Употребата на историята

Сред историците и в социалните мрежи не стихва спорът дали учебниците по история отродяват българчетата от корените и миналото на народа им, или ги учат на толерантност. В 99 на сто от случаите коментиращите яростно критикуват учебника за трети клас "Човекът и обществото" и авторките му и негодуват, че в него липсват обесването на Левски и кланетата в Батак. Намира се тук-там някой да провокира: "А Левски като е убил дете, не е ли убиец?" И всички се нахвърлят върху него за кощунствената гавра с националния герой. Някои историци пък избиха към обвинения, че авторите на учебници са мафия, щото работата е доходна и носи по 100 хилядарки хонорар. В бурен телевизионен спор някой си Емил Джасим, представящ се за "модерен" историк от "Център за образователни инициативи", обяви, че "в България живеят много народи и не е нормално да подчертаваме непрекъснато българите", което разтресе мрежата от гневни изблици. Авторката на учебника пък - проф. Мария Радева, тръгна да обяснява, че 9-10-годишните третокласници получавали само първа представа за миналото и трябвало да бъдат обучавани с ясен език в толерантност и мултикултурност, не в агресия и тероризъм. От което вероятно следва, че за да не са агресивни, децата трябва да учат не за робството, а за "съжителството" на българи и османци през 15-19 в. За ясния и разбираем език не съм сигурна, но ми се струва, че "три синджира роби" е доста по-разбираемо за децата от "три синджира лишени от държавност"...
С една дума, цялата работа се превърна в поредна проба на издръжливост за националното чувство на българите и се отдалечи изцяло от  същността на проблема -

как се пишат учебниците по история

И по литература, впрочем. 
Първият проблем е, че и автори, и потребители наслагват върху миналото днешните си представи за България и за света. Говорят за турците от Османската империя, а подразбират днешните турци и... ДПС! Децата щели да ги мразят, ако учат фактите от историята. По тая логика, добре че от Византия ни делят 7 века, иначе щяхме да мразим и гърците. Цялата история на човечеството се състои от войни - съседи са се избивали, народи са заробвани, братоубийствени граждански войни са се вихрили. Ако отъждествяваме днешните народи с тях, това означава само, че нито сме учили читаво историята, нито сме я осмисляли, нито сме си взели поуки. Зрелите нации успяват да се помирят с миналото и да живеят с него - такова, каквото е било. При това няма народ в Европа и в днешния свят, който да зачерква героите и "митовете" си в угода на криворазбрана "толерантност" и "модерност". Да искаме толерантност в историята е абсурд, тя е такава, каквато се е случила. На това трябва да бъдат учени децата ни -

да живеят с нея, не да я игнорират

или да я разкривяват в желана от някого посока. Защото нищо модерно не можеш да налепиш върху Втората световна война - освен да доведеш младите до невежеството да твърдят, че в нея САЩ са воювали срещу Русия - ала когато не познаваш миналото, не можеш да разбереш и това, което се случва в настоящето. Това ли е целта? Незрелите нации - политици и общества, неуспявайки да постигнат помирение, прехвърлят несвършената си работа и собственото си противопоставяне върху училището.   
Втори въпрос, изключително важен в случая. Видни наши историци написаха открито писмо срещу нелепостите в учебниците по история и се договориха с министър Румяна Коларова да предложат поправки. Проблемът е, че учебното съдържание и учебниците по история се ръководят от учебната програма, постановена от просветното министерство. А МОН при написването й се ръководи от... политическата конюнктура в момента. Съдете сами.
Ето какви са според учебната програма на МОН, която е от 2003 г., целите на обучението по предмета "Човекът и обществото" в трети клас: 
"Да започне изграждането на систематични знания за културното и национално наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство.
Да се формира чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническо разнообразие и да се изгражда толерантно отношение между всички български граждани."
В темата за народните будители влизат следните елементи:
- възрожденско училище и Църква;
- възрожденският град под знака на промените;
- съжителство с другите: турци, евреи, арменци, роми и други общности;
- апостолите и Освобождението на България.
Очакваните от детето резултати са разписани по следния начин:
1. Разбира ролята на модерната просвета за напредъка на българското общество и ролята на Църквата за българската идентичност.
2. Разбира различието между хората, основано на език, религия и обичаи.
Никъде във въпросната

