Украински и кримски парадокси

Жорес Медведев и Рой Медведев*

Раждането на Украйна

На 7 декември 1991 г., когато Елцин, Кравчук и Шушкевич под предлога на "лов за зубри" тайно пристигат в Урочишче Вискули в Беловежка Пушча за реализирането на заговор срещу Съветския съюз, именно Леонид Кравчук, няколко дни преди това избран за първи президент на Украйна, става реалният ръководител на тройката заговорници. Беловежката среща е пряк и прибързан резултат от референдума, произведен в Украйна на 1 декември с един-единствен въпрос - "Потвърждавате ли Акта за провъзгласяване на независимостта на Украйна?". Далеч не всички гласували ясно са разбирали, че този "Акт", прибързано приет на 24 август 1991 г. от Върховния съвет на УСССР след отмяната на ГКЧП, опитал да свали Горбачов, ще бъде използван за реалното излизане на Украйна от състава на СССР. Такива "Актове" приемаха още преди това Върховните съвети и на други републики, в това число и РСФСР, но без да стигат до напускане на СССР и без да пораждат референдуми. Общосъюзният референдум през март 1991 г. потвърди желанието на почти 80% от всички граждани на СССР да се запази Съюзът на ССР. Двата референдума в рамките на една година, и двата прибързани, се подготвяха и реализираха без широко и сериозно обсъждане в медиите. Както е известно, по това време Съветският съюз преживяваше тежка икономическа и финансова криза и от всичките му републики именно Украйна по жизнено равнище на населението беше в най-добро положение. Запазването на високите показатели на икономиката си, осигурена с ресурси, съвременна индустрия, най-развит аграрен сектор, максимално ниво на енергийно осигуряване и активна външна търговия бяха по онова време основните аргументи на местните пропагандисти за независимост и икономически суверенитет на Украйна. От 1990 г. Украйна защитаваше своя потребителски пазар с купони-карбованци, които се даваха само на жителите на Украйна в допълнение към рублите, като по този начин незаконно се ограничаваха възможностите за купуване на съветските граждани, пристигащи например от други области в Киев по важни дела. Украйна като самостоятелен член на ООН вече беше заедно с Беларус формално суверенна страна. С напускането си на Съюза на ССР тя получаваше също така и икономическа самостоятелност, обявявайки право на собственост не само върху ресурсите, но и върху индустрията на своя територия. Всички големи предприятия със "съюзно подчинение", в това число легендарните Днепропертовска хидроелектростанция, Донбас, ракетния завод "Южмаш", авиационните заводи "Антонов", пристанищата за самолетоносачи в Николаев и всички АЕЦ също бяха обявени за собственост на новата държава. Това беше спорно решение, т. к. големите индустриални предприятия бяха собственост на целия СССР и се управляваха от Съвета на министрите на СССР. Ликвидирането на СССР, незаконно провъзгласено от Кравчук, Елцин и Шушкевич, сваляше и проблема за собствеността. На практика именно украинският референдум беше основният акт, заради който се разпадна Съветският съюз. Горбачов, като президент на СССР, имаше правото да обяви тези решения за престъпни и антиконституционни. Той обаче капитулира. Кравчук обеща на украинския народ независима Украйна да достигне жизнено равнище като в Австрия и Чехословакия. Икономическите показатели в Украйна на глава от населението бяха по-високи, отколкото в РСФСР с 20%, с 30% по-високи, отколкото в Беларус и в Казахстан и пет пъти повече, отколкото в Узбекистан. По това време те бяха по-високи не само от тези в България и Румъния, но дори и в Унгария, които още не се бяха оправили от последствията от "шоковата терапия".
Въпреки всички очаквания и прогнози, политическата и икономическата независимост доведе обаче не до разцвет, а до невиждан спад на икономиката на Украйна. Към края на 2013 г. според последните данни на МВФ и Световната банка БВП на глава от населението в Русия е бил 14 973 годишно, в Казахстан $13 118, в Беларус $7414 и в Украйна - $3862, заела по този показател 111-о място в света заедно с Монголия, Грузия и Република Конго. Жизненото равнище в съвременна Украйна към 2014 г. достига едва 70% от "съветското" през 1990-а. Такъв необичаен спад на жизненото равнище за много кратък срок в благодатна европейска държава с образовано население, квалифицирана работническа класа и трудолюбиво селячество е безпрецедентен в история и трудно обясним.
