Уморените коне ги убиват, нали?

На пръв поглед нашата рубрика "Неразкрити трагедии" изобщо не подхожда на този случай. За гибелта на Рон Браун уж се знае всичко, има и официална версия - "самолетна катастрофа". Има обаче и прекалено много съмнения, и то съвсем основателни, че смъртта му съвсем не е случайна. И до днес в тази трагедия има прекалено много "тъмни петна". Роднините на загиналите няколко години се съдиха с американските власти, но така и не научиха истинската причина за смъртта на близките си.
Каква е всъщност историята?
На 3 април 1996 година тогавашният министър на търговията в правителството на Бил Клинтън Рон Браун умира в авиокатастрофа край Дубровник. На летище "Чилипе" високопоставеният гост го очаква почти цялото хърватско ръководство. В Загреб се надяват, че могъщият Браун и представителите на едрия бизнес ще ги измъкнат от лапите на бедността. С американския министър в самолета пътуват 12 държавни чиновници, 12 бизнесмени, служител на Европейската банка за развитие, както и репортер на в. "Ню Йорк таймс" и хърватски фотограф.

След удара самолетът се разцепва на две

Старичкият "Боинг-737" (регистрационен номер Н-31149) излита от босненския град Тузла по посока Дубровник. Разбира се, съпроводен от самолет-разузнавач АУАКС. В 14,52 часа на няколко километра от Дубровник самолетът на Рон Браун започва кацане. На височина 800 метра обаче той внезапно се забива в планината "Свети Иван" и в 14,55 ч. пада на земята. Опашката на самолета е откъсната.

Останките от "Боинга" не са обгорели, за разлика от пилотската кабина, която е буквално обезобразена от огъня

За това, че самолетът не е кацнал, става известно в 14,55 часа. Малко по-късно американците съобщават, че самолетът е паднал в морето. АУАКС наистина открива потънал самолет, но се оказало, че това е машина от Втората световна война. Морската полиция с катери и хеликоптери търси из целия участък, където се предполагало, че е паднал "Боингът". Около 17 часа обаче в полицията се обажда човек, който съобщава, че самолет се е блъснал в планината "Свети Иван". Към мястото тръгва полицията, но истинските спасителни работи започват едва към 19 часа. Някой като че ли специално е пречил на операцията, твърдят хърватските очевидци. На мястото на катастрофата спасителите виждат, че самолетът е разцепен на две.
На мястото на катастрофата работят американци и французи от базата в Плоче, което е близо до Дубровник. Подразделенията на НАТО се намират там още от 1995-а. Те са имали цялото оборудване и за спасяване на хора при катастрофи, и техника, и лекари. Очевидци обаче казват, че американците са работили сами и не са допускали близко никой. Снимането било строго забранено. Един човек от военното разузнаване на САЩ обаче е работил на мястото на катастрофата и е снимал всичко. Тези материали обаче никой никога не е виждал.

Спасителните екипи пристигат на мястото на катастрофата след часове

Спасителните екипи след това твърдят, че всички пътници и екипажът, общо 35 души, са изгорели. Признаци на живот са открити само при стюардесата Шели Кели. Тя обаче била със счупен гръбнак. Шели от време на време идвала в съзнание и молила за помощ, спомнят си очевидците. Вероятно тя би могла да бъде спасена, но лекарите пристигат на мястото на катастрофата едва след часове. По това време стюардесата вече била мъртва. Днес мнозина смятат, че единственият свидетел просто би могъл да попречи. Както и черните кутии. Те уж били намерени в планината, но след това безследно изчезнали. Руска, френска и хърватска телевизии съобщиха, че черните кутии са намерени. Американските представители обаче побързаха да опровергаят информацията и уточниха, че били открити само някои предмети, които изглеждат ТОЧНО като кутиите. Да, но записващите устройства на самолетите са уникални, те трудно биха могли да бъдат сбъркани с каквото и да било друго самолетно оборудване. Въпреки че ги наричат "черни", те всъщност са яркооранжеви. После пък американските власти обявиха, че на военната модификация "Боинг-737-200" изобщо било забранено да се монтират "контролни устройства".

Хубавите времена на приятелството му с Бил Клинтън

И до днес продължават догадките какво все пак се е случило през тези 45 минути полет от Тузла до Дубровник. Според едни за всичко са виновни пилотите. Те май били с неправилна карта. Другите, често именно това се използва като официална версия, обясняват, че летището в Дубровник е работило по това време с остаряла система за радиопеленг. Американският екипаж обаче не знаел това и просто е "изтървал" радиолокатора. Хърватските пилоти прекрасно знаят, че Дубровник е едно от най-капризните летища на Балканите. Без инструктор и няколко пробни кацания изобщо не се препоръчва да се лети до там. През април 1886-а обаче американските ВВС изобщо не са се чувствали комфортно нито в Босна и Херцеговина, нито в Хърватия.

На погребението президентът Клинтън не успява да сдържи сълзите си

Подробен доклад за причините за трагедията има, но той е правен от американските военни, а хърватските специалисти само са го подписвали. Тайната на падналия "Боинг-737" се пази като зеницата на окото. В САЩ и близо не допускат никого до документите, свързани с гибелта на Рон Браун, въпреки силния натиск да бъде направено ново разследване.

