Уинстън Чърчил - между политиката и словото

"Факторът Чърчил" от Борис Джонсън, която излиза у нас от ИК "Хермес", е книга за един от най-известните политици - Уинстън Чърчил. Авторът рисува пъстър портрет, отсявайки фактите от митовете. Книгата разглежда различни аспекти на неговата колоритна личност - противоречивите му мнения, заразителната му дързост, завладяващото сладкодумие, несравнимата стратегическа мисъл...
Чърчил е известен с безстрашието си на бойното поле, въпреки ненавистта си към унищоженията на войната. Той е блестящ журналист, оратор и носител на Нобелова награда за литература (1953). Легендарна е способността му да съчетава обилното хапване и пийване с почти нечовешка работоспособност. Откритостта му за нови идеи го прави пионер в различни области - здравеопазване, образование, социално подпомагане... Макар до края на живота си да остава "политически некоректен".
Авторът Борис Джонсън е кмет на Лондон от 2008 г. Преди това е бил главен редактор на "Спектейтър" и член на парламента. Изявявал се е и като "министър в сянка" на културата и на висшето образование. Автор е на няколко книги, сред които "Духът на Лондон", "Мечта за Рим". Книгата му "Факторът Чърчил" е популярна както във Великобритания, така и в редица държави по света. Тя не следва живота на политика в хронологическа последователност, а е обособена тематично: Чърчил като човек на словото, политик, съпруг, реформатор, главнокомандващ и т.н.
Наистина много се е писало за Чърчил, но предвид факта, че тази година се отбелязват 50 години от смъртта му, семейството му ме помоли да напиша книга за него, пояснява Борис Джонсън в интервю по повод изданието. Те смятаха, че по-младото поколение вероятно не знае достатъчно за постиженията на този велик наш сънародник. Проучване, проведено наскоро сред младите хора, показа, че болшинството от тях смятат, че Чърчил е... куче, припомня авторът.
    Чърчил е човекът, който само 10 години след изобретяването на самолета от Орвил и Уилбър Райт сам полетява във въздуха. И то във време, когато да се лети с тази нова измишльотина, направена от дърво и брезент, е било направо смъртоносно. А когато става министър на флота през 1930 г., сам управлява самолети и неведнъж претърпява катастрофа. Това обаче не го спира.
Борис Джонсън добавя още любопитни щрихи към портрета на своя герой: Той е бил единственият британски министър-председател, по когото са стреляли на четири континента. Чърчил е взел участие в редица битки на най-различни места по света - от Афганистан до Куба, от Южна Африка до Судан, от Северна Франция до Дарданелите. Боя се, че много вероятно лично е ликвидирал голям брой хора от страни, с които сега се стремим да поддържаме приятелски отношения. Смятам обаче, че най-голямата му проява на смелост е фактът, че още като дете е успял да превъзмогне своята боязливост и така да стане човека, когото всички познаваме, заключава авторът.
И някои подробности от професионална гледна точка на колегията: Чърчил е бил най-високоплатеният журналист за своето време, военен кореспондент от редица горещи точки по света. Бил е ерудиран и начетен човек, прословут със своята духовитост. Остроумието му е било толкова пословично, че впоследствие са му приписвани множество остроумни реплики, които в действителност не са негови, обяснява Борис Джонсън.
Въпреки добрите слова по адрес на Чърчил в биографичната книга на Джонсън, ние, българите, не можем да забравим, че негова е фразата, изречена на 9 октомври 1944 г.: "Аз плюя на българите." По думите на известния историк акад. Георги Марков: "Той е номер 1 сред българомразците, най-отявленият. Омразата му, разбира се, има известно основание. През пролетта на 1915 г. при Дарданелската операция, когато е трябвало да се извади Османската империя от Първата световна война, Чърчил и Лойд Джордж (британски министър, после премиер) канят България да вземе печелившата страна - на Русия и на Великобритания. Ние обаче в лицето на цар Фердинанд и премиера Радославов отказваме. Тогава на Чърчил като министър на военноморските сили му искат оставката и така политическата му кариера се проваля, като го пращат на Западния фронт."