Уроците на историята

Най-сетне капна капката, която преля чашата на търпението на водещите историци у нас. От началото на прехода досега децата ни учат в училище история, която е угодна на моментните властващи според конюнктурата. То не бе "османско присъствие", то не бяха уроци за чергите и тенджерите в ХVІ век вместо за случилото се тогава, то не беше представяне на Девети септември като преврат... Помните ли указанията на просветното министерство през 1992 г. - учителите да не наблягат на Ботев и Левски, понеже те не се ползвали с добро име в своето време! Та накрая чак ликовете на Бойко Борисов и Плевнелиев навряха в учебниците за миналото!
Историята просто продължи да бъде инструмент за идеологическа обработка на младите. Само че в днешната идеология Чичо Сам не е агресор, а пръв наш приятел, поради което няма как да знаят децата, че САЩ 116 пъти са нападали суверенни държави за последния век. А за да сме толерантни към днешните потомци на поробителите ни отпреди векове, трябва да превърнем кланетата в Батак и Перущица в мит. Утре вечно услужливи към поредната власт автори ще карат децата да учат за чудовището Путин и застрашаващата света Русия.
 А историята е онова, което се е случило някога - факти, събития, дати, процеси. Ако премълчиш факт, ако представиш превратно нещо случило се, ако скриеш пищовите на Левски и сабята на Ботев, историята не страда от това - страдаш ти. Страда бъдещето на младите с промити мозъци, от които читаво общество не може да излезе. Друг някога ще открие сабята и пищова, ще ги сложи в едни бъдещи учебници и ще напише книга за пороците в България в началото на ХХI век. Смисълът на историята е не в премълчаването на миналото, а в осмислянето му и научаването на уроците, които то ти преподава. Няма как да си европеец, ако преди това не си българин.