Университетът създава мислещи хора, не винтчета

"Смисълът на рейтинга е да се види в кои висши училища държавата инвестира ефективно"

- Току-що излезе рейтингът на висшите училища за тази година и се вижда, че Софийският университет е безспорен лидер по качество във всички професионални направления, в които обучава. Предишния път те бяха 21, сега колко са, проф. Илчев?
- Университетът е оценяван в 23 направления и в 23 е на първо място сред държавните университети.
- Беше очаквано и това означава, че...
- Това означава, че колегията даже в тази ситуация се опитва да си върши работата.
- Тази подредба ще донесе допълнителни средства на университета, тази година те ще са повече от миналата.
- Надяваме се. Винаги пред журналистите казвам, че аз като историк обичам да говоря повече не за бъдещето, а за миналото. Така че, когато получим стимулите, тогава ще говорим. Защото в момента министърът е предпазлив и това е нормално - той говори до 25% над субсидията. Ситуацията е малко като в магазините при разпродажба, където ти обещават до 50 % намаление и ти се щураш отчаяно да намериш кое е намалено с толкова. Това е в кръга на шегата. Идеята действително беше на три-четири стъпки да се повиши допълнителното стимулиране. Добре е, че този път в рейтинга са разделени ясно държавните и частните университети. Защото иначе е като да сравняваме боб с опера. Във всеки случай смисълът на рейтинга не е това, което се изтъква в повечето медии - коя специалност да запишат студентите, за да имат по-висока заплата, когато завършат. Това не е смисълът. Смисълът на рейтинга е да се види дали държавата инвестира ефективно във висшето образование. И къде всъщност във висшите училища, в които държавата инвестира, макар и недостатъчно, на лев инвестиции тя има най-голяма печалба.
- Но въпреки че Софийският университет е на първо място, и то с голяма преднина пред останалите, заплатите ви съвсем не са най-високите. Има вузове с доста по-високи заплати при доста по-ниско качество.
- Министър Игнатов тези дни обяви, че възпитаниците на най-добрите университети могат да очакват гарантирана заплата 1200-1500 лв. Това, което не каза, е, че професорите, които ги подготвят, имат основна заплата 918 лв. в Софийския университет. Което е парадоксално, смешно, унизително. А до голяма степен заплатата на преподавателите - това е философията на държавната политика, би трябвало да идва от държавната инвестиция в образованието.
- Световната банка посочи, че за подобряване на висшето образование у нас вузовете трябва да се финансират не по брой обучавани студенти, а по брой завършващи. Дали това е разумно, защото тогава пък всеки ще си държи и слабите студенти на всяка цена докрай?
- Разбира се, че не е разумно. Разумното е да се финансира според качеството на завършилите. Ако говорим за това, то е съвсем друго нещо. В момента ние сме финансирани само въз основа на бройката на приеманите студенти, завършващите нямат никакво отношение и не би трябвало да имат. Това, което трябва да има значение за обществото, е качеството на завършващите. Финансирането трябва да бъде на тази база и от тази гледна точка рейтингът е много полезен.
- Банката предложи също да се увеличи държавното финансиране за висшето образование до 1% от БВП и да се вдигнат студентските такси. Как гледате на тези две неща?
- По различен начин. Аз съм за това да се увеличи държавното финансиране. След като дори една неолиберална институция като Световната банка залага това като показател, значи положението у нас е отчайващо. За второто, аз съм много против експертите от Световната банка да ни препоръчват да увеличаваме студентските такси. Има една поговорка: "Сит на гладен вяра не хваща". Експертите на Световната банка, които са едни от най-високо платените експерти в света и вероятно имат на час заплащане към 500 евро, трудно могат да разберат хала на българските семейства, които издържат един или двама студенти и за които не 500 евро, а 50 лв. - не на час, а на месец, са проблем, с който не могат да се преборят. Иначе таксите са много ниски при нас - и като абсолютен обем, и като съотношение със средния доход в България. Проблемът е, че средният доход е много нисък. В САЩ, да речем, като процент спрямо доходите на родителите, те са много по-високи, отколкото са при нас.
- В Европа обаче на много места са по-ниски и дори в някои страни висшето образование е безплатно.
- Да, има такива страни, разбира се. Само че в тях държавата има премислена и щедра политика по отношение на образованието - Швеция и Финландия, да речем.
- Друга идея на Световната банка е да се сливат университети. И кой знае защо тя иска да започнем със силните технически университети в София. Ако ще намаляваме броя на вузовете, от тях ли трябва да се започне?
- Мисля, че министър Игнатов е напълно прав, че с принудителни мерки това няма как да стане. Това може да стане постепененно от гледна точка на промяна на системата на държавното финансиране, промяна на интересите на студентите и тогава вече може да се стигне до естествено сливане. Иначе какво постигаме като ги слеем?    
- Икономии от няколко катедри и служби, които може да са общи.
- И какво - 10-20 души? Ами това нищо не е в рамките на един голям университет. За съжаление процесът на разрастване на системата, чийто резултат виждаме сега, беше изкуствен. Но за да променим този резултат, би трябвало да разчитаме на естествени процеси.
- Оказва се обаче, че демографското намаляване на възможностите да се набират студенти не влияе толкова силно на някои слаби вузове, които си запълват местата. А ето, в първенеца СУ останаха 800 незаети места. Това на какво се дължи?
- Това се дължи на първо място на тоталната неспособност на журналистите да разберат за какво става въпрос.
- Искате да кажете, че те "обработват" обществото в неправилна посока?
