В България надницата е най-ниска в ЕС
Основната работна заплата да бъде ясно определена и разписана в Кодекса на труда, настоява КНСБ
/ брой: 98
Разходите за труд за 1 час у нас са 3,7 евро, докато в ЕС са 23,7 евро. България е единствената държава членка на Европейския съюз, която изостава с доходите след прехода. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на националната конференция "Заплащането на труда в България". Ръстът на заплатите у нас през 2013 г. е минимален в сравнение с 1990 г. Ако погледнем всички тези данни, някой може да каже, че това е носталгия по миналото. 1,6 млн. българи са под прага на бедността, подчерта Димитров. Той е категоричен, че увеличението на минималната заплата не води до намаляване на заетостта сред нискоквалифицираните работници, напротив - увеличава мотивацията им за работа. Неравенството и ниските доходи заплашват социалния мир, прогнозира синдикалният лидер.
Димитров отрече и мита за връзката на производителността на труда със заплатата. В много браншове производителността на труда нараства, на възнагражденията растат с много по-нисък процент, а на места дори биват намалявани, например през последното тримесечие промишленото производство в добива на въглища нараства с 16,8%, наетите намаляват с 2,6%, а заплатите спадат с 0,9%. В производството на лекарства промишленото производство на 1 нает е 132,4, а заплатата му - 106,6.
България е трета (след Латвия и Литва) в ЕС по работещи бедни - 27% от работещите на пълно работно време са нископлатени.
Синдикатът заема твърдата позиция, че основната работна заплата трябва да бъде ясно определена и разписана в Кодекса на труда. По думите на Димитров е необходимо КТ да отговаря на принципа равен труд - равна заплата. Една от целите, за които ще се бори КНСБ, е средната минимална заплата у нас през 2017 г. да стане не по-малко от 40% от средната за Европа. В момента заплащането в страната ни е около 25% от това, което средно получават работещите в другите страни членки на Европейския съюз.
Заплатите в сектора образование да бъдат увеличени с не по-малко от 10%, настояват от Синдиката на българските учители. От изказването на председателката Янка Такева стана ясно, че 6800 учители не достигат в страната.
За стратегия за развитие на човешките ресурси в здравеопазването настояват от Федерацията на синдикатите от здравеопазването. Според нея премахването на статута на търговски дружества и приемането на специфичен закон за регистрация и финансиране на лечебните заведения ще доведе до по-ефективен контрол.
Нивото на работните заплати е важен фактор за конкурентоспособността, заяви по време на форума министър-председателят Пламен Орешарски. Той е категоричен, че заплащането има отношение към икономическото развитие. Той припомни, че в началото на т.г. минималната заплата бе увеличена и тази политика ще продължи. До края на мандата на правителството минималната заплата трябва да достигне до 450 лв.
Удължаване на платеното майчинство с 6 месеца обсъждат на тристранка
Синдикатите нямат големи надежди, че на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще се постигне съгласие по идеята неплатеният отпуск от 1 година общо за майката и бащата на дете до 8 г. да стане платен. Вчера стана ясно желанието на социалните партньори отпускът от по 6 месеца на всеки родител, докато детето им навърши 8 г., да се плаща от работодателите или да стане осигурителен риск и да се плаща от НОИ.
Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов призна пред журналисти, че не вярва това предложение да се случи, тъй като липсва каквато и да е позиция от страна на държавата по темата.
Идеята на синдиката за заплащането на този отпуск има за цел да се стимулира използването му, тъй като в момента родителите не искат да излизат в почивка от работа, когато това не е заплатено.