Урокът на кръвта

Альона НЕЙКОВА

Напук на кахърите на по-възрастните, че сегашното поколение за нищо не го е грижа и се вълнува само от ставащото във фейсбук, младите ни дадоха страхотен урок. Стотици тийнейджъри светкавично се отзоваха именно на разпространения в социалните мрежи призив да се дари кръв за 17-годишната Александра, пострадала на пешеходна пътека в столичния квартал "Люлин". Съученици и приятели на блъснатото от автобус момиче, както и напълно чужди хора, часове наред упорито мръзнаха на минусови температури пред Националния център по трансфузионна хематология.

И докато родителите на Али горещо се молеха професионализмът на лекарите в "Пирогов" да помогне на дъщеря им, спасението дойде и от благородството на много други деца. От онези, които осъзнават, че дори стъпването на "зебра" не ги застрахова от безхаберието на джигитите по пътищата на България. От бъдещето на страната ни, което ще продължи да смята политиката за мръсна дума, понеже на опашката за кръводаряване досега не е забелязан нито един депутат или министър. От възпитаните да бъдат най-напред Човеци, а не да се смятат за нещо повече от другите, понеже са спечелили милиони от евросубсидии. От рискуващите сами да се разболеят в студеното време, но да се разделят абсолютно безвъзмездно с онези необходими милилитри, които капка по капка вдъхват вяра в сърцата ни. И надежда, че българите не сме вечно мрънкащи същества, вторачени в собствените си грижи, а можем и да се вдигнем от топлите си легла и да застанем един до друг, макар и на метър и половина разстояние, за да покажем, че все още сме хора.

Независимо че в този случай става дума "само" за един човешки живот. Защото напълно непознати пожелаха да се запази най-скъпото, което имат майката и бащата на Александра. А това е ценно за всички нас.