Уста Кольо Фичето - най-великият български строител на ХІХ век

Генчо Витанов

Сред големите имена на Българското възраждане, имена на духовни водачи и творци на материалната и духовна култура на българската общност през XVIIІ и ХІХ век, изпъква безспорно името на Никола Фичев, когото народът свойски е нарекъл Кольо Фичето - "най-големият строител, архитект и скулптор на ХІХ век." През своя сравнително дълъг живот (1800-1881) той създава най-известните паметници на българската възрожденска архитектура: черквата "Св. св. Константин и Елена" в Търново, "Къщата с маймунката" в Търново, Турският конак също в старата българска столица, хана на хаджи Николи, съборната черква в Свищов, покрития мост в Ловеч, мостовете над р. Росица в Севлиево и над р. Янтра при Бяла, чешмата в Соколския манастир и много, много други.
Творчеството на Кольо Фичето буди интерес и удивление, още докато е жив майсторът. В тритомната си книга "Дунавска България", издадена на немски език през 1872 г., Феликс Каниц пише с безкрайно учудване:
"И този скромен човек, в потури и абичка, не знае, че с Беленския мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключвайки само Цариград".
В българската историография всички автори отделят място на творчеството на Кольо Фичето. Делото му е отбелязано сред най-значителните явления на Възраждането в трудовете на Иван Стоянов, Ннколай Генчев, Христо Гандев. Специални изследвания на изкуството през тази епоха и на постиженията на Дряновския майстор правят Георги Козаров, Н. Мавродиев, Г. Стойков, М. Бинчев, М. Коева, Ем. Момиров и още колко автори.
В историографията за Българското възраждане се е утвърдило становището, че Никола Фичев е роден през 1800 г. в Дряново. Според най-новите изследвания на арх. Николай Тулешков Никола Фичев е роден в махала Крънча на дряновското село Марча (сега квартал на Дряново, намира се на 3-4 километра северно от града), където и до днес се намират руините на родната му къща.
В Дряново семейството се установява в къща от махала "Гилей", недалеч от днешния музей "Кольо Фичето". Що се отнася до фамилното име Фичев, Фичето - то се обяснява с изпадането на звука (л) от бащиното фамилно име Филчев.
Родословието на Никола Фичев показва генетичната и професионалната му връзка с майсторите от Дряновския край - строители, марангози, дърводелци, каменоделци.
В Търново Никола Фичев навлиза в динамиката на по-големия възрожденски град и стар културен център, без да прекъсва връзката си с дряновските майстори, а напротив - заедно с някои от тях, които работят там, придобива авторитет и опит, издига се като майстор и активен участник в обществения живот на старата българска столица.
Намереният пръстен-печат е свидетелство, че Кольо Фичето през тридесетте гадини (най-вероятно през 1833 г.) е препасан за майстор. През 1835 г. Фичето е бил заклет и за делото на Велчовата завера. През 1836 г. получил публично признание за своя майсторлък при построяването на черквата "Св. Никола" в търновската махала Вароша.
Много е писано и говорено за срещите на Кольо Фичето с Мидхад паша. Макар да е един от най-главните крепители на Османската държава, Мидхад паша е просветен политик, амбициозен реформатор и също има голям принос в строителните изяви на Първомайстора. Само една година след идването си на власт в Русе пашата решава да строи мост на река Янтра при Бяла и се среща с Кольо Фичето. Той гарантира с главата си, че ще направи всичко за много по-малко пари. По това време Мидхад паша е на 43 години, а Кольо Фичето на 65. Не е било лесно нито на Мидхад паша да вземе решение, нито на Кольо Фичето да рискува главата си и честта си. Пашата е направил верния избор навярно не само за по-малкото пари - 700 000 гроша, а защото е повярвал в българина.
В тази историческа среща се сблъскват два силни характера. Безспорно Кольо Фичето поема голям риск. Той прави това като свободна възрожденска личност, уверена в себе си и в своя народ.
Знаем вече как той изпълнява обещанието си и какъв мост сътворява, на който се възхищават всички и който лично Мидхад паша открива през 1867 г., при което награждава Първомайстора с 50 000 гроша, имот в Търново и орден "Меджидие".
