Управлява ни клика

Чавдар Стоименов*

За да има демокрация, трябва да има в някаква степен управление на народа. Можем ли след почти мандат и половина управление на ГЕРБ да кажем, че "управляващият народ" е извършил пряк акт на управление или е влязъл в ролята на управник. Отговорът е категоричен - не. За управляващите просто няма народ. В период от мандат и половина от управлението на ГЕРБ "властта на народа" остава статична и инертна. В крайна сметка управляващата клика (фр. clique; групировка от силните на деня; шайка) на ГЕРБ налага деформацията, че "мнението на управлението е единствената база на истината". Такъв тип конституционно управление е диктатура, защото избраните от народа управляващи не спазват основния закон и правят каквото си искат. Политиката на ГЕРБ все по-ясно се доказа като противоположност на конституционната държавна структура. Тази гледна точка се оформя все по-ясно в българското общество. Въпросът е не само в това, а в явлението, че вместо принцип (задължително спазване на закона) на държавния ни хоризонт се явява

"владетел" с чувство на недосегаемост

България винаги се е отличавала със сложна политическа система от много партии, а това означава, че диктатурите ни имат усложнена структура на властта. Например безпартийна диктатура е имало един път. Тя е просъществувала само девет месеца след преврата на политическия кръг "Звено". Но дългосрочните ни диктатури са с уникален характер. Те не забраняват всички партии. Въпреки това демокрацията се превръща в еднопартийна държава. Това е явление, съпътстващо цялата най-нова история на България. Примери в това отношение могат да бъдат периодите на едноличните режими на Батенберг и Фердинанд, при монархо-фашизма, в някаква степен и в Народната република.
До днес все още не е създадена задоволителна теория на диктатурата, която да изяснява нейните разновидности, свързани с "особения" (чрез избори) начин на вземане на власт, легитимирането и като цяло оформянето на държавната власт. Маркс препраща това явление (от демокрация към диктатура) в социалната сфера. Според него западните демокрации са буржоазни или капиталистически диктатури. Да си припомним и Марксовото понятие "класова диктатура", във връзка с което той говори за демокрацията като диктатура. Това, което Маркс е имал предвид под диктатура, основателят на Италианската комунистическа партия Грамши доразвива и осъвременява с определението "хегемон". Но ако все пак съществува точно определение, което заслужава своето име "диктатура", как ще обясним произтичащите процеси в българската действителност след близо 45 години безкласово общество. Диктатурата се гради само и преди всичко на антикомунизъм и реставрация.
Но днес в XXI век структурното

изграждане на диктатура от демокрация

не е тъй лесно, особено под зоркото око на Европейския съюз. Тъй като живеем във време на плурализъм, изцяло може да се защити тезата, че в България вече личат ясно всички предпоставки, доказващи, че управлението на ГЕРБ се изражда в автокрация (augere - укрепвам, нараствам, и крация - власт, б. а.). Заблуждаващото в това е, че ако демокрацията се изроди в автокрация, тя все пак е "крация", а това означава, че се гарантира власт. Предимството на автокрацията пред класическата диктатура е, че тя защитава привидно правото към конституционни принципи (в смисъла на Монтескьо), същевременно създава условия на диктаторска власт (властници), но в пряка връзка с легитимните основания на закона и властта. Но демокрацията е такава политическа система, която се характеризира с отказ от персонифицирана власт, която не принадлежи на някого. Властта е ничия "собственост" - властта на човека върху човека се дава от самия човек. И то временно!
Но какви са процесите, които протичат през този мандат и половина? Който си е дал властта чрез гласуване (избирателят на ГЕРБ), вече вижда, че я губи според принципите на демокрацията и това е опорната точка за

масовото разочарование

на българския народ от управляващата клика, което е най-вече причината управниците да издигат и прокарват в живота идеологемата автокрация. Автокрацията довежда до тотално администриране на целия икономически и обществен живот чрез казармено мнозинство в Народното събрание, чрез безропотно партийно подчинено чиновничество, неограничена корупция, полицейщина и съдебен произвол. По този начин обаче може да се осъществи дългосрочното управление, а съответно не може да се ограничи мандатът на властващите, не може да се осъществи контрол пред и от народа, не може да се предотврати злоупотребата с власт.
Тежки изводи, но в голямата си степен те вече са факт. България се превръща в претоварена ремонтна работилница. Социално-икономическата криза и обществено-политическата стагнация са вече много трудно преодолими от управлението на ГЕРБ. Ярък пример за това състояние на държавата е протестът на служителите от Министерството на вътрешните работи. На практика се получи ситуация, в която протестиращите нокаутираха властта. За "щастие" никой не иска да наследи погромите, направени от управлението на ГЕРБ. ГЕРБ безотговорно "стопанисва" собствения си народ!
Българският народ ясно вижда пропастта между това, което правят управляващите от ГЕРБ, и реалния живот. БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и българската прогресивна общественост са изправени срещу едно изключително тежко предизвикателство. Лява България е длъжна решително да се противопостави на управляващата клика на ГЕРБ.

*Член на изпълкома на международната Федерация на антифашистката съпротива - FIR