Украйна и биенето на тъпаните

Мартин Хелман*

Виетнам, 1964 г.

Преди 50 години американските медии помогнаха на администрацията на президента Джонсън при въвличането на нацията във война под фалшив претекст. Следователно част от отговорността за ненужната война, която погуби 58 хил. американци и милиони виетнамци, пада върху плещите на нашите медии. През 1964 г. те безропотно, без да задават въпроси, както е присъщо за медиите, повториха твърдението на администрацията на Джонсън, че на 2 и на 4 август американски разрушители, съвсем невинно плаващи в залива Тонкин, били подложени на две непредизвикани нападения от виетнамски торпедни катери. В деня след първата атака, в сега разсекретен телефонен разговор, президентът Джонъсн казва на приятел кой е провокирал нападението:
- Провеждаме няколко тайни операции в тази зона - взривяване на мостове, пътища и т. н. Така че аз помислих, че те искат да спрат това. Те се появяват и откриват огън и ние веднага реагираме с 5-инчови снаряди. И ги осакатяваме. След това се връщаме при разрушителя "Мадокс" и "Търнър Джой", плюс неколкото самолета в готовност.
Истината за второто нападение е още по-изненадваща. Всъщност тази нощ атака няма. Вместо да повдигнат въпроси относно лъжите и пропуските на администрацията на Джонсън, американските медии само разпалват страстта на нацията за война. И трите големи седмични списания - LIFE, TIME и Newsweek, описват втората не-атака като страшна битка.
Биенето на тъпана на войната от страна на медиите изигра своята роля и в рамките на няколко дни Тонкийската резолюция бе приета от Конгреса и даде на президента Джонсън зелена светлина за започване на война.

Повтаряне на грешката - Афганистан, 1980-те, и Ирак, 2003 г.

Нашата роля в създаването на "Ал Кайда" в Афганистан през 80-те години на миналия век и инвазията ни в Ирак през 2003 г. показват, че не научихме нищо от Виетнам и отново скочихме във война, без да задаваме правилните въпроси. Президентът Рейгън похвали афганистанските муджахидини като борци за свобода - перспектива, подкрепена от медиите. Днес се борим с някои от същите тези хора, с изключение на тази разлика, че ги наричаме ислямски терористи.
И двете посочени причини за инвазията в Ирак се оказаха неоснователни. Оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин бяха плод на нашето въображение, както и връзките му с "Ал Кайда" и атентатите от 9 септември. По ирония на съдбата свързаните с "Ал Кайда" групи, които на практика не съществуваха в Ирак на Саддам Хюсеин, сега контролират големи райони, включително втория най-голям иракски град. И в Афганистан, и в Ирак, тръбенето от страна на медиите хипнотизира нацията, пренебрегна рационалността и доведе до катастрофи. И, както с Виетнам, медиите изиграха ключова роля в създаването на тези трагедии.

Украйна, днес

Грешката във въвличането във война, без предварително да сме сигурни, че предположенията ни са верни, се повтаря и днес в гражданската война в Украйна. Време е да научим уроците си от миналото и да започнем да се съмняваме в това, което представят медиите - в случая рисуващи Путин и Русия като единствени виновни и временното украинско правителство като невинно. Войните изкарват наяве най-лошите черти и на двете страни, така че само здравият разум трябва да ни води при разчитането на твърде опростените разкази, с които ни хранят медиите. Путин и Русия направиха много грешки в Украйна, но ние също. Бившият посланик в Москва Джак Метлок написа на 8 февруари следното:
Вярвам, че е голяма стратегическа грешка - на Русия, на ЕС и на най-вече на САЩ, превръщането на политическите и икономическите реформи в Украйна във битка между Изтока и Запада... В краткосрочен и дългосрочен план само подход, който не заплашва Русия, ще проработи.
Както при войните ни във Виетнам, Афганистан и Ирак, повечето американски медии игнорират или омаловажават информациите, които не се вписват в господстващото мнение за ситуацията в Украйна. Такова предубедено представяне удължава насилието в източната част на страната и увеличава риска Путин да вкара войски в Украйна. Ако това се случи, се увеличава рискът от ядрени заплахи.
Като се има предвид колко често сме били примамвани в ненужни войни от прекалено опростените медийни версии, които рисуват едната страна като изцяло добрата, а другата като лошата, крайно време е да започнем да задаваме повече въпроси, преди да допуснем пак същата грешка. Във Виетнам, Афганистан и Ирак цената на нашата грешка се измерва в милиони погубени човешки животи. В Украйна, където потенциалният ни противник е Русия, с хилядите й ядрени оръжия, потенциалните последствия не са измерими.

*Мартин Хелман е професор по електроинженерство в университета Станфорд. Статията му е публикувана в блога му в "Huffington Post"