Най-висока оценка за творческия строителен гений Никола Фичев получава на десетата годишнина от построяването на Беленския мост. В Освободителната война руски офицер отказва да прекара по моста артилерийски оръдия, усъмнил се в здравината му. На място пристига руският военен инженер Белингхаузен, изпратен от генерал Тотлебен. Той докладва: "Мостът не едно, а пет оръдия, поставени едно върху друго, може да понесе. Конструкторът на моста е бил отличен математик. Инженерът, който го е построил само от камък и вар, е бил изключителен талант".
През тези усилни години на творческа строителна дейност - 60-те и 70-те години на XIX век - както пише арх. Георги Козаров - Кольо Фичето бил викан навсякъде. Признат от официалната власт за Майстор-строител, освен черкви той строил джамии, мостове, водопроводи, канализации, завеждал големи строежи, бил арбитър по постройки, експерт по съдебни спорове и пр.
В турско време той бил фактически градски архитект в Търновската градска община, а за градски архитект минавал и след Освобождението...
При Мидхад паша Никола Фичев завеждал почти всички държавни строежи в Туна вилает, особено между Дунав и Балкана, Тузлука и Ловчанско. При възникнали спорове между стопани и майстори той бил винаги експерт, думата и съветът на когото били тачени като закон. Майсторите от вилаета винаги подражавали на Никола Фичев.
Първомайсторът създава цяла строителна школа с десетки ученици и последователи. Арх. Тулешков споменава имената на над 60 майстори, които са работили с Никола Фичев, но от тях със сигурност са школували продължително около 10-15 майстори.
Първомайсторът доживява Освобождението и макар на възраст, продължава своята строителна и обществена дейност. Той пак е в помощ на Търновската градска община, която продължава да ползва знанията му по строителство. Отчита се пред Градския съвет, винаги е на разположение, дава ценни съвети за всеки важен градеж.
Запазено е негово оригинално писмо от 19 юли 1879 г. с подписа му: архитект Кольо Фичев. 
Първомайсторът Никола Фичев умира на 15 ноември 1881 г. в Търново на 81 години. Погребан е в гробището на Марно поле. На погребението му е направена единствената запазена снимка, по която художници и скулптори се опитват да възстановят неговия физически образ.
Изградените от него голям брой черкви са ярък пример за проникването на нови архитектурни художествени идеи. Фичето създава нов български архитектурен стил, съответстващ на формиралите се през Българското национално възраждане обществени, икономически и идеологически условия. Неговото творчество обединява историческите традиции от миналото на народа - особено традициите на средновековната столица Търново - с вярата на българите през XIX век в предстоящото освобождение и свободното развитие на всички творчески сили на българския народ.
Забележително е, че много европейски пътешественици отбелязват в своите пътеписи строежите на Кольо Фичето и дават висока оценка за тях. Феликс Каниц, френският художник Луи  Клодион, испанецът Сатурнино Хименес, руският писател Всеволод Критовски, румънският епископ Мелхиседек - всички са успели да покажат в своите пътеписи архитектурните шедьоври на Българското възраждане, сътворени от Кольо Фичето.
Творчеството на Първомайстора има генетична връзка със средновековната българска архитектурна традиция. В сложно единство се преплитат духът на Българското средновековие с бароковото влияние и тенденции, проникнали на Балканите през XIX век.
Майсторът успява да изяви духа на Новото време, без да копира чужди модели. Той създава свои "фичевски" сгради и детайли, така наречената "двойна фичевска крива", кули-камбанарии, изявили яркото присъствие и доминанта на българския етнос в градовете.
Наложил се като най-големият майстор, архитект и строител, ваятел на камък и дърво, Никола Фичев създава и своя школа, оставя след себе си многобройни ученици и последователи. Първомайсторът е една широко скроена ренесансова личност, обединяваща всички човешки добродетели и творчески качества на българина през великата епоха на Възраждането.

Прочутият мост край Бяла

Построеният през 1874 г. покрит дървен мост в Ловеч изгаря през 1925 г. През 1931 г. е възстановен. Приема днешния си вид след преустройство през 1982 г.


Къщата-музей в Дряново

През 1868 г. изгражда чешма с осем чучура в двора на Соколския манастир до Габрово, която и днес радва окото на туристи и поклонници

Къщата с маймунката във Велико Търново

Черквата "Св. Троица" в Свищов

Ханът на хаджи Николи в центъра на Велико Търново

Икономовата къща - една от двете прекрасно запазени до днес къщи, строени от Кольо Фичето