Учителят го няма в закона за училището

Валентина Богданова е родена на в с. Курило, област София. Завършила е българска филология и психология. Раотила е като педагог и помощник-директор на 170-о СОУ "В. Левски" в Нови Искър. Тя е народен представител от БСП в 40-ото и в 41-ото НС. Член е на парламентарната комисия по образованието, науката, младежта и спорта.
    

Цитат
Нов закон се прави, за да реши проблеми, а не да създаде хаос  
            

- Какво става със Закона за предучилищното и училищното образование, който уж беше много спешен, пък сега темпото се забави и май сте доникъде с второто четене в парламентарната комисия?
- Очевидно е, че законът няма да влезе в сила от новата учебна година, каквото беше първоначалното намерение на министър Игнатов. И това е добре. Защото той поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Видно е, че комисията по образованието има проблеми с част от текстовете и неслучайно някои текстове просто бяха отложени. При това базови текстове, които се отнасят за видовете училища като собственост, като управление, форма на обучение. А това означава, че не си си изяснил как трябва да изглежда образователната структура и няма как да формираш закон за начина, по който тя работи. Ясно е, че много от текстовете се нуждаят от прецизиране, че са нееднозначни, че дават възможност за различно тълкувание и за спорно приложение. Затова е добре върху закона да се работи по-дълго време така, че когато влезе в сила, той наистина да има някакъв смисъл, да подреди системата и да й даде възможност да работи. А не да предизвика хаос, каквито са опасенията на мнозина от колегите.
- Очакваше се, че най-спорно ще бъде държавното финансиране на частните училища, а се оказа, че има много други конфликтни текстове.
- Да, иска се частните училища да бъдат финансирани от държавата еднакво с държавните и общинските и това предизвика сериозни коментари в комисията. Нещо повече, колега от ГЕРБ се опита с гласуване да забрани на мен и на колегата Ивелин Николов да използваме аргументите, произтичащи от това държавно финансиране, при обсъждането на другите текстове по-нататък - нещо, което е прецедент в 22-годишната практика на Народното събрание. Успокояваме ме фактът, че все пак мнозинството в комисията не подкрепи тази забрана, защото щяхме да изпаднем в твърде комична ситуация при обсъждането на толкова важен закон. А той е важен закон, базов, много обемен - това са около 400 текста, от които 350 са членовете в основното тяло на закона. Когато си наясно, че с въвеждането на този закон една сложна система трябва да започне да работи без сътресения и с логически последователни действия, тогава проектът става съвсем спорен - той не е добър и като правна техника, и като логика на текстовете, и като последователност на стъпките.
- Какви най-големи опасности за образователната система виждате в проектозакона?
- За мен най-опасното, което се задава, е, че законът влезе в комисията, влезе в парламента, обсъжда се на второ четене, без изобщо да е ясно на депутатите какво следва от неговото прилагане. Ние не разполагаме с анализ на това какво представлява цялостната училищна мрежа в България, какви са демографските перспективи в отделните райони, възможно ли е въобще съществуването на т.нар. обединени училища, които ще обучават от I до Х клас. Идеята по същество не е лоша, но има спор около нейното приложение, тъй като говорим за малки населени места, за движение на хора към големите градове и за това, че децата в тези селища трябва да имат поне условна сигурност за своето образование. Няма такъв анализ. Всъщност няма никакъв анализ.
- Обединените училища не са ли едно измъкване от проблемите, които ще възникнат за малките селища при намаляването на основното образование до VII клас?
- Това може да бъде измъкване или пък успокояване на общността - че училищата, които ще обучават една година по-малко, биха могли да запазят бъдещето си, ставайки обединени. Само че има спор за това как изглеждат средищните и защитените училища - това е наша идея, за да се запазят училища в малките селища и да има възможност за достъп на всяко дете до образование. Но не е ясно как ще стане при този стандарт, който се предага в момента, с липсата на стратегия как ще се увеличава издръжката на училищата, как ще се работи с училищата, които обучават от 60 до 150 деца и за които общините искат допълнително финансиране, за да ги опазят - но никой не им го обещава. Как тези училища ще могат да станат обединени, като очевидно децата, които ще обучават, ще са сравнително по-малко. Няма отговор на тези въпроси, няма яснота, когато ще се работи по бюджетите за следващите години, какво финансира държавата и какво следва от това.