- Не, искам да кажа, че тъй като системата е да се заложи бройка и да се получи финансиране срещу нея, деканите на факултети при нас, които от години знаят много добре, че няма как да имат много кандидати, все пак с надеждата, която умира последна, слагат една по-висока бройка - белким случайно тази година дойдат студенти. Те не идват, но ние знаем, че няма да дойдат и сумите за тях, дори не ги предвиждаме предварително в нашия бюджет. Има и друго. Миналата седмица говорих с една началничка на регионален инспекторат, която ми каза, че нейният син следвал право (не искам да кажа къде) и дали не може да се прехвърли при нас. Обясних какви са условията, има ги и в нашия уебсайт, но попитах защо не е кандидатствал при нас. Тя каза: "Ами, той се уплаши, при вас трудно се влиза и много се учи".
- Има и една друга зависимост. От рейтинга пролича, че например за завършилите химия, физика, биология няма работа у нас. Може би икономиката е зле и не поема такива кадри?
- Икономиката е зле. Но аз съм може би изключение сред ректорите - не съм привърженик на идеята, че е абсолютно задържително човек да работи това, което е завършил. Има специализирани висши училища, а ние затова сме УНИверситет, защото би трябвало да създаваме един широк поглед към света, да създаваме широко скроени хора. Това, че той е физик, няма да му пречи да работи, да кажем, в някакъв административен отдел на Министерския съвет. Колегите се стараят да създават мислещи хора, критично мислещи хора. Които биха могли да работят на различни позиции. Ясно е, че когато имаме випуск от примерно 5 души арменска филология на година, в България няма такъв глад за специалисти, които знаят перфектно арменски език. Но тези хора могат да работят като журналисти, в политически партии, в профсъюзи и т.н. Те имат широка подготовка, която ще им позволи бързо да се специализират. Университетът дава една базисна широка подготовка. Мога да дам едно сравнение - винтче и гайка. Задачата на университета не е да създава винтчета с определено сечение, защото във всеки момент, в който потрябва друга гайка, този винт излишен няма да стане.
- Да ви попитам как виждате резултатите от новия закон за академичното израстване? Той вече наплоди невероятно количество професори и доценти в страната. Че има десетки нови професори и в СУ според мен не е страшно, защото преподавателите му са качествени. СУ е и сред малкото вузове, които въведоха високи критерии за заемането на тези длъжности. И все пак, 70 нови професори и 52-ма доценти за една година?
- Още в периода на обсъждането на новия закон университетът като цяло беше сред най-сериозните му противници. Ние писахме до всички институции. Това не означава, че в самия университет няма хора, които са облагодетелствани от закона и пределно ясно си даваха сметка, че ще бъдат облагодетелствани, затова те са за закона. Но ние предупреждавахме, че ще стане това, което става в момента, че ще има състезание за професорски титли. И това се получава. Ние обаче нямаме пари за заплати на тези професори. При нас това е проблемът, защото огромното мнозинство от тези колеги действително заслужават професорската длъжност. Досега спънката беше голямата докторска дисертация. Впрочем, в момента има наплив да се защитват големи докторски дисертации...
- Това е изненадващо. Може би искат по този начин да се отличат напред от масата, която се бълва навсякъде?
- Един мой колега, доцент от моя факултет, беше представил своя труд за голяма докторска дисертация, аз го прочетох и попитах защо с него директно не стане професор. Отговорът му беше: "Защото ще ме е срам да ви гледам в очите". Но има и области, където не е задължително да бъдеш голям доктор, за да бъдеш абсолютно качествен професор. Когато едно решение се прилага към всички еднакво, винаги се бърка.
- А какво означава, че професорите са повече от доцентите?
- На практика това означава, че се нарушава естественият ритъм на подмяна на изследователските кадри. Досега при нас съотношението бе 2 към 1 в полза на доцентите. Което означаваше, че не всички доценти ще станат професори. Да искаш всеки доцент да става професор, е все едно в армията да кажеш на всеки редник, че е задължително да стане генерал. Не е задължително. Хората са различни, имат различни способности, различни дадености. Преди половината от доцентите ставаха професори. Сега се нарушава рязко това съотношение, което означава, че след 5-6 години ще имаме сериозен проблем. Ще тръгнат да се пенсионират професорите и тогава ударно ще трябва да се произвеждат нови. Т.е. ситуацията хич не е приятна.
- Най-неприятно е, че някои от измислените висши училища си произвеждат сега титуловани на кило. Което ще ги бетонира при акредитацията. И тогава обществото няма да може да отличи качествените от некачествените висши училища.
- Това ние го посочвахме в нашите протести срещу закона. Това беше един от основните ни аргументи против този закон - наш и на други висши училища. Ние знаехме, че това ще стане.
- Какво може да се направи сега?
- Получих превод на документацията, свързана с този процес в Румъния. Оказва се, че там една-две години след приемането на подобен закон на практика е върната ВАК - под друга форма, но е върната една национална институция, която да следи за качеството на процедурите. Ние преди приемането на закона заедно с Медицинския университет-София при всяка среща с министъра и в Народното събрание настоявахме в закона да бъдат включени минимални национални критерии за различните позиции. Както знаете, в закона няма такива критерии изобщо. Мисля, че в момента самото министерство вижда, че има проблеми. По-миналата седмица получихме едно писмо с тълкуване на някои членове от закона, в които се казва примерно, че не бива да се приемат служебни бележки за неща под печат, че за професор трябва да има издадена монография, след като е бил доцент, и т.н. Това са неща, които ние сме ги включили във вътрешните правила, но не навсякъде е така. При нас критериите са сложени за това, че ние държим нашите кандидати да бъдат качествени. И те са такива.