Свръхдефицит - идва фискална и икономическа криза

Стефан Антонов,
"Гласове"

Както „Гласове“ предупреждаваше повече от година, дефицитът за миналата година е надхвърлил прага от три процента спрямо брутния вътрешен продукт. По данни на начислена основа, които се изчисляват от Националния статистически институт и се проверяват от европейската служба Евростат, по европейската методика дефицитът е 4.113 милиарда евро, или 3.5% от брутния вътрешен продукт.
Това е позиция, която „Гласове“ отстоява от самото начало на миналата година, когато изненадващо, спрямо всички сурови данни, дефицитът за 2024 година приключи в рамките на три процента. Да, бюджетът е на червено само с 3.5% от БВП, което е значително под най-лошите сценарии от 6% и дори 8%, но причината за това са редица извънредни мерки, за които съобщавахме в поредица публикации, както и новият тип третиране на част от държавните инвестиции. Много е вероятно срещу държавата ни да не се открие процедура по свръхдефицит, но прецедентът да приемем еврото и в същата година да влошим публичните финанси ще тежи на репутацията ни.
След като България получи 

зелена светлина за присъединяване 

към еврозоната, първо бившият премиер Иван Костов заяви, че съществува риск от свръхдефицит, тоест над трипроцентната бариера. След това, в прав текст, в една от националните телевизии бившият финансов министър Симеон Дянков призна, че в отчитането на бюджетните данни има политическа намеса, за да не пречи на влизането в еврозоната.
Данните, в комбинация с изказванията на Костов и Дянков, показват колосална колаборация между управлявалата част от политическата класа, най-популярните медии и неправителствения сектор, специализиран в икономически и финансови анализи. Операция „Мълчание“ докара България до еврозоната и точно както „Гласове“ писа, веднага след това страната ни показа истинската си същност.

Увеличения на капитала, авансово събиране 

на данъчни приходи за бъдещи периоди, милиардни заеми, многократно надхвърлящи прогнозираните дефицити - сигналите бяха видими за всеки, а за мълчанието си мнозина ще трябва да бъдат възнаградени с доверието, което ще получават занапред. Проблемът не е само с еврозоната. Мълчанието създаде алиби за най-големия виновник и причинител на структурните дефицити и дълговата спирала – Асен Василев. Днес той спокойно може да се скрие зад факта, че 2025 година е с първия бюджет, който не е съставен от него в продължение на години, и първата година, в която той не е бил министър на финансите.
Нищо, че заради неговите дефицити държавата се принуди да тегли заеми за близо 40 милиарда лева. Нищо, че два пъти фискалният резерв беше практически източен. Нищо, че се наложи Народното събрание с извънредно решение да му забрани да харчи в началото на 2024 година, преди т.нар. Сглобка да се разпадне. Сега Асен Василев спокойно може да претендира, че други са съсипали нещата след него. И ще го направи. И когато някой журналист или експерт оспори думите му, той или някой от екипа му ще отрежат от записа разобличителните коментари и ще пуснат в TikTok само неговото пъчене.
Най-страшното е, че този знак за сериозни проблеми в публичните финанси идва твърде късно и ще наложи болезнени мерки за ограничаване на дефицита, които ще имат тежка социална цена и много вероятно ще потиснат икономическата активност. Макар нотификацията, която България праща в Брюксел, да не сочи прогноза за развитието на бюджета през тази година и в близкото бъдеще, неофициалните оценки сочат, че през тази година, без да се вземат някакви мерки, дефицитът може да стигне шест процента от брутния вътрешен продукт.

Пак заеми за милиарди

Автоматичното повишаване на доходите е спряно за тази година, с изключение на пенсиите, но само за тази година. Ясно е, че тази практика ще трябва да бъде прекъсната и догодина. Новото правителство ще трябва да избира между повишаване на данъци и/или осигуровки и/или съкращаване на разходите за инвестиции. Потенциалът за теглене на заеми не трябва да се пренебрегва, но също е тревожен.
В проектите за бюджет за тази година, които се превърнаха в предлог за протестите от ноември и декември, потребността от държавни заеми беше оценена на около пет процента от брутния вътрешен продукт. Сега тази потребност може да стигне шест, а дори и седем процента от БВП, което ще е поредна година с потребност от рекордно дългово финансиране.
На този фон новината, че правителството през Министерството на финансите изтегля обратно своите 1.4 милиарда, с които увеличи капитала на ББР, е частично успокоение. Намаляването на капитала на банката ще означава намаляване на потенциала ? да функционира с размаха, с който го прави досега.
Най-големият проблем обаче ще е за новосформираното правителство. Върху неговите прерогативи ще стои да се справи с фискалната криза, която вече не се отрича. Налице са причини да се прогнозира, че тя ще прерасне в икономическа криза с изявен продоволствен характер. В този момент кабинетът ще се нуждае от всеки цент, но и последните спестявания няма да са достатъчни. Времената заприличват на 1997 г. Не че не предупреждавахме, но... Срамът е за тези, които си мълчаха.