Унгария и Полша с вето върху бюджета на ЕС

Унгария и Полша наложиха вето върху дългосрочния бюджет на ЕС и спасителния пакет за коронавируса в размер на 1,8 трилиона евро, но ротационната европредседателка Германия е оптимистка за намиране на решение и излизане от възникналата криза, съобщиха агенциите. Според съобщенията двете страни са блокирали и приемането на метода за набиране на "собствени ресурси" на ЕС, които целят да облекчат съюза от зависимостта от вноските на националните държави и да увеличат собствените му приходи.

"Унгария наложи вето върху бюджета", заяви правителственият говорител Золтан Ковач, който се аргументира с довода, че пакетът трябва да отразява договореността от юли. Будапеща не може да подкрепи плана в сегашния му вид за обвързване на върховенство на закона с бюджетните решения, категоричен е той. 

Лидерите на ЕС смятаха, че са разрешили спора за 7-годишния бюджет на ЕС и свързания с него план за икономическо възстановяване от КОВИД-19 по време на маратонска среща, продължила четири дни и нощи през юли. Разрешени бяха и разногласията с Европейския парламент относно приоритетите на разходите и пакетът беше готов за одобрение. Но в началото на ноември Европейският съвет съобщи, че в хода на преговорите с Европарламента се е стигнало до съгласието принципът за върховенството на правото да стане решаващ критерий за разпределението на бюджетните разходи сред страните-членки.

Полша и Унгария обаче остават непримирими противници на идеята да обвържат бъдещото си финансиране с преценката на Брюксел дали техните разходи са в съответствие със законодателството на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан вече изпрати писмо до институциите на ЕС със заплаха за вето. Миналата седмица полският премиер Матеуш Моравецки също заплаши с вето бюджета на ЕС, ако плащането на средства е обвързано със спазвавнето на еврокритериите за върховенството на закона. Според него механизмът за върховенство на закона е "базиран на произволни, политически мотивирани критерии" и приемането му "може да доведе до легитимирането на двойни стандарти" при третирането на различни членове на ЕС. Полша смята, че "предложените решения са несъвместими със заключенията на Европейския съвет от юли", когато лидерите на ЕС договориха бюджета и пакета без политически обвързвания. "Ето защо Полша не може да приеме такава версия на механизма, която би довела до превъзходство на политически и произволни критерии", написа Моравецки във Фейсбук. А твърдолинейният правосъден министър Збигнев Жобро добави, че "въпросът е дали Полша ... ще бъде обект на политическо и институционализирано поробване". Според него, върховенство на закона се използва само като претекст, а в действителност става дума за "институционално, политическо поробване, радикално ограничаване на суверенитета".

Будапеща и Варшава, които ЕС обвинява, че подкопават независимостта на съдилищата, медиите и неправителствените организации, рискуват да загубят достъп до десетки милиарди евро в еврофондове, ако бъдат въведени новите условия.

Високопоставени европейски дипломати заявиха, че другите страни не са съгласни на по-меки условия за върховенство на закона. "Ще видим дали Будапеща и Варшава търсят гаранции и дали те са приемливи", твърди дипломатически източник, предупреждавайки в противен случай може да се стигне до "сериозна политическа криза".

Допуска се и вариантът унгарският премиер Виктор Орбан да използва правото на вето, за да издейства повече пари за страната си.

Ако двете страни не отстъпят, останалите държави-членки ще трябва да намерят друг вариант за бюджета на ЕС. Старши дипломат от ЕС, участваЛ в подготовката за срещата на посланиците, заяви, че вече се водят неформални дискусии по въпроса. 

Според съобщенията обаче за нарушения на върховенството на закона ще считат не само системни посегателства върху независимостта на съдебната система, свободата, демокрацията, равенството и спазването на човешките права, включително правата на малцинствата. Като нарушения ще се третират данъчни измамни и укриване на данъци, независимо дали става въпрос за индивидуални случаи или за широко разпространени проблеми. Провинилите се държави няма да имат право на вето върху решенията. Те ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Европейския съвета - тоест "за" трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци. Това е най-често използваният механизъм за взимане на решения в ЕС. При него съществува възможността поне 4 държави, в които живеят над 35% от населението, да оформят "блокиращо малцинство". Въздържалите се държави се броят като гласували "против".

Германия е оптимистка, че може да се намери решение за ветото на Полша и Унгария върху бюджета на ЕС и фонда за възстановяване от коронавируса, заяви външният министър Хайко Маас, цитиран от медиите. "Ще работим през следващите часове и дни с всички заинтересовани страни ..., за да намерим решение и съм уверен, че ще има. Имаме нужда не само от решение, но и от бързо решение и съм сигурен, че ще го получим", добави той.

Известният немски политолог Александър Рар коментира пред "Взгляд", че Унгария и Полша няма да отстъпят. "Компромисът тук е невъзможен. По-скоро ЕС ще се накара на Полша и Унгария и ще отстъпи, за да не рискува загубата на демократичния си имидж".