Като не се справи с финансовите и икономическите реформи на "пазарната икономика", преди всичко в машиностроенето, металургията и в аграрния сектор, като разруши много от връзките си с Русия и с другите съседи, към които беше ориентирана нейната промишленост и търговия, но запази съветските рубли, Украйна не успя да създаде реална икономическа самостоятелност. Приемайки утопична конституция на унитарна държава, каквато не беше, и давайки на президента на страната почти диктаторски пълномощия, Украйна, още от 1992 г. започна да живее назаем, плащайки на партньорите си от ОНД изкуствени "неналични" рубли, които тя самата създаваше във всякакви обеми, погубвайки по този начин общата за ОНД парична система. Сменилите през 1993-а "неналичните" рубли украински карбованци се печатаха в Киев в неограничени обеми. В междудържавните плащания, дори в ОНД, карбованците не се приемаха. Инфлацията надвиши 1000 процента. Към края на 1995 г. курсът на долара спрямо карбованците достигна 1=200 000, което наложи нова финансова реформа. Влезлите в обращение гривни се печатаха вече в Канада. Почти всички печалби, в приватизираната чрез административни методи промишленост, създали слялата се с властта и Върховната рада олигархия, се превеждаха обикновено в долари и оставаха в частни офшорни сметки. Колхозите и совхозите бяха ликвидирани, а техните земи бяха раздробени и раздадени на селските жители, в това число учители, медицински сестри и пенсионери, които не можеха да я обработват. Най-силно от ликвидирането на големите стопанства пострада животновъдството. Купуването и продаването на земя беше забранено от новата конституция. Бюджетът на Украйна стана отрицателен, особено рязко след "Оранжевата революция" през 2004 година. През 2008-а доходът на бюджета беше 229 милиарда гривни, разходът - 490 милиарда и балансът във външната търговия беше негативен (износът - $67 млрд., вносът - $85 милиарда). (Данните са от статистическите годишници на Британската енциклопедия). Към 2013-а при новото правителство разходите в бюджета все още надвишаваха доходите с 49 млрд. гривни. Дефицитът във външната търговия намаля до 9 млрд. долара. Появилите се дисбаланси както и преди се покриваха с външни заеми и печатане на гривни, създавайки нова инфлация (курсът на долара към гривната от 1=2 през 1997-а, през 2013-а достига 1=9). Към декември 2012 г. огромният външен дълг на Украйна, най-голям сред страните от ОНД, доведе до заплаха от дефолт. Именно на този фон започнаха известните ни сега като "майданни" събития в Киев. Към ноември 2013-а на Украйна й бяха необходими за плащания по външния дълг вече не нови кредити, а налична валута, при това в много големи милиарди размери. Такава незабавна помощ можеха да дадат само Русия или Китай, към които и се обърна Янукович.
Тази уникална криза имаше много различни причини, в това число обикновената некомпетентност и корупция на всички властови нива и забогатяване на нова класа олигарси. Една от основните причини обаче е простичкият факт, че, получавайки независимост и отказвайки се от идеологията на социализма, ръководството на страната, при подкрепата на част от населението, започна да решава не икономически, производствени или аграрни задачи, а се концентрира основно върху политическите, етническите, лингвистичните и историческите проблеми. Те постоянно се подгряваха и избухнаха в мултиетническа Украйна, чиито народи не успяха да се обединят за развитието на своята богата страна около общата с Русия и Беларус история и култура, а се опитаха да създават някакви собствени исторически, патриотични, културни или религиозни ценности, започнаха да пренаписват историята и да си спомнят стари обиди не само от Ленин и Сталин, но и от руските царе. Те бързаха да се откажат не само от общата с Русия и с СССР история и култура, но дори и от руския език. "Западът ще ни помогне" - тази надежда се превърна в убеденост, благодарение най-вече на американските, полските и литовските обещания. Основната програма на втория президент на Украйна Леонид Кучма беше изложена в книгата му "Украйна не е Русия", утвърждаваща превъзходството на украинците над руснаците във всички отношения. Появи се и започна да се развива, особено в западните области, примитивен украински национализъм, често смесен с русофобия.

