Няколко думи
Диалектика
/ брой: 225
От миналата сряда насам една мисъл мира не ни дава. Направо сън не ни лови.
Какво трябва да е туй протестър капиталист? Как се бунтува срещу държавен бюджет едър индустриалец? Как демонстрира граждански гняв шеф на крупна електроразпределителна фирма, изпълнителен директор на оръжейна компания или представител за България на световен одиторски бранд? Тази асоциация на индустриалния капитал, дето подкрепила протеста, как собствено го е подкрепила? Като се трапаняса воглаве с целия си управителен съвет и неговия председател на жълтите павета, въоръжени със свирки, лозунги на велпапе и вувузели? Или като силно подтикна членовете си спонтанно да изкарат персонала си?
Нито един по детски възторжен клип от протеста на Ларгото така и не ни даде нагледна илюстрация на този въпрос. Тъй и не ни показаха ни един облечен в маркови дрешки и обут в крокодилски калеври чичко капиталист самоотвержено и от душа да се дере "Оставка!" и да рипа на "Кой не скача е дебел".
И въобще, ако трябва да търсим някаква диалектическа логика в словосъчетанието "протестър капиталист", тя сигурно е някъде в недрата на твърдението, че горкият индустриалец ще фалира, ако му вдигнат данъка "Дивидент" с пет на сто... Щото то, нали, за да има дивидент, преди това вече трябва да има печалба.
Ей тъй на, пак осъмнахме без сън. Хак да ни е, като все търсим диалектика навсякъде.
