Няколко думи
Успоредни светове
/ брой: 91
Слънчевото време и краят на извънредното положение изкараха извън домовете и най-стриктните, и най-страхливите, и дори привържениците на крайни конспиративни теории.
Но да се огледаме.
Родители вече се разхождат с децата си в парковете, спазват необходимата дистанция и спокойно обясняват защо не бива все още да са на люлките. Възрастни съседи излизат само пред блока, за да зърнат внуците си за първи път от месеци на живо, но пак от разстояние. На входовете на кооперации продължава да има бележки, закачени от благородните млади, предлагащи на нуждаещи се помощ като покупка на лекарства и хранителни продукти...
Друго ли ви се набива на очи?
Препълнени градинки с хора, сгъчкани един връз друг по пейките? Малчугани, струпани като гроздове на катерушките? Тълпи от нехайно прегръщащи се и целуващи се тийнейджъри, превзели училищни дворове и спортни площадки? Търговски улици с кибици, чиито дни са лишени от смисъл, ако не се съберат с дузина приятели на по кафе? Масово свалени маски на грачещите срещу осмелилите се да направят епизодична проверка за спазването на наредбите за мерките на обществени места и в градския транспорт?...
Всеки може да добави от личните си наблюдения. Уви. Оказа се, че живеем в успоредни светове.
Някои не просто много, ама наистина много искаме всичко да е наред, но и се стремим да го постигнем, като не спираме да бъдем внимателни, пазейки себе си и околните. А на други не само че не им пука, но и тотално обезсмислят двумесечната карантина. И най-страшното е, че те са абсолютно мнозинство. Според последни данни, над 60% нямат никакво намерение да се съобразяват с епидемичната обстановка.
Защо?! Какво толкова фатално за тях ще се случи, ако бъдат поне малко хора?! И разберат най-после, че човещината и отговорността са единствено верните пътища за връщането към обичайния ритъм на живот - доста преди създаването на така чаканата ваксина и на ефикасно лекарство срещу вируса. Защото контролът на изпълнението на каквито и да било предписания у нас - "извънредни", "генералски", "епидемиологични", но най-вече хаотични, е в абсолютна липса. Не за първи път.
Затова остава да разчитаме на собствената си съвест. И на грижата, която е необходимо да проявяваме един към друг. И да се надяваме усилията ни да не бъдат компрометирани от тези, за които правилата никога не са били приоритет за изпълнение. А всъщност те, правилата, не са нещо непоносимо трудно, абсурдно или скъпоструващо. Не са излишна прищявка, особено по време на епидемия.
Само когато всички, или поне повечето, го осъзнаят, ще избледнее споменът за изнервени граждани, редящи се за тоалетна хартия, с опаковани в страх физиономии и угаснали от умора очи. И съвсем естествено ще се върне нормалността. Породена от вярата, че всичко ще се оправи. Защото КОВИД-19 се опита да ни напомни, че няма нищо по-важно от здравето и благополучието. И в това е целият смисъл на случващото се, който трябва да проумеем.