Последният пристан на първия тъмнокож американски министър Рон Браун

Мнозина твърдят, че подходът към летището в Дубровник е бил неправилно конструиран, знаците в навигационната карта били неточни, а три минути преди сблъсъка с планината диспечерът от кулата неочаквано заговорил с американския екипаж на хърватски език.
Ето как описват нещата през юни 1996 г. журналистите от седмичника "Национал": "Пилотите на "Боинга" така и не разбрали процедурата за кацане, нарисувана на картите, а в скалата се удрят, след като се спускат на височина, обявена от хърватските власти за напълно безопасна. Според оценки на специалисти, целият маршрут на полета е изглеждал като "балансиране на пиян човек на тясна пътечка високо в планината".
За да наваксат време, американските пилоти решават да летят през Сплит. Хърватските диспечери обаче не одобряват този вариант. Самолетът обаче обръща към Сплит, след което продължава пътя си към Дубровник. Пилотите обаче вече нервничат и правят грешка след грешка.
В "Национал" обясняват катастрофата така: "От Дубровник постъпва указание да следват до първия радионавигатор на остров Колочеп. Този навигатор е обозначен със символа KLM. На хърватските карти, както и на картата, разпространявана от фирма "Jeppesen", апаратът в Колочеп е обозначен със символа NDB (nondirectional radio-beacon) - ненасочен радиопредавател.
В самолета с Рон Браун е имало приемник на радиосигнали с указател, който, когато пилотите сменят вълната на искания NDB, се обръща към страната, откъдето идва сигналът. Пилотът след това сменя курса според данните на указателя. Главната му задача е до точката на подготовка да извърши конфигурацията на самолета за кацане, за да се придържа след това строго към зададения курс и височина на полета. В случай на извънредна необходимост командирът просто е длъжен да се откаже от кацането".
Оказва се обаче, че военните пилоти не са извършили конфигурацията, след като прелитат радионавигатора на остров Колочеп. Именно защото не са получили разрешение от диспечерите в Дубровник. Въпреки това обаче командирът на "Боинга" започва снижаване от 10 000 метра височина на 5000. Пет минути преди сблъсъка, на четири морски мили преди Колочеп, американският пилот отново се свързва с диспечера в Дубровник. Той съобщава на кулата, че се намира на 16 мили от летището, и едва след това получава разрешение да слезе до 4000 метра. Диспечерите го молят отново да се свърже с тях, след като прелети Колочеп. Но по това време самолетът вече е задминал острова и лети доста по-бързо, отколкото било разрешено в навигационните карти. Колесникът в този момент вероятно още не е бил пуснат. Така поне твърдят американските разследващи катастрофата.
По същото време в ефира става още един инцидент, който впоследствие окончателно обърква американския екипаж. Диспечерите в кулата на своя честота съобщават на хърватски език нещо от рода на "задръж позиция над Колочеп". Това било явно нарушение на всички норми на международния закон за контрол на полетите. И едва по-късно става ясно, че тази молба не е била адресирана до американците, а до следващ самолет, който е трябвало да почака разрешение за кацане.
Някои хърватски пилоти са убедени, че американците изобщо не били наясно как да кацат на летището в Дубровник по старата схема. Пилотите наистина са отивали в Дубровник за първи път. Според правилата обаче трябвало да имат няколко тренировъчни кацания и едва след това да им се позволи да летят дотам.
Съмненията, че самолетът бил прекалено стар, бързо се отхвърлят. Същият военен "Боинг" бил в прекрасно състояние и само седмица преди катастрофата в Дубровник возил съпругата и дъщерята на Бил Клинтън, както и тогавашния министър на отбраната на САЩ Уилям Пери. Твърденията и за умора на пилотите Дейвис и Шафър също не са много състоятелни - та целият полет на "Боинга" до удара продължил едва 45 минути.
Официалният вердикт на разследващите е следният: причина за катастрофата са изключително груби грешки на екипажа и земните служби, а също така липсата на най-новите системи за навигация в самолета. Плюс тежките метеорологични условия.
Резултатът от доклада не закъснява: близо тридесет високопоставени лица от американските ВВС са лишени от длъжностите си, директорът на летището в Дубровник се самоубива. А в свидетелството за смъртта на загиналите в Дубровник е написано: "нещастен случай".
Има обаче немалко странности, които неизвестно защо са пропуснати от разследващите. Не е ясно и защо, след като при разследване на самолетна катастрофа задължително първо се разглежда тезата за диверсия, в този случай това не е направено. С пристигането си на мястото на трагедията американската бригада разследващи веднага започва да работи по версията за нещастен случай. В същото време очевидци твърдят, че е имало определено необясними неща, като например невероятно обезобразената пилотска кабина. Изглеждало, че тя просто в един миг се е била превърнала в огнено кълбо. В същото време останалите части от самолета почти не били засегнати от пламъци. Това наистина не се връзва, ако пожарът е възникнал в резултат на взрив на горивните камери.
