Утре пак ще бъде Девети...

Утре е Девети септември - Денят на свободата. Празник, който някои днес хулят, отричат, опитват се да покрият със забрава, да изтрият от календара и паметта на хората.
Но няма да успеят.
Защото Девети септември е двоен празник и винаги ще бъде такъв. Празник на победата над фашизма и празник на победата на социализма.
Именно Девети донесе изстраданата свобода от хитлерофашизма. Колкото и да се опитват да пренапишат историята разни псевдоисторици и потомци на управляващите по това време. Защото нищо и никой не може да оправдае включването на България на страната на страната на Третия райх във Втората световна война, донесла толкова смърт и страдания на човечеството. И българските антифашисти - зверски измъчвани, избивани без съд и присъда, но избрали достойната съпротива в партизанските отряди и бойните групи, подпомагани от техните ятаци, са скъпата цена и нашата скромна лепта за възможността вече не едно поколение в Европа да живее в мир.
Именно Девети постави и началото на социализма у нас и даде надежда на хората, че едно по-справедливо и хуманно общество е възможно. Че всеки има равен шанс в този живот. Че вечните човешки идеали за свобода, равенство и братство не са само утопия. Хората, които споделяха тези идеали, искрено вярваха в тях и изградиха една нова България. Изопачаването на идеите и загубата в Студената война доведоха до поражение на социализма, както у нас, така и в другите европейски страни. Може би за човека - алчен и егоистичен, тези идеи все още са изпреварили времето си. А може би шепата богаташи, които държат по-голяма част от световните богатства и по този начин определят хода на събитията в света, са осъзнали "грешката" си и с всякакви средства се борят да не я повторят и да запазят господстващата си роля.
Затова трябва да помним Девети септември. Особено днес, когато фашизмът надига глава навсякъде по света. Особено днес, когато поколенията, имали шанса да израснат в мир, са забравили поуките от войната. Особено днес, когато разделението между хората има чудовищни размери, но дребните трохи, които се подхвърлят от властимащите, притъпяват социалното мислене, замъгляват погледа надалеч, карат ни да се самоизяждаме и да влачим своето съществуване, пленени от заробващите заеми, ежедневната борба за насъщния и страха да се противопоставим на неправдите.
Но аз вярвам в колелото на историята.
Утре ще бъде Девети септември - Денят на свободата.