Уроци по човещина

Ядем сирене, в което няма мляко, а колбасите ни са без месо. Храните ни се промениха, станаха блудкави и безвкусни. Няма ги чистите български продукти. Най-страшното е, че в нас, човеците, вече я няма човещината. Къде отиде?
Изчезването на човещината е причината за всичката лошотия в живота ни, за лъжите, за кражбите, за убийствата, за тоталната деформация. Това е и основната причина за престъпното модифициране на повечето от продуктите ни, за превръщането им в отрови, за мъчнотиите, трагедиите и ужасиите. Където и да идеш, в каквато и сфера на обществото и икономиката ни да попаднеш, където и да надникнеш, навсякъде нередности, нарушения, кражби, престъпления. И  всичко опира до липсата на човещина.
Дотам сме стигнали, че не се поздравяваме, не си благодарим, не се извиняваме, не се гледаме в очите. Живеем един с друг, един до друг, но не се виждаме, не се чуваме, не се уважаваме, не си съчувстваме, не се обичаме. Мразим се един друг, себе си дори не обичаме.
Новините ни са пълни с черни вести. Как ни търпи Земята с тая злоба в душите, с тия престъпни постъпки, с непобиращи се в умовете и в душите ни злодеяния? Земята като че ли не ни търпи, катастрофално се тресе от гняв...
Наскоро изпратихме колега от този свят. Отиде си без диагноза. Отказвана му бе спешна медицинска помощ. У нас често се случва за възрастни около 70 години. Единственият му син живее и работи в Европа. Не дойде, когато баща му береше душа, не дойде да го изпрати и във вечния му дом. А беше отглеждан и обгрижван, както само истински български родители могат да се жертват за едното чедо. Бащата му осигури средства да си купи жилище в Залцбург. Е, не дочака отплата...
Колко от възрастните у нас са безпомощни и самотни? Изоставени на произвола на жестоката съдба от властта и от децата си, които си пазят хляба в чужди държави. Колко са престъпните деяния... Зъл гений ли се всели у нас, та изгубихме свяст и съвест? Животът ни става все по-тежък, а и едни на други го правим още по-страшен. Пречим си и си вредим, вместо да си помагаме.
Има ли нещо, което да ни обедини? Нищо не ни трогва, от нищо не се страхуваме. Нищо не разтърсва свяст и съвест. Безразличие и равнодушие. Ще възразите: "Не сме всички такива!" Слава Богу!
Сега най-нужни са ни уроците по човещина. Те се приемат и дават непрекъснато, а изпитите по човечност държим винаги и навсякъде. Ако човещината се завърне, ще ни има!