Най-странна обаче е раната в главата на Рон Браун. Първа я забелязва фотографката Катлин Джаноски. По-късно тя на няколко пъти споменава за "огнестрелна рана". След това обаче неизвестно защо замлъква. Други също забелязват раната. Странно защо обаче аутопсия не е направена. Още по-странно е, че първите снимки на тялото на Браун мистериозно изчезват. На новите рана не се вижда. Обяснението на разследващите е, че първите снимки са направени с неизправен рентгенов апарат. Днес това вече не може нито да се потвърди, нито да се опровергае. Оригиналите на рентгеновите снимки на тялото на Рон Браун мистериозно изчезват от архива на AFIP (Патологоанатомичния институт на въоръжените сили на САЩ). В архива на института не остава нито един документ, опровергаващ версията за нещастен случай.
Военният лекар подполковник Стив Когсуел, сътрудник в AFIP, обаче е убеден, че в тази история не всичко е чисто. Опитният експерт бил помолен от колегите си да открие на мястото на катастрофата на самолета метален предмет, който е оставил в главата на Браун дупка с размер 0,45 инча - казано по-простичко, 45-и калибър. Когсуел успява да намери много цилиндрични предмети, но нито един от тях не би могъл да е този, който е продупчил главата на министъра.
И днес Когсуел е убеден, че разследването е било прибързано и не е открило истинската причина за трагедията.
Дълго време за неговите съмнения знае само тесен кръг от специалисти. На една от лекциите на подполковника обаче, когато той вече традиционно повдига въпроса за гибелта на Рон Браун, присъства журналистът Кристофър Ради. Той бил известен с разследването на скандалите, свързани с хората от най-близкото обкръжение на Клинтън. След среща с Когсуел той публикува във в. "Питсбърг трибюн ривю" статия със заглавието "Патоанатом оспорва резултатите от разследването на причините за гибелта на Рон Браун". Първоначално никой не обръща внимание на това. И изданието, и самият журналист са били известни като не особено политически коректни и като яростни привърженици на републиканците. Малко след това обаче много влиятелната и абсолютно политически коректна сила - афроамериканците, поставят категоричното искане за ново разследване на катастрофата. Афроамериканските медии почти открито започват да обвиняват администрацията на Клинтън в причастност към смъртта на първия чернокож американски министър. Пред сградата на Министерството на правосъдието във Вашингтон се организира грандиозна демонстрация. Протестиращите бързо са разпръснати, а няколко особено активни демонстранти са арестувани. Тогава обаче обявява гладна стачка един от водещите тъмнокожи публицисти в Съединените щати.
Настойчивостта на искането за допълнително разследване е лесно обяснима - Белият дом има сметка от гибелта на Браун.
Рон Браун бе най-видният тъмнокож член на администрацията на Клинтън. Той беше близък приятел на президента и му беше осигурил доста пари за първата президентска кампания. Неслучайно на погребението на Браун президентът в речта си казва: "Искам да ти кажа благодаря, Рон. Ако не беше ти, никога нямаше да стана това, което съм днес".
Именно заради приятелството и най-вече осигурените пари Рон Браун и получи поста министър на търговията на САЩ, убедени са американските анализатори. Голямата заслуга на Браун бе, че успя да превърне Департамента по търговията от умираща институция в един от центровете на властта във Вашингтон. По негово време министерството си върна доверието на бизнесмените и дори републиканците, които преди това искаха закриването му, признаха заслугите на министъра.
Между другото Браун не е е бил единственият, който е събирал пари за първата кампания на Клинтън. Те били общо четирима, другите трима са Виктор Рейзър Втори, Хершъл Фрайдей и Ед Уили. Любопитно е, че всички те са загинали в самолетни катастрофи.
В края на 1995 година между Рон Браун и Бил Клинтън обаче настъпва разрив. В Белия дом са наясно, че Браун би могъл да попречи за преизбирането на президента за втори мандат.
Причината за разваленото приятелство са многобройните обвинения срещу министъра. Специалната комисия на американския конгрес го смята за рушветчия и прахосник.
Той е заподозрян в получаване на подкуп в размер на 160 хиляди долара от компанията "Дайнамик Енерджи Рисорсиз" в замяна на "затвърдяване на позициите на компанията в Министерството на търговията". Твърдят също така, че Браун е получил рушвет от половин милион долара от своята позната Ноланда хил, за да й осигури достъп до Белия дом и лична среща с Клинтън. В Конгреса се говори и че министърът е похарчил милиони долари от бюджета на министерството за командировки в чужбина, на които е канил понякога десетки свои приятели. Сериозни са съмненията и за избягване на плащане на данъци, както и осигуряване на дарения за Демократическата партия от чуждестранни физически и юридически лица, което е забранено от закона. Поне по едно от тези обвинения - получаване на подкуп от "Дайнамик Енерджи" - се очаквало да започне дело. За края на април дори бил насрочен разпит на самия Рон Браун и още 20 свидетели. След катастрофата обаче делото набързо е приключено. Което успокоява администрацията, защото малко преди смъртта си Браун някакси случайно споменава, че вече е прекалено стар и уморен, за да седи зад решетките самичък. А, както се знае, уморените коне ги убиват, нали...