В бяло ли?

И каква стана тя? Прословутата благодарствена плоча, която Борисов искаше да закача в римската църква "Свети Викентий и Анастасий", дадена за ползване на българската общност в Италия, била нежелана. Ватикана направо я връща обратно.
Новината, разпространена в самия край на 2010 г., мина незабелязано. Не щяха вестниците да й отделят челни места на 31 декември, нито пък я чухме като водеща в новинарски емисии. Пък и как да я тръбиш, като а си я казал, а си разгневил Гръмовержеца и току виж завъртял самолета за Бразилия обратно в своя гибелен гняв. Пък и срам, срам... За да няма грешка, напомняме, че е реч за същата оная плоча, на която Той поиска да види името си. И поиска още да я закачат на най-централната стена в храма.
А Светият престол простичко каза - взимайте си плочата. Тя е грандоманска, крещящите й златни букви са пълен кич и нямат нищо общо със светостта, смирението и благодарността.
И сега какво да прави Той със стокилограмовия мраморен топуз? Да вземе да си го сложи в кабинета и ако Берлускони пак му дойде на гости, да му се ожали нагледно. Или да накара Вежди Рашидов и Божидар Димитров, дето яко се пъчиха до него в Рим, да го изядат за назидание. Само дано не им го засили по главите. Щото нали трябва да има виновници. Много виновници. За всичко виновници. За да е Той в бяло.
В бяло ли? А циркът?