Унижението

Унижението на парламента стана системна цел на това правителство. Има такива цели - да смачкат онова под себе си, за да избълбука пяната на тяхното вандалско невежество. И тази пяна да се оповестява като общонародна гордост в химна на обединена Европа.

Да се вгледаме в настоящето. То не е за гледане, но поне да запушим нос и да сведем поглед над фактите. Министър-председателят бяга от парламентарен контрол като бивш ветеран по тъч линията на футболно мачле. Шефката на парламентарната република, упреквана в обич към премиерските обиди срещу нея, пази като Кариатида статуквото с това, което е останало от нейното достойнство. И защо? И депутатите гласуват ли, гласуват положително и сакрално задължително. Дано да знаят за какво. И защо. Налага се психолозите да обяснят поведението на подобни избраници, които приемат битието си като проявление на амеба, склонна да се съвкупи със зелена еуглена. И от това съчетание да се появи гръбначен политик.

Трябва да има някакъв дълбок, философски смисъл да правиш идиотии, погазващи конституционализма и хилядолетни правни принципи, за да угодиш на слагачеството. Опасявам се, чe парите не са достатъчен мотив - те се изкарват и на магистралата или от психодиспансери в провинцията, откъдето се вземат на стоп министри и председатели на парламентарни комисии. Калпавият закон погазва правото отдавна - вече над десет години наблюдаваме нормотворчество, от което биха се засрамили и Цицерон, Папиниан и Улпиан. Покойният ми състудент Кристиан Таков казваше: "Да браним правото от закона."

Сега се налага да се браним от закона на властта, правото никакво го няма. Съдът е поставен в неудобното положение да стои прав, когато влиза властта. За синдикатите да не говорим. Защо е това упорство към злото, по каква причина се бранят принципи, заченати в алчност и мъст към народа - да бъде то оповестено като национална ценност ли?

Народът, както го прави обичайно, спи и не вижда смисъл от промяна. Знае, че свобода няма и затова се стреми да спести нещо от несвободата си и да я използва: тихо, под масата, за сметка на другите. Вероятно по тази причина Левски е сложил прословутите си питанки в своето тефтерче - "Народе????". Но щом немалка част от обществото харесва злото, защо се стреми към добро на хартия? Или добро и зло е въпрос на кесия? Или понеже капиталът най-сетне разбра, че не може да гризе сам кокалите на могъществото си, ще позволи на хората да пооглозгат себе си? Побъркана работа. Заживяхме хартиено. А вече - интровертно. Напоследък - виртуално. Харесваме това, което е поднесено пред погледа, не онова, което ще сложим на масата. И не свързваме двете.

Всяко обществено проявление на главния прокурор служи за оправдание на владелците му. Той е на масата им. И ние се храним с остатъците от трапезата на безправието. На хартия прокуратурата съществува. Виртуално - също. Житейски - не. Познайте какво се нуждае от прокурорска защита. Корупцията - все по-тотална, стагнираща, конституционно уредена. Беднотията - системно създавана, добре структурирана, избирателно насочена, ала оправдана от миналото, ти да видиш. От прокурорска защита, казват, се нуждаела и свободата. Затова я тъпчат в бутилката на закона. Милиционерски. Държавата се изроди в лопата за изхвърляне на отпадъците от дейността си под килима на зависимите медии и прокурори. Правото съществува само за момента на текущото; то не се вълнува от своето време, а като слон хвърля медийна пръст връз гърба си, за да изглежда добре. "После" е въпрос на Цицерон или на оня - Вишински или Улпиан, ще ги объркам. В милиционерския висш юридически курс, казват, ги имали за горно и долно нещо - Вишински бил запушалка, отвор, а Улпиан - дъното на правната бутилка. Няма как да видиш дъното, ако не си послужиш с Вишински. Това е то, юриспруденцията в съдебната система. Отваряй бутилката! Наздраве! Пие се умерено, да не вземе някой да стигне до Улпиан. Спукана му е работата. Ще повтаря курса.

Трябва смелост да живееш. Плаче се при раждането. Животът е за радост създаден, а радостта няма партия и закон, тя е продукт. Е, за него си струва да се работи. Пазете се. Ще трябва да имаме здраво сърце и имунна система, за да видим без сълзи следите от вакханaлията на последните десет години. И ум - да понесе това. Нали????