Управлението на Борисов - безпътица и застой

Петър Карлуковски

Сделката с ЧЕЗ повдигна по същество много стари проблеми относно ефективността в управлението на държавата. Не само тя, но и последните поредни наводнения, както и редица други скандални събития, предизвикани от слабото управление, са поредното доказателство как не трябва да се управлява и как знакови представители на властта не са на мястото си в управлението на страната.
Свидетели сме в продължение на почти три десетилетия демокрация как чрез партийната система в политиката навлизат все по-случайни хора, с чисто кариеристични подбуди, недоказали се личности в съответната професионална област, без управленски опит, а в много случаи без лични и морално-политически качества.

Постоянно се разкриват нови и нови случаи

на смесване на обществения интерес с корпоративни и лични интереси, с роднински и приятелски кръгове, за които правилата не важат.
Резултатът от всичко това е слабо управление на държавата, обричащо страната на застой, натрупване на системни проблеми и задълбочаващо се изоставане. Вече ще станат десет години, откакто наблюдаваме и търпим министър-председател на страната, който без необходимата подготовка и компетентност се учи да управлява държавата чрез проба-грешка, крачка назад и пак напред, самохвално отчитайки големи успехи. За десет години управление на ГЕРБ Бойко Борисов доказа, че това му е стилът и нивото на управление на партията си и на държавата - еднолично, чрез политическия инстинкт. Учи се човекът твърде дълго на гърба на българите, мизерстващи в голямото си мнозинство до оскотяване.
Прави се, че не знае, че главният критерий за успешно управление е качеството на живот на мнозинството, а не на малцинствата. Оказа се, че в условията на либералната демокрация така наречените десни мнозинства работят предимно за малцинството, а мнозинството живее с подаяния.
Северна България е икономическа пустиня, разрухата се вижда отвсякъде. Тягостно, отчайващо състояние на духа. Не го ли вижда върхушката на ГЕРБ? Икономическият растеж и спадащият ръст на безработицата властта си го пише за успех, но не казва, че той се дължи предимно на стечение на външни обстоятелства (европейската икономика се възстановява), а безработицата намалява, защото тези, които искат да работят, заминават в чужбина, а тук остават тези, които нито учат, нито работят и не искат нито едното, нито другото. Техният брой застрашително нараства. Хиляди българи с ниско образование прибират земеделската продукция на Запад, защото в България няма кой да създаде подобно земеделско производство с повече ръчен труд, с ниска квалификация.
Изповядвайки неолибералната идеология за абсолютно господство на частната собственост и на пазара, Бойко Борисов и неговата партия не смеят и да помислят за засилване на ролята на държавата в икономиката. А кой да инвестира, след като частният външен и вътрешен капитал няма интерес, тъй като няма бърза и лесна печалба. При това положение кой освен държавата! Но не може държавата да се явява в ролята на инвеститор, защото

това противоречи на идеологията

която изповядва партия ГЕРБ. Сама ще се злепостави като дясноцентристка партия! Ако БСП заговори за ролята на държавата в икономиката, веднага е обвинявана в ретроградно мислене. И така, решение за България няма. Застой и натрупване на диспропорции във всички сектори и социално неравенство.
Изправени сме пред едно хаотично управление, протичащо след настъпили събития и чрез тестване на общественото мнение. Според науката за управление да управляваш значи да предвиждаш. Точно обратното на този принцип хронологията на управление на ГЕРБ е изпъстрена с отсъствие на превантивни решения. Като правило решенията се вземат на парче, обикновено след настъпване на събитията, често завършващи трагично. Освен това отсъстват системните решения, очертаващи трайно и перспективно решаване на проблемите. Примерите за погрешни и непоследователни решения са много, но по-лошото е, че някои от тях ще се отразяват трайно, с негативни последици за развитието на страната за години, които ще се усетят по-късно. Провалени проекти като "Белене" и "Южен поток" - ще ги строим, няма да ги строим. Сега пък ще строим газов хъб. Цялата тази непоследователност показва лошо, разколебано управление и не е ясно доколко обслужва нашия национален интерес. В резултат на тази непоследователна политика всички големи стратегически проекти ни заобикалят. Очевидно е, че няма ясно виждане за дългосрочното развитие на страната.
Помпозно се говори за големи външнополитически успехи, а икономическите резултати са слаби и външните инвестиции намаляват. Знакови стратегически инвеститори напускат страната.
Източната политика на правителството е пълен провал след посещенията в Саудитска Арабия, Кувейт и др., като не се виждат икономически резултати. Китай ни заобикаля. Няма решителност и инициатива да се възстанови диалогът с Русия. Чакаме благословията на Брюксел.
В Европарламента даваме гаранции, че България ще приеме Истанбулската конвенция. Без дебат се внася за решение на Министерски съвет, внася се в парламента и чак тогава министър-председателят се изненадва, че българското обществено мнение е взривено и е необходим дебат. След разразилото се напрежение в обществото конвенцията се изтегля.
Цяла година "ЧЕЗ България" се продава, а правителството ни залъгва цинично, че нищо не знае и няма и не може да има никакви отношения към сделка между два частни субекта. Ако действително това е така, това говори още по-лошо за самото управление и за пълното отсъствие на държавност. Правителството продължава и досега нагло и лицемерно да твърди, че не стои зад тази сделка. А самата Гинка Върбакова с политическото си изказване фактически показа КОЙ стои зад сделката.
Под натиска на опозицията и общественото мнение се оказа, че

държавата е готова да преговаря

за държавно участие. И забележете, без решение на Министерски съвет, без обсъждане.
А същото това правителство през втория си мандат продаде остатъчния дял от 33% на ЧЕЗ. Сега държавата иска да си върне 34%. Продадени дялове за 41 милиона, сега ще заплатим много повече. Погрешни финансови решения, които ощетяват бюджета. А в същото време пари за наука трудно се намират, за рехабилитация на повредената инфраструктура и превантивни решения за предотвратяване на наводненията няма. С години хората, засегнати от наводненията в Бисер, Мизия и др., живеят в страх, несигурност и разбити съдби. Едва сега, след четири години бедствия, Бойко Борисов забелязва и обяви, че се отпускат четири милиона за община Хайредин за укрепване на язовирите. Сега човекът се усети, че правителството трябва да обсъди възможностите за стопанисване на язовирите, тъй като общините нямат капацитет. А точно преди четири години лидерът на настоящата опозиция в парламента след обстойно изследване съобщи, че около седемдесет язовира са опасни и трябва да се вземат решения. Проблемът оттогава стои - не последваха никакви решения, за да се помогне на хората. Какво може повече да се каже за едно абсурдно управление, за закъснелите му решения, за безхаберието му към жизнените интереси на хората. И за цялото това безобразие никой не носи политическа отговорност и на никого не му се търси някаква отговорност.
А сметката накрая



заради некомпетентност на един човек

който очевидно не е за тази работа, я плащаме ние - българите. Всичките му решения и действия го доказват вече десет години. Люшкане от едно решение на друго, а България чака... в безпътица, изпразва се от най-добрата си младост. Не се вижда тревога във властта за сериозните съдбоносни проблеми, пред които е изправена страната. Безочливо, като че ли предизборно, се хвали управлението с мисъл как да спечели следващите избори. Тук вече може със сигурност да се признае, че ГЕРБ действително достигна завидни успехи. Печели избори след избори. Политико-икономическата матрица за печелене на избори е отработена. Административен и корпоративен вот и още толкова заблудени и объркани избиратели от популизма на Бойко Борисов вероятно ще му подпечатат следващото управление. Нови идеи тук няма. Повтарят се: пазарна икономика, либерална демокрация, евроатлантически ценности, обществени поръчки за усвояване на пари и накрая - колективна безотговорност и безнаказаност. Вече трето десетилетие. А ГЕРБ дойде на власт с надеждата за промяна, срещу системните партии, да внесе ред и справедливост в страната. Нищо от това не се случи. Един човек, една партия с нисък хоризонт в управлението на страната, обричащи България на застой, без визия и перспектива.
Убеден съм, че мнозинството българи са го разбрали и ще потърсят промяна.