Украинско ехо в Румъния

Румънската общественост бе шокирана преди няколко дни от неприятни събития. В гр. Търгу Муреш, Трансилвания, се състояха улични демонстрации на унгарци с участието на лидера на унгарската дяснорадикална партия "Йоббик" Вона Габор. Поводът бе честване на събитията от 1854 г. за освобождението на унгарците, в който са дадени много жертви. По време на демонстрациите се е състоял възпоменателен митинг пред паметника на унгарския поет Шандор Петьофи. Участие са взели и унгарци, докарани с автокари от други градове - Харгита, Ковасна. Привърженици на организацията "Унгарска гвардия" са били облечени с черни дрехи, характерни за фашистите. Маршът на екстремистите бил предаван по интернет и широко популяризиран. Издигани са били лозунги, обидни за румънците.
Румънският печат припомни, че не за първи път представители на партията "Йоббик" идват в Търгу Муреш. По същия повод през 1990 г. в града се е стигнало до ожесточени стълкновения между румънци и унгарци. Партията разполага със свое бюро в града, има няколко филиала в Трансилвания. Ръководителите на партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) заявиха, че не подкрепят подобни манифестации, а същевременно в тях са забелязани нейни привърженици, включително кметове на някои градове.
По повод събитията в Търгу Муреш президентът Траян Бъсеску свика извънредна среща с премиера Виктор Понта, вицепремиера Габриел Опря и ръководителите на специалните служби. Обсъдена била дейността на "Йоббик" и необходимостта от съответни мерки. Било е изтъкнато, че провокативните действия на унгарските екстремисти са свързани и с предстоящите през април парламентарни избори в Унгария.
Румънските вестници отбелязват засилващата се активност на екстремистките сили. Повод за това дават някои действия на властта, свързани с децентрализацията и регионализацията в страната. Посочва се и спадът на влиянието на ДСУР сред унгарската младеж, неравномерното разпределение на държавните субсидии по региони.
Някои наблюдатели отбелязват, че президентът настоява за забрана на "Йоббик" в Румъния, а не иска да се забранят партиите "Новите десни" и "Велика Румъния", развиващи легално дейност в страната. В. "Евениментул зилей" помести изказване на журналист от Търгу Муреш, в което той заявява: "Румънци и унгарци живеят мирно и съвместно. Ако политическите лидери има нещо да делят, обикновените хора живеят със своите неприятности. В края на краищата румънци и унгарци имат еднакви социални проблеми."
Министърът на външните работи на Унгария Янош Мартони бе на посещение м.г. в Букурещ, където заяви, че двустранните отношения с Румъния "преминават през труден период, но единственото решение на конфликтите е диалогът" и добави: "Да се анексира Трансилвания към Унгария е абсолютна глупост."

Двойният стандарт

Румънският печат се спира и на някои констатации. Управляващите не са последователни в своите действия. От една страна, проявяват нетърпимост към унгарските екстремисти в Румъния, а от друга страна, подобни жестове правят в Република Молдова. Под заглавие "Игра на ревизионизъм" в. "Романия либера" писа: "Унгарци правят в Трансилвания кампания за избори в Унгария, а румънци отиват в Молдова преди избори, за да убеждават тези, които имат румънски паспорти, да гласуват по един или друг начин. Букурещ и Будапеща имат интереси в двете зони и правят каквото могат да разширят своето влияние." В коментара се посочва, че президентът Бъсеску е обявил за "национална цел" на Румъния обединението с Молдова. Дори постави срок за постигането на тази цел - 25 години. "Не е тайна, заяви той, че Румъния поддържа процес на възстановяване на романизма около своите граници." "Тази доктрина, изтъква вестникът, се базира на национализма от ХІХ век." Вероятно от Брюксел са обърнали внимание на тези идеи, защото на неотдавнашна среща на Бъсеску с молдовския президент Тимофти проблемът за присъединяване изобщо не е разискван. Ако действията на унгарски екстремисти в Трансилвания са предимно вътрешен въпрос, то аспирациите на президента към Молдова са международен проблем, какъвто са събитията в Украйна.
Случилото се в Украйна дава резонанс в останалата част на Европа. Поемането на властта в Киев от опозицията, включваща десноекстремистки елементи и неофашисти, дава отражение на политическата обстановка извън страната. Изразената подкрепа на новия режим в Украйна от Брюксел и Вашингтон поставя въпроса не се ли стимулира, макар и косвено, десният радикализъм в Европейския съюз. Той вече бележи напоследък значително активизиране.