Благодарим ви
/ брой: 182
Националният ни отбор по волейбол направи най-запомнящото се представяне в спорта за 2025 година - спечели сребърните медали на Световното първенство за мъже във Филипините. "Лъвовете" загубиха на финала от силния отбор на Италия с 1:3 гейма. Те бяха много близо и до титлата, дръпнаха лъва за опашката, но малко не им достигна да триумфират.
Дори и среброто е значителен успех, за което сега най-искрено им благодарим. Защото такъв медал не е печелен от далечната 1970 година. Реално тези играчи направиха нещо, което едва ли е постигано в цялата история на този спорт. Преди 55 години нивото на волейбола е било значително по-ниско.
На шампионата в Азия "лъвовете" бяха най-младият отбор - малко над 23,2 години, като най-опитните са 29-годишните Мартин Атанасов и Илия Петков. Капитанът Алекс Грозданов е на 27, а Аспарух Аспарухов тази година навърши 25. Най-млад титуляр беше 18-годишният разпределител Симеон Николов, а второто либеро Димитър Добрев още е непълнолетен...
До шампионата голяма част от този състав бе познат предимно за роднините си. Дори в груповата фаза интересът към тях не беше толкова голям. Засили се чак след великия обрат над САЩ от 0:2 до 3:2 гейма на 1/4-финалите.
А впоследствие започнаха хвалебствия от знайни и незнайни "специалисти". Такива, които не знаят какво е пайп атака или флот сервис. Но както и да е, бащи на успеха много...
Изключително важно в момента е какво ще се случи след този велик успех. Велик е, защото за България в отборен спорт всичко приключва в предварителните квалификации - футбол, баскетбол и т.н. Да не ги изброяваме другите, защото срамът е взаимен.
А този отбор, воден от изключителния специалист Джанлоренцо Бленджини, остана в подножието на върха.
Идеята е успехът да не хване прах в някоя витрина и да се чака следващ такъв. Така, както много пъти е правено.
Важно е успехът наистина да помогне да се създаде държавна политика за развитието на спорта. Но тя да бъде реална и работеща. А не само на хартия. Да не стане пак "Всяко чудо за три дни", както гласи тази болезнена българска поговорка.
Защото успехите на спортната сцена не решават проблемите, но могат да бъдат използвани като преамбюл за нещо съществено. А именно развитие на спорта, от който българските деца имат въпиюща нужда. Да, те са талантливи, но само с правилната методика може да бъдат развити.
Във волейбола вече са си написали домашното. Нека моделът да бъде използван и в други спортове. Хората от спортните среди да си вършат работата така, както го направиха "лъвовете", Кико Бленджини и останалите треньори от щаба му. Нека успехът на волейболистите да бъде отправна точка, защото този път махмурлукът може да бъде много тежък. Примери колкото искаме.