учебна програма, написана в МОН

както се вижда, не се предвижда третокласникът да научи от урока за апостолите как те са се борили за национална независимост и какви са историческите факти около тази борба! Така че, каквото и да искат да променят историците, историята им трябва да остане в рамките на въпросната учебна програма за "националната принадлежност в социалния контекст на етническо разнообразие". С една дума,  "османско присъствие" и "контактна зона между две цивилизации" - тези определения черно на бяло предписа МОН в годините на прехода. Ето в това е проблемът, а не в хонорарите на авторите.
Тежкият спор се завъртя основно около османското робство и Левски, но ще ви предложа още един текст - на страница 74 от въпросния учебник за трети клас (цитирам изцяло и дословно, за да не ме обвинят, че вадя от контекста):
"Българският 20 век. През 1908 година князът е провъзгласен за цар, а България - за царство. Обявяването на републиката (1946) е последвано от десетилетия на нарушаване на човешките права. Гражданите са лишени от свобода на словото и събранията, избор на управление, място за живеене, пътуване извън страната. През 1989 г. настъпва краят на тези ограничения."
И сега питам: като ще е първа представа за 10-годишните какво е било след 1946 г., защо тази представа да не звучи примерно така: "Обявяването на републиката (1946) е последвано от въвеждане на безплатно здравеопазване и безплатно образование, не е имало безработица, хората не заключвали вратите си и всички циганчета ходели на училище. През 1989 г. настъпва краят на тези човешки права."
Защо да не е така?
С една дума, едностранчивост, изкривяване и премълчаване на факти, манипулиране в "нужната" посока и политически внушения лъхат от текстовете, отнасящи се за историята поне от 600 години насам. Просто учебникарската версия на нашето минало е пригодена към новата моментна политическа конюнктура - по същия начин, по който тя бе пригаждана и в социалистическите времена, омразни според някои по презумпция. Употребата на историята продължава неизменно, но с обратния знак на

насажданите днес идеологеми

Децата ни трябвало да се възпитават не като терористи, а като толерантни личности. Ей богу, тия професори, дето пишат учебниците, терористи ли станаха от това, че всичките те са учили за клането в Батак и за онова страшно бесило край София? Отвратителното е, че платените корифеи от разни соросоидни фондации, които в последните години бяха натрапени като авторитети в обществото ни, посягат върху два учебни предмета, които формират човека - историята и литературата. И учебниците по тези два предмета се въртят като слънчогледи подир политическите светила на деня, загърбвайки в сянката си всичко, което не отърва на същите временни светила. Да, в нашата литература съществува "Ах, летете ескадрони!" и това, че вече цели поколения дори не са го чували,

осакатява не Смирненски, осакатява тях

като ги лишава от способността им да мислят и да осмислят миналото на страната си и личностите в нея. С "Теменужка" Смирненски не може да бъде разбран. По същия начин, по който навремето училището набиваше в главите ни конюнктурното произведение на Горки "Майка", но ни лишаваше от богатството на великолепния му роман "Животът на Клим Самгин" (дали сега младите изобщо знаят кой е Горки, лишени от старите ценности и неполучили нови?). Който искаше да види какво има зад "разрешения" хоризонт и да излезе от общоприетите догми, не се събуди едва на 10 ноември. А тези, които прилежно зубреха "Майка", станаха активни борци на прехода и се опитват по заучения маниер на своето черно-бяло мислене, но с нови покровители, да промиват мозъците на младите с идеологемата "толерантност" и с премахване на "митовете" за Левски и Батак.