Другото, което е много важно и е напълно неясно - как общините ще поемат новите си задължения. Те самите заявяват проблемите си и са наясно, че имат различен ресурс, на много места - оскъден, за да финансират втория стълб, за който на този етап държавата не е казала как осигурява средства. И за капиталовите разходи, и за  издръжката, и за начина на управление на училищата, които досега са държавни, а ще станат общински. На общините не им е ясно какво следва от това. Проблемите са много сериозни, като добавим и идеята за автономия, записана в закона, за училищата, които осигуряват задължителното образование, без да е ясна посоката, в която те могат да правят собствени политики за развитие.
- На фона на толкова нерешени проблеми, кому е нужно и какво добро следва от уеднаквяването на математическите и на другите елитни гимназии с всички останали училища? Каква е целта, какво по-добро се очаква от това?
- Ние водим един нелеп разговор за това, че в момента създаваме модерен европейски закон за българското образование. Аз съм за това да има модерен закон, да има европейски регламенти за учебните дейности в българските училища; аз съм за това получилите българска диплома за средно образование да бъдат съпоставими и конкурентни в своето развитие. Имаме обаче спор за това, че използваните нови думички и по-сложни определения по никакъв начин не правят закона модерен. България има свои традиции, които работят. В края на краищата, целта на всички ни е България да има работеща образователна система. Унифицирането на училищата не е добро решение. Защото лицемерно даваме възможност на всички да заявяват по-различни критерии при подбора на децата, при учебните програми, а това е глупава работа. Министерството трябва да е наясно какво се прави в българските училища, които - повтарям, осигуряват базовото, задължителното образование. Те не са висши училища, за тях автономията е неприсъща - подборът на свои учебни програми, включително на учебните часове - тази автономия в момента звучи нелепо. Формално си я дал, но не си я обяснил и заедно с това си разделил училищата на специализирани и неспециализирани. Очевидно е, че специални учебни програми ще има само в специализираните училища. Според този закон и математическите, и хуманитарните гимназии вече не са специализирани училища, т.е. по логиката му те работят по стандартната методика, валидна за всички останали училища, по стандартното разпределение на общообразователните предмети.
Второ, вносителите твърдят, че въвеждат общи критерии за работата на училищата и в границите на тази автономия на всички дават възможност да правят прием в V и след VII клас. Това решавало проблема на математическите гимназии. Но това означава, че и на едно квартално училище, и на едно математическо училище ние даваме еднакви възможности и еднакви права. Ако погледнете текста в закона, на който вносителите се основават, твърдейки, че не закриваме съвсем математическите гимназии, ще видите, че този прием не предполага подбор. Той просто е план прием. Никъде не пише, че когато приемаш деца, имаш право на подбор, на изпит или конкурс, което означава, че първият записал се е първи по право. А той може да няма никакви математически способности, да е просто плод на родителски амбиции. Когато нямаме ясно разчетени правила, ще ликвидираме една практика за ранния прием в V клас, която я имаше в математическите гимназии и ние оценихме, че трябва да бъде легитимирана и поправихме сега действащия закон. За да няма прием тайно и по други критерии - с "дарения" от родителите или с вътрешни конкурси, които са спорни. С това унифициране на формите на обучение в училищата всъщност ще лишим талантливите деца на България от признанието, че учат в добри, в елитни училища. Всяко способно дете се стреми да разива себе си чрез такива училища. А сега всъщност с новия закон закриват математическите гимназии, но не искат да го кажат публично.                         
- А другият тип училища - за децата със специални потребности?
- Законът ще създаде проблеми и за уязвимите деца. Водим един глупав разговор за това как всяка община ще изгради свой център за подкрепа на личностното развитие и в него ще прави всичко, включително ще образова децата със специални образователни потребности. Не си даваме сметка, че общините може да нямат възможност да осигурят ресурсни учители, може да нямат пари да ги издържат. Никой не може да предвиди какво ще се случи в малки общини, в които има такива рискови деца. А като ги поставим тези болни дечица в обикновеното училище, това ще е лошо и за тях самите, защото ги поставя в среда, която ще ги депресира още повече. Защо бе, хора? Дайте възможност на родителите да изберат. Това не ни прави чест като законодатели.
- Опираме до кадровия проблем, статистиката показва, че само 2 процента от учителите са на възраст под 29 г. Има ли нещо в закона, което да предотврати кадровата катастрофа в училището?