Провалените държави ( Failed states)

След края на Първата световна война страните победителки - Франция, Великобритания и САЩ, започнаха да прекрояват картата на света, основно, разбира се, в своя полза, без да взимат предвид етническите, историческите и религиозните фактори. Възможността в новите страни, често лишени от необходимите ресурси, за вътрешни и външни конфликти е била предвиждана, изглежда, съзнателено, т. к. ги е правило по-послушни и безопасни за страните победителки. На картите на Европа и Близкия изток се появяват много нови, но слаби държави и протекторати, създадени за сметка на териториите на Германската, Австро-унгарската, Руската и Османската империя. Няколко африкански и азиатски колонии смениха стопаните си.
След края на Втората световна война, чиято неизбежност, според много историци е била заложена в несправедливостите на Версайския договор, победителите отново преразглеждат картата на Европа. Това основно са териториалните компенсации на Полша и Украйна. Загубвайки част от своята приднестровска територия в полза на неотдавна създадената Молдова, Украйна се разширява на запад за сметка на онези провинции на Полша, Чехословакия и Румъния, в които са живели етнически украинци, независимо от техните религиозни, политически, лингвистични, културни и исторически предпочитания. Не всички от държавите в нова Европа се оказали стабилни. Първи се разпадна на две части, гръцка и турска, Кипър. Чехия се отдели от близката й по език и култура Словакия, но без конфликти. Дезинтеграцията на Югославия на 7 самостоятелни държави обаче ставаше дълго и мъчително с военна намеса от страните от НАТО. Разделяне на територии стана в Азербайджан, Грузия и Молдова. Стабилността на Украйна, на чиято територия съществуваха четири основни религии (православно и католическо християнство, ислям и юдаизъм, пет езика с регионални деалекти, и много области със самостоятелни исторически корени и с различен манталитет на населението), попаднали в състава на изкуствено монтираната на територията на бившата империя Украйнска ССР по различно време, можеше да бъде циментирана само чрез икономически разцвет и федерализация. Примерът на САЩ, създали единна нация не толкова за сметка на езиците, религията или общата раса, а за сметка на общата икономика и демократичната самостоятелност на щатите, можеше да бъде полезен и на Украйна. Неочаквано подареният обаче през 1954 г. от Хрушчов руски Крим, перлата на целия Съветски съюз, наруши и без това трудния процес на консолидация на Украйна и несправедливо лиши целия руски народ и Руската федерация от тяхната основна историческа гордост с вековни корени. Пълното освобождаване на Русия от татаро-монголското иго, както знаем, заема столетия и завършва едва през ХVІІІ век с победните войни на Екатерина Втора с Османската империя и васалното на турския султан Кримско ханство, чиято армия по време на едно от традиционните си годишни нападения срещу Русия опожарява Москва и взима като роби десетки хиляди руски мъже и жени. От набезите от Кримското ханство, чийто основен доход е бил от търговията с роби, доходен "бизнес" по онова време не само в Крим, са страдали запорожците, поляците и целият Юг на Русия. Казачеството - уникалното въоръжено селячество, руско и запорожко - възниква именно като отговор на тази заплаха.
Мнозина смятат, че "кримският подарък" на Хрушчов в общия Съветски съюз е бил обикновена формалност, който не се е отразил на съдбата на самия Крим. В действителност, това съвсем не е така.

