Училището трябва да бъде общият ни духовен дом

Живко Русев е роден в Димитровград. Магистър по българска филология на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 1990 г. работи като журналист, а от 1997 г. - като преподавател по български език и литература в СОУ "Любен Каравелов" в Димитровград. Главен учител за гимназиален етап.


Докато има властолюбци, неистово амбицирани да управляват духа - няма как политиката да бъде извадена от училището

Ако имаме воля да се противопоставим на хаоса, със сигурност ще го победим и ще сме направили нещо добро поне за децата си


- И тази учебна година започва без приет закон за училищното образование, макар той да се обсъжда отдавна. Пречка ли е това?
- Най-напред искам да изкажа човешката си благодарност, че проявявате внимание и отделяте място за мнения на "обикновените хора". Това не е реверанс, защото действително е изключителна медийна рядкост да бъде дадена думата на редовите хора по проблеми, които засягат битието ни. Не е пречка, защото закон има. Дали е добър или лош, в каква насока ще са преправянията му съобразно промените в обществото ни, е въпрос на много сериозно осмисляне и на истинско чувство за отговорност към младите хора и към българското образование като цяло. За жалост поне в настоящия момент от общобългарския ни път не се забелязват нито сериозната отговорност, нито осмислянето, нито волята за промяна. Но така наречената липса не е пречка, защото за разлика от разнопосочното политическо говорене, което не води до добри промени, учителите са отговорни хора - и към децата, и към родителите. Без значение на какви обругавания са подложени.
- От 1-ви септември учителите трябва да получат увеличение на заплатите. Така е записано в новия колективен трудов договор. Това ще се случи ли във вашето училище?
- Да. Вече е факт.
- Преди година се обсъждаха промени в учебната програма по литература, които не се случиха. Някои от предложенията за премахване на ключови произведения скандализираха обществото. Как да извадим политиката от образованието и да вървим напред?
- Ще перифразирам малко нобелиста Чеслав Милош: "Докато съществува българската книжовност, свидетелствата на българските творци на словото ще бъдат постоянен еталон за дълга на литературата пред действителността". Скандалите са съществували винаги, но просто сега живеем във време на безотговорно отношение към понятието демокрация. Нека припомним само опитите за игнориране на Иван Вазов, на Йордан Йовков, на Пенчо Славейков в средата на миналия век и изкуственото фаворизиране на откровени илитерати, господстващи в литературата от името на "голямата правда". Обричането на забрава на Пеньо Пенев, примерно, или на Чудомир, на Емилиян Станев... Можем дълго да изброяваме много значими творци и винаги ще се стигне до политическо нагаждачество или злоупотреби с властови позиции в остойностяването или лишаването от гражданственост на творчеството им. Днес пък има много литературни тарикати... Темата е болезнена, защото не опира до политиката, а до политиканстването и партизанщината. В училищния си делник аз лично не познавам учители, които да политизират преподаването си, но е очевидно, че само това не е достатъчно. Не мога да кажа как да извадим политиката, но знам, че докато има властолюбци, неистово амбицирани да управляват духа - няма как да бъде извадена.
- Изследвания, не само у нас, алармират, че масово хората не четат книги. Младите също. А не си и купуват книги. Вашите ученици четат ли извън задължителната учебна програма и какво? Кой е техният герой, на когото се възхищават?
- Не мога да коментирам каквито и да са изследвания, чиято цел не познавам. Общо взето практиката показва, че немалка част от всякакви проучвания доста се разминават с действителността. Дали хората четат книги? Има четящи, има и нечетящи. А дали си купуват - нямам задълбочени наблюдения и не искам да изпадам в позицията на много т.нар. анкетьори и проучватели. За младежите, с които аз общувам, мога да кажа, че четат и извън задължителните текстове по различните учебни дисциплини. Но всеки го прави според интересите си. За тези, у които още не са формирани някакви интереси, няма да коментирам. Времето е пред тях. Прави ми впечатление, че много от тийнейджърите се насочват към всякакви издания в сферата на популярната психология. Неведнъж се е случвало да опитват да дискутираме по въпроси, върху които не се чувстват подготвени и достатъчно запознати. Много съм доволен, че е вече много, много рядко подражателството на мутантите от началото на прехода ни. Тоест - няма кумири. Разбира се, мнозина предпочитат да гледат филмирани интерпретациите на различни творби. Вероятно са по-лесно възприемаеми.
- Споделяте ли мнението, че ако учебникът е един (а не като сега по три по предмет) учителят е скован в рамка, едва ли не канон, и няма свободата да преподава?
- С риск да стана обект на охулване от форумните бабаити, ще припомня, че много голяма част от българите - поколението ни в хубавата средна възраст, по-старите, пък и доста от по-младите, са завършили средното си образование с по един учебник за всяка учебна дисциплина. Това не е направило всички тези хора по-некачествени. Напротив. Разбира се, че има нужда от разнообразяване, но и то трябва да се прави с много голяма отговорност. А иначе - нито единственият учебник, нито няколкото за съответния предмет ще бъдат полезни за нечетящия човек. Живеем в епоха на почти неограничени информационни възможности и учебникът е само някакъв ориентир. Ако ние сме изчитали преди години градските библиотеки, сега достъпът до познанието е много по-лесен. Ако човек не желае да разширява границите на собственото си познание - самият той се поставя в рамка, а не "единият" учебник.
- Усещате ли проявите на демографската криза в Димитровград и във вашето училище?
- Обезлюдяването е много тягостен факт навсякъде, уви. И няма как да не се отразява на всички училища, защото съществува нормативна база, от която не може да има отклонения.
- "Децата излизат все по-неграмотни от училище". Това факт ли е според вас или просто мърморене като проява на различията между поколенията?
- Лично за мен това е следствието. А причината е именно в безотговорното, нерядко дори и циничното отношение към понятието демокрация. Но в никакъв случай това твