Узаконено присвояване

Поредният пълен с противоречия проект се мъчи да облече дрешката на закон и да излезе на бял свят. Той предвижда задължителна забавачка за 4-годишните деца. Но законотворците от мнозинството сякаш не живеят в България, очевидно не си дават сметка, че просто няма места в детските градини. А не са предвидени алтернативни възможности за обучение на малчуганите. В същото време авторите на закона, сякаш за да си придадат достатъчно тежест, готвят пресолени глоби за родителите, ако не дадат децата си на 4 г. в детска градина.
Проектът за нов училищен закон странно кореспондира с представения неотдавна проектозакон за детето - и двата натикват в ъгъла родителите. За безотговорните и нехаещите за бъдещето на отрочетата си или за онези, които по една или друга причина нямат възможност да се погрижат пълноценно за децата си - това може и да е добре дошло. Но в България има и много млади семейства, които искат да възпитат добро поколение и прибягват до алтернативни възможности и форми.
Колкото и сурови закони да се измислят, първата група родители - нехаещите, няма да бъдат стреснати. И законът пак няма да ги настига. Логично под ударите му ще попаднат онези от втората група. Изглежда смешно, ако не нелепо, през ХХI в. финансист да възнамерява да пълни държавната хазна с пари от глобите на санкционирани родители.
Двата споменати поректозакона априори слагат абсолютно всеки родител в страната в графата "престъпник, насилник, опасен за здравето и живота на родното си дете" и по тази причина всички деца биват одържавявани от 4-годишна възраст. А родителите се превръщат в машини за раждане на деца, без да имат възможностите да се грижат за тях.
А дали пък не става въпрос за усвояване на едни пари от едни фондове? Ако е така, защо заради облагодетелстването на шепа управници и псевдозаконотворци трябва да страдат следващите поколения?