Произведено в България
Удоволствие без ангажимент
/ брой: 113
Буквално преди дни, на рафт в един кабинет в столицата, забелязах интересна сентенция, поставена в рамка. Ще ви я пресъздам по памет. Питали веднъж Махатма Ганди кои са факторите, които унищожават човека. Ето какво им отговорил - политика без принципи, удоволствие без ангажимент, богатство, придобито без работа, знания без характер, бизнес без морал, наука без човечност и молитва без благодарност! Някъде тук, но съвсем не на последно място, без да претендирам за мъдрост и философски наклонности, бих добавил спорт без масовост и футбол на ниво "А" група, без ЦСКА от София.
Така. Казаното от Ганди не ви ли прилича на Татковината такава, каквато е сега? А от изброените фактори за липсата на личност у даден индивид, бих поставил на първо място удоволствието без ангажимент. И тук не става дума човек да си плати ласки почасово, или пък да има любов за една вечер. Става въпрос за това, че някои хора във властта отдавна си правят кефа и в политиката, и в науката, и в бизнеса, и в спорта, че дори и в църквата, без да се ангажират после с действията или бездействията си! Да не говорим, че мнозина, образно казано, не си плащат и сметката, и прехвърлят отговорности на чужди гърбове.
Две мнения дотук няма, нали? Само това на Махатма Ганди и на останалите извън управлението на каквото и да било. Дори и на собственото си семейство. Може би и затова живеем, заобиколени от безплътни създания с празни души, или както обича често да казва един известен с труда си българин, когото имам честта да познавам в лично качество - душевни евнуси. Защото такива индивиди все едно вчера забъркани в първичната супа на нашата планета, си я карат по факторите, изброени от Махатма Ганди, а не напук на тях. И навсякъде и повсеместно, създават вечни тегоби на различните от тях. А Татковината не е голяма и такива неща й се отразяват, спор да няма.
До твърде скоро като времева дистанция в прехода имахме министър без портфейл. Сега такъв няма, но оттогава досега сме имали натежаващо много министри без ангажимент. И заради тяхното удоволствие да са такива, народонаселението изпитва смесени чувства по въпроса. Смесени, но само по скалата от гняв до нетърпимост и откровена антипатия. А както в политиката, така и в спорта народът или публиката винаги имат право. Ето защо депутат и министър са мръсни думи.
Ех, колко фино и деликатно го е казал Махатма, а?