- Този въпрос ме връща към една толкова нелепа дискусия, водена в комисията, че дълбоко не ми е хубаво да я възпроизвеждам. В закона думата учител се споменава само веднъж - в главата "Педагогически специалисти". Нелепо е да правим закон за образованието и в него да липсва думата учител. С гласуване мнозинството в комисията отхвърли нашето предложение с колегата Ивелин Николов учителят да бъде изваден от групата на педагогическите специалисти и да бъде обособен като определяща категория човеци, които определят смисъла, значението и бъдещето на българското образование. Това е най-нелепото, което можеше да се случи - в такъв закон статутът на учителя да го няма. Той просто е скрит в една общност, наречена педагогически специалисти, където са и педагогическите съветници, и психолозите, и отговорниците на компютърни кабинети, и всички, които работят в системата на образованието, и административният и помощният персонал. Което си е срамна работа. Аз не разбирам и не приемам подобно отношение към учителя. Лицемерно говорим, че уреждаме статута на учителя, а го вадим като главна фигура от закона! Второ, аз не виждам как нормативно ще уредим статут, който ще привлича млади хора към тази професия. Надявам се комисията да приеме поне нашето предложение да има срок, в който квалификацията на учителя да е задължителна - на три години, на пет години, и да се прави във висшите училища. Това трябва да е дейност, която е финансово осигурена от държавата.
- Но е предвидено квалификацията да се прави дори в бизнес структури, не във вузовете...
- Ако превръщаме квалификацията на учителите в нечий бизнес, не в ангажимент на държавата и не във висшите училища, където са и специалистите, и научните новости, това е недопустимо. Опасявам се обаче, че с гласовете на мнозинството законът ще направи от квалификацията на учителите бизнес. Тя ще може да се осъществява и в неправителствени организации, но може и в търговски дружества, което е нонсенс. Докато не си изясним как си представяме квалификацията на учителите, ще се занимаваме с подобни нелепи решения. Задължение на държавата е да потърси българските университети, за да преминават учителите в тях своята квалификация.
- Тези дни се видя, че в изпита по български и литература за Софийския университет близо 70 на сто от кандидатите не могат да покрият изискванията дори за 3,50. С какво този закон ще помогне да се преодолее все по-фрапиращата неграмотност на децата в края на училищното им образование?
- Не виждам с какво ще помогне. Най-тъжното е, че трета година водим разговор, че има проблеми с качеството на българското образование, но мерките, които следват, не водят до никакъв смислен резултат. Мерки просто няма. Сега внесеният законопроект предвижда, че след детската градина от I до IV клас не получаваш оценки, а нататък става съвсем скандално - в текста пише, че можеш да минеш от V в VI клас с една двойка и минимум 4.00 по другите предмети. В VI клас можеш да имаш отново двойка по същия предмет и да минеш в VII клас, ако другите ти оценки са минимум 3.00. Убеждават ме, че това е грешка, но този закон е внесен в Народното събрание и никой до този момент не си отвори устата да каже, че това е грешка. Което означава, че човек може просто да се дотъркаля до VII клас, при това твърдят, че се прави качествено образование. Това е абсурдна история.
Освен това всичките ни разговори за прехода между училището и университета са тотално обезсмислени, защото от години поправяме закона само в частта му финансиране на училищата, говорим как ще закриваме тези и онези, как да събират пари висшите училища - я с право на франчайзинг, я с повишаване на студентските такси, я с продължаване на срока за платеното бакалавърско обучение. Кой, представляващ държавата, в момента говори за качество? Затова цялата тази законодателна епопея у мене ражда дълбоко притеснение. Няма да решим проблемите, а ще създадем повече. Когато нямаш аргументи да защитаваш някаква идея, но гласуваш за нея, това за мен е изключителен грях към цялата система, от която зависи бъдещето на държавата.
- Тогава защо изобщо се прави нов закон? Ами, да си действа старият, там поне има съхранени някакви традиции на българското образование, пък и е достатъчно европейски.
- Нов закон трябва да влиза в сила тогава, когато последиците му са предсказуеми, начинът му на приложение е ясен и когато депутатите не са притиснати "да свършат бързо работата". Ако комисията се състои от хора, за които образованието е кауза, трябва много внимателно да се прецизират всички текстове. След пет вече заседания на комисията ние сме стигнали малко след 40-ия член на закона. Защото лъсват неизчистените тези, неподготвените решения, нелогичните постановки, многото спорни идеи и пр. Просто това, което става, не може да е вярно! Така че - по-бавно и да вършим сериозна работа.