От кримските спомени на Жорес Медведев

Решихме да отделим тази част в самостоятелен разказ, т. к. Рой, който не е бил в Крим, няма лични спомени за полуострова. При мен те започнаха от февруари 1943-а, когато се оказа, че воинската част в Кутаиси, в която бях зачислен, е сформирана от остатъците на две съветски армии, воювали през януари-май 1942 г. с германските дивизии на Манщейн на Керченския полуостров в Крим. Малцина съветски войници и офицери успяват, след като боеприпасите им свършват, да се спасят през Керченския проток в Таман. Загубите на Червената армия в Керченските боеве надвишават 150 000 бойци. От Таман част от офицерите ги изпращат в Кутаиси да приемат новобранци, които е трябвало да бъдат обучени. От разказите на офицерите научихме подробности за боевете в Крим. Въпреки загубата, многомесечните боеве в Керч помогнаха на отбраната на Севастопол и задържаха почти с три месеца общото германско настъпление през лятото на 1942-а срещу Сталинград и в Кавказ. Стратегическата цел на Вермахта да превземе Баку не бе постигната. Във военния лагер близо до Кутаиси през есента на 1942 г. се появи Първият запасен стрелкови полк, с който през април 1943-а попаднаха на Таманския фронт. Три съветски армии на този най-южен фронт трябва да пробият отбранителната германска "Небесно синя линия", да освободят Новоросийск и да извършат десант в Крим. Аз обаче не воювах дълго. Повече от половината от другарите ми загинаха при боевете за кубанските села Киевска и Кримска. Бях ранен в началото на юни и демобилизиран през септември. Тогава бях на 17 години.
Пет години по-късно, през април 1948-а, като студент по ботаника в Тимирязевската селскостопанска академия, пристигнах в Крим да пиша научна дипломна работа в лабораторията по биохимия в Никитската ботаническа градина край Ялта. По пътя от Симферопол в Ялта обърнах внимание, че всички гори по склоновете на Кримските планини бяха изгорени. Сред черните изгорени пънове тук-таме си бяха пробили път нови растения.
Операцията по унищожаване на кримските гори е била извършена от германските окупационни власти и техните пособници през 1942-1943 г. заради борбата с партизаните. Без горските прикрития те били беззащитни пред бомбардировките. Били унищожени и десетки села, намиращи се близо до горите. Към 1948 г. ликвидирането на голяма част от кримските гори се превърна в екологична катастрофа. Лишената от горска защита земя се измиваше от дъждовете в морето, оголвайки скалите. Това беше необратим процес. След всеки дъжд морето на десетки километри покрай брега ставаше кафяво от земята. Загубата на горите и почвата измениха водния режим на полуострова, особено силно по крайбрежието. Рекичките, многобройните извори, някои от които целителни, пресъхнаха. Уникалната никитска ботаническа градина, в миналото "Императорска", основана от Александър І през 1812 г., беше застрашена. В планините спешно се изграждаха бетонни съоръжения за събиране на дъждовна вода. Водоснабдяването на Ялта се осигуряваше с кубанска и днепровска вода, докарвана с танкери.
През 1950-а, когато пристигнах в Никитската ботаническа градина за втори път, вече на работа като младши научен сътрудник, проблемът с водоснабдяването беше станал още по-голям. Недостигът на вода вече заплашваше и уникалната колекция от различни сортове лози, събрани от цял свят от Общосъюзния институт по лозарство "Магарач" и цялото кримско винопроизводство. (През февруари 1945-а на Ялтенската конференция на съюзниците, решаващи съдбата на следвоенна Европа, Сталин с гордост е черпил с кримски вина Рузвелт и Чърчил. Рузвелт похвалил кримския "Мускат", британският премиер пък предпочел кримския коняк).
Кримското крайбрежие през 1948-1951 г., както можех да видя вече като местен жител, не беше по онова време "курортно". В селата на изселените през 1944-а кримски татари заселваха селяни от изгорените от германците беларуски, смоленски, курски или орловски села. Над 60 хиляди евреи, много от които са живяли тук от древни времена, са били разстреляни от окупационните власти в края на 1941-а и през 1942-а. Южното крайбрежие на Крим от Ялта до Судак се е развивало като лечебно за борба с туберкулозата, силно разпространена по време на войната. Смятало се, съвсем аргументирано, че именно тук морският, но сух въздух, наситен с парите на хвойнови горички и кипариси, е лечебен за болните от туберкулоза. В Ялта беше построена туберкулозна болница за оцелелите в Ленинградската блокада. Туберкулозно болните, често в тежко състояние, пристигаха в Крим от всички области на СССР и за постоянна работа. Половината от сътрудниците в биохимичната лаборатория, където работих, в това число и завеждащият, проф. Василий Нилов, бивш ленинградчанин, се беше заселил в Крим по същата причина. Само кримският особен крайморски микроклимат им осигуряваше нормален живот.
Районите в Евпатория специализираха в лечението на деца, страдащи от рахит. Няколко детски санаториума бяха открити и във Феодосия.
 Общосъюзната лечебница", превърнала се след "подаръка" на Хрушчов в една от областите на родната му Украйна, постепенно променяше своята лечебно-оздравителна ориентация. На селяните, свикнали да отглеждат ръж и картофи, им заповядаха да възстановят лозята и отглеждат тютюн и царевица. Здравеопазването в Съветския съюз беше бюджетен отрасъл. Оздравително-лечебният профил на кримското крайбрежие, открито за всички републики, започна постепенно да се променя към виладжийски-курортно-туристически, носещ доходи в украинския бюджет. Някои болници бяха превърнати в почивни домове и хотели.
Когато през 1960-а пристигнах в Никитската ботаническа градина, вече не за работа, а в отпуск с жена си и двамата си синове, веднага открих забележими промени в околностите. В края на градината, отрязвайки от нея част от уникална колекция от рози, се извисяваше зад охранявата от кучета ограда четириетажна вила на Пьотър Шелест, първи секретар на ЦК на КПУ и член на Политбюро, приятел на Хрушчов. Недалеч беше вилата на Екатерина Фурцева, секретар на ЦК на КПСС по културните въпроси. За всяка вила бяха направили самостоятелен плаж.
Застрояването на крайбрежието на Крим с елитни вили се ускорява след 1991-а. Там вече почиват украинските олигарси. А Никитската градина се сбогува с още няколко хектара уникални растения.

Малко за легалността

Идеята за предаването на Кримска област на РСФСР на Украйнска ССР възниква през септември 1953-а, когато Хрушчов посещава северната степна част на полуострова. Белорусите и смоленските селяни, докарани тук не съвсем доброволно, го посрещат със стихийна протестна демонстрация - "Сушата ни измъчи! Картофите не растат! Няма с какво да храним кравите, мляко няма!".
Юридическото решение за предаването на Кримска област на Украйнска ССР е прието с Указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР едва на 5 февруари 1954 година. Този указ обаче не е бил законен. Според действащата по това време Конституция на РСФСР от 1937 г. Президиумът на ВС на РСФСР не е имал пълномощие да промения границите на републиката. Текстът на тази конституция, в която са се изброявали всички административни единици, в това число Кримската АССР, гласял, че Президиумът на ВС на РСФСР в периода между пленарните заседания на ВС "може да тълкува законите, да свиква сесии, да провежда общонародни допитвания (референдуми)". Сред тези пълномощия не е имало промяна на границите на РСФСР. Не са имали такива пълномощия и Президиумите на СССР и УССР. Предаването на Кримска област в друга република е изисквало промяна в Конституциите на СССР, РСФСР и УССР и е можело да бъде законно решена само чрез референдум в Кримската АССР или в цялата РСФСР. През март 1954 година никой не е направил такъв референдум. Съветският съюз тогава не е живял според закони и конституции и не е бил правова държава. Всички решения са се приемали от партийните органи. Референдум за статута на Крим се провежда чак 60 години по-късно, на 16 март 2014 година. За разлика от общоукрайнския референдум от 1 декември 1991 година, гласуващите сега ясно са разбирали последиците от отговорите им на два алтернативни въпроса.

-----
*
Жорес и Рой Медведеви са съавтори на книгата "Хрушчов на власт", английското издание "Khrushchev in Power", публикувано от издателството на Колумбийския и Оксфордския университет, 1976 г., и книгата "Неизвестният Сталин", на издателство "Время", Москва 2007 г.  Рой Медведев е автор на книгата "Раздробената Украйна" и "Съветският съюз. Последните години живот"

    Жорес (с брада) и Рой Медведеви - 1999 и 2005

Жорес Медведев в Крим в Никитската ботаническа градина, 1948 г.

Саша и Дима Медведеви играят шах. Ялта, 1962 г.