Управителят на БНБ предупреди за инфлационна спирала

Управителят на БНБ, който е член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), в интервю за Ройтерс, предупреди, че рисковете пред инфлацията в еврозоната се увеличават заради поскъпването на енергията и нарастващата несигурност. „Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока“, посочи той, като добави, че вероятността от по-негативен сценарий се повишава на фона на енергийния шок.
Според Радев съществува риск домакинствата и бизнесът да коригират инфлационните си очаквания по-бързо, което може да доведе до вторични ефекти като нарастване на заплатите и цените и до формиране на инфлационна спирала.
България е отчела ограничено и еднократно повишение на инфлацията при въвеждането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за общата валута нараства, твърди Радев.
По думите му ефектът върху инфлацията е в диапазона от 0,3 до 0,4 процентни пункта и е съпоставим с опита на Хърватия. Инфлацията в страната се забави до 2,3 на сто през януари спрямо 3,5 на сто месец по-рано и като цяло следва тенденциите в еврозоната.
Управителят на Централната банка отбеляза, че подкрепата за еврото се е увеличила след присъединяването - до 54 на сто сред домакинствата при 45 на сто преди това, докато в бизнес средите тя достига около 70 на сто. По думите му геополитическата обстановка, включително войната в Иран, може допълнително да засили положителните нагласи заради усещането за по-голяма икономическа защита.
По думите му към момента инфлационните очаквания остават относително стабилни, но обстановката е силно динамична и податлива на бързи промени. „Ако шокът продължи и започне да се пренася върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи“, каза Радев.
Войната в Близкия изток ще предизвика още по-голяма инфлация и по-бавен икономически растеж в света, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева за "Ройтерс".
Ако не беше войната, МВФ очакваше леко повишение на прогнозата си за световния икономически растеж - 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г., каза Георгиева, цитирана от БТА. Ако войната се проточи, ефектът върху инфлацията и растежа би бил по-голям, смята тя.