Уважаваха го и хората, и началниците

Навършиха се 90 години от рождението на един от най-талантливите общественици и строители на социалистическа България - Георги Караманев.
Георги Караманев почина на 26 март и не можа да дочака своя 90-годишен юбилей, но като измина нелек път с многостранната си обществена, партийна и административна дейност, той остави дълбока диря и показа пример за безкористна служба на народ и Родина.
Роден е в село Розовец, Пловдивско. Баща му Митьо е коларо-железничар, а майка му Стефана се занимава с домакинството и помага на баща му в селскостопанската работа. От малък Георги помага на своите родители в селскостопанската работа. Рано сутрин е отивал да бере цветовете на розите и тютюн. И двете култури са изключително трудоемки. Но е трябвало да помага на семейството, привиква с труда и това има голямо значение в неговото по-нататъшно развитие.
Георги става ученик в родното си село. Учи се отлично. На 13 години е приет в пионерската организация "Септемврийче". От 1945 до 1949 г. е ученик в гимназията в Брезово. Чудно ли е, че Деветосептемврийският полъх на 1944 г. го заварва убеден привърженик на социалистическия идеал след влиянието на вуйчо му Стефан, който е бил партизанин, и общата нагласа на населението в селото, което дава 37 жертви срещу фашизма, а 15 партизани от четата загиват в землището на село Розовец. Караманев през целия си живот работи за реализацията на социалистическия идеал.
През 1949 г. постъпва на работа в Околийския комитет на Съюза на народната младеж в Пловдив. Така започва неговият труден път на младежкото поприще като инструктор. Бързо навлиза в спецификата на младежката дейност, показва качества на ръководител и е избран за секретар на ОК на ДСНМ в Пловдив, отговаря за учащата се младеж. Установява много добри контакти със секретарите на ученическите комитети на ДСНМ, които след това заемат достойно място като ръководители и учени. Проявява жив интерес към изграждането на стопанските обекти в окръга. За него младежката дейност е не просто поприще по задължение, а изключително интересно занимание, в което се потопява напълно. Неподправените му срещи и участие в младежки мероприятия изпълват дните му, но през цялото време не го напуска мисълта да завърши висше образование.
Предложен е, кандидатства и е приет в Москва в института за народно стопанство "Плеханов" по специалността "Икономика на вътрешната търговия". В следвоенна Москва в продължение на 5 години той попада в съвършено нова обстановка. Най-редовно посещава лекциите на квалифицирани преподаватели в института. Установява близки контакти със своите състуденти. Участва активно в дейността на българското московско землячество и е избран за негов председател. Работи за решаването на редица битови въпроси на студентите. Установява добри контакти с посланика на България в СССР Стела Благоева. Използва всяка възможност да следи културния живот в Москва, особено постановките в знаменитите театри.   
Дружбата му с Нели Попкова води до граждански брак. Георги Караманев завършва висшето си образование през 1955 г. с отличие. Завръща се в България с диплома и семейство. С получената обща и специална подготовка е на разположение на партийните и младежките ръководства. Най-напред е избран за секретар на ОК на ДСНМ в Пловдив. За краткото време на този пост установява непосредствени лични връзки с художници, актьори, с техните групи.
От 1 септември 1958 г. Караманев става  завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на ДСНМ, а на Деветия редовен конгрес през ноември 1958 г. е избран за секретар на ЦК на ДКМС по въпросите на пропагандата и агитацията.
Тогавашните секретари на ЦК на ДКМС са преминали школата на живота и с натрупания опит се стремят новаторски да ръководят дейността на младежката организация. Те са не само колеги, а и приятели. Често си разменят гостувания. Георги Караманев установява лични контакти с най-изявените писатели, композитори, художници. Той е в основата на подготовката на Деветия световен фестивал на младежта и студентите във Виена. Повтаря изявите си и при подготовката на Десетия световен младежки фестивал в Хелзинки. На тези фестивали наши млади музикални изпълнители заемат призови места. През май 1963 г. Караманев приключва дейността си като секретар на ЦК на Комсомола и преминава на партийна работа в Пловдив, отначало като секретар на ОК на БКП по организационните въпроси, отговаря и за "Водно стопанство".
Поради структурни промени на тази длъжност е за кратко, а през 1964 г. е избран за първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Самостоятелната му работа предоставя възможност да изяви организационните си възможности. С кмета на града Иван Панев се захващат с решаването на стратегическите въпроси - изграждане на заводи, създаване на инфраструктура, преустройство на Стария град. Когато първи секретар на ОК на БКП е Стоян Стоянов, отношенията с него са делови, но с идването на Костадин Гяуров се появяват противоречия и Караманев е освободен.
В периода 1965-1966 г. той е генерален директор на ДО "Българска кинематография". Натъква се на сложни проблеми. Но проявява компетентност и такт в работата с изявените творци. През това време се появяват много български филми, останали в историята.
След това известно време Георги Караманев работи като първи заместник-председател на СГНС, когато председател е арх. Георги Стоилов. От август 1968 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия, а от 1971 г. - министър. Този пост му предоставя възможност на основата на своята подготовка по специалността да се изяви като един от най-ефективните административни и стопански ръководители.
Идвайки в министерството, той предлага нова структура, която да даде възможност по най-добрия начин да се реализират основните функции на ведомството. Заедно с това е формиран екип и са разработени правила за организация и взаимодействие на структурните звена за решаване преди всичко на стратегическите въпроси. В центъра на дейността на министерството по времето на Георги Караманев е по-пълното задоволяване на потребностите на хората от стоки и услуги и изпълнение на Декемврийската програма на партията от 1973 г., в която производството на стоки и битови услуги е поставено като задача на всички предприятия. Реализацията на тази програма доведе до повишаване на жизнения стандарт в България. Новите "демократи" на прехода безпринципно отричат направеното при социализма, обявиха го за "престъпен режим", но с ума и сърцатата работа на хора като Караманев този "престъпен режим" осигури за всички много по-достоен живот от сега.
В периода 1982-1987 г. Георги Караманев е зам.-председател на Министерския съвет по социалните въпроси. На всички постове, които е заемал, постига много добри резултати и прилага управленски стил, който дава възможност на хората да изявят най-силните си страни. Деловитостта и инициативността му са възнаградени с признанието и на обикновените хора, и на ръководните кадри. Колцина са сега управленците, които могат да се похвалят с подобно признание?
През целия си жизнен път Караманев не изменя на своите приятели, които са главно от творческите среди. С всички се държи естествено, никого не гледа "отвисоко". С отделни ръководни дейци влиза в директен сблъсък, когато се засяга достойнството му. Кариерата си завършва като посланик в Гърция, след като е освободен като вицепремиер. Като посланик предприема практически стъпки за подобряване на нашите отношения със съседите. Дейността му е прекъсната по безобразен начин от тогавашния президент Желю Желев, докато министър-председателят Андрей Луканов му дава отлична оценка. Тогава Караманев се пенсионира предсрочно, оставайки верен на жизненото си кредо и на достойнството си. Работи в частната "Тексимбанк". Срещу него се водят две дела. Съдът го оправдава, но горчилката остава. Има двама синове и внуци. Написа прекрасна книга - "Живях в три епохи", която е от най-добрите в нашата партийна мемоаристика.
Името и делото на Георги Караманев остават в аналите на България. Той е пример за безкористна служба на социалистическия идеал, на народ и Родина, на човешкото отношение към другите.

Народният представител от Видинския избирателен район Георги Караманев сред избиратели и пионери в село Сланотрън, 70-те години на ХХ век