводите за авточасти. Нека да ги вдигат тия заплати, ама...

Заводите за авточасти на японския инвеститор "Ядзаки" в Димитровград и Ямбол дават 600 лв. заплата, плюс 280 лева надбавки. Работниците са предимно цигани. Българи не щат да работят в такива заводи, предпочитат сезонна работа - 6 месеца в Гърция, Испания. Там за половин година спестяват толкова, колкото за цяла година на пълен работен ден в такъв завод у нас.

И въобще -  

тази т.нар. от Борисов "индустриализация"

наистина ли са голям прогрес и развитие на икономиката?

Трябва да се започне с някои пояснения за модерното автомобилно производство и заводите за авточасти у нас и по света. Части за някакъв модел, примерно германски автомобил, могат да се произвеждат едновременно в няколко завода по света. Независимо дали тази част идва от България, или от Турция и отива в завода на "Фолксваген" в Испания, в Португалия или в Мароко, които работят в синхрон с други заводи в Полша, Чехия, Унгария и Германия.

Производството на автомобили е унифицирано, разни марки и модели използват еднакви шасита и ходови части, двигатели. Различават се по дизайн. Примерно, средният клас "Шкода" е на една база и двигател със средния клас "Фолксваген" и "Сеат". И т.н.

А работниците са на конвейер, без да влагат някаква мисъл или "творчество",  трябва само да изпълняват изискванията на поточната линия. Затова и цигани без образование работят в такива заводи у нас. И по принцип, поради технологиите, са необходими все по-малко работници в такива заводи за авточасти.

Големите производители на коли поръчват един компонент не само на един производител, а на поне три. Целта е да ги поставят в условие на конкуренция, да получат средна цена, с която да балансират за крайната цена на автомобила, и да се застраховат, ако някъде се случат стачки или други причини да се объркат редовните доставки, ритъмът на производството на автомобила няма да бъде засегнат.

Един и същ модел германска кола, както е известно, се сглобява на две-три места в Европа. Но освен това в производството в двата или трите завода се слага един и същ компонент, например от електрониката, произведен от "Бош", "Валео" или "Магнети Марели".

Всяка от тези големи фирми за автоелектроника е доставчик на определен компонент за една съща марка коли. На свой ред тези фирми си поръчват производство на подизпълнители - цехове и заводи из Европа и другаде. Това е така не само с електрониката, а с всякакви детайли. Производството е до голяма степен автоматизирано - с производствени линии, доставени пък от друг голям производител. Въпросът не опира до инженерен потенциал на държавата, в която се произвеждат компонентите. На място само пускат доставената поточна линия и суровини. Основният въпрос е по-ниска себестойност на производство.

И така у нас са се разположили някои цехове и поточни линии, които са на доставчици на големите автопроизводители или на техни подизпълнители. И у нас тези заводи дават, както и да го смяташ, заплати по 300-400 евро. Частите излизат с конкурентна цена... Е, ама някъде давали и по 500 евро заплата. И там има текучество. Средният нашенец не ще. Предпочита да работи в Гърция за курортния сезон половин година, да се върне с 3 хил. евро оттам, и догодина пак. Вместо да кара целогодишно с 800 лв. заплата с 15-20 дни отпуск.

И сагата с авточастите не свършва дотук

Всеки компонент, който е оригинален, с емблемата, марката на автомобил, минава през поредица тестове при производителя му, после при производителя на автомобилите, за които е предназначен. Затова оригинална част с марката и емблемата струва много, а същата част - с марката на доставчика, струва много по-евтино. Има детайл, например с емблема на "Фолксваген", същият детайл с емблема на "ЕсКаЕф" струва доста по-евтино. Има го и от други производители, още по-евтин.

Има и второкласни и третокласни партиди, отпаднали при производството. В България колите се поддържат главно с такива части, най-евтините. В сервиза ти предлагат да избираш варианти за една и съща авточаст на три различни цени. Най-скъпата е с 6 месеца или една година гаранция, най-евтината - без. А в оторизирания сервиз на марката работят само с оригинални части, с гаранция, но и с цените ти режат главата до кръста - ремонтът понякога излиза повече пари, отколкото струва купената на втора ръка кола.

Има вторично неоторизирано и пиратско производство на авточасти, на което България е голям вносител. Това са части от Тайван, Китай, Турция. Турските са най-качествени, там има и оторизирани заводи за авточасти. Тайвански калници например има за всякакви модели, издържат по 1-2 години и ръждясват. Дръжка на вратата на фолксвагена, произведена в Тайван или в Китай, иначе украсена със знаците VW като оригинална, струва 20 и нещо лева и издържа 2 месеца, без да се повреди. Като си купиш за 20-30 лева същата дръжка - оригинална, но от авточасти втора ръка, все едно си си купил нова...

Затова е добре развит 

бизнесът с авточасти втора ръка у нас...

Да се гордеем, че има цехове и заводи за авточасти в България, ала - за сравнение, малка Словения има два автомобилни завода и строи трети. Словакия, също бивша соц страна, славянска, пък е най-големият производител на коли в света - на жител от населението се падат по около 100-ина произведени коли годишно - общо 5 автомобилни завода, в които произвеждат 6-7 марки и модели.

У нас все пак е развит добре автобизнесът.

По данни на НСИ най-упражняваната професия в България е търговията и ремонтът на автомобили. Това са безкрайните автокъщи из България, сервизи, сервизчета и майстори. България е напълнена с автомобили втора употреба и продължава да се пълни. В този сектор са заети близо 400 хил. души, като средната заплата към 2017 г. е надминала 1000 лв. Техници, вместо да работят в завод за авточасти за 800 лева, работят в сервиз за повече.

Това е българската индустриализация.  

                         e-vestnik

Депутати дариха кръв

автор:Дума

visibility 0

Горивата повличат цените нагоре

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 179

Екоминистърът не знае кой замърсява въздуха

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 179

Отпадна пречката пред "Турски поток"

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 179

Външна търговия

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 179

Партиите на Нетаняху и Ганц с равни позиции

автор:Дума

visibility 162

Предсрочни избори в Испания на 10 ноември

автор:Дума

visibility 136

Тръмп вече не иска да се бие с Техеран

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 179

Путин предложи руски ракети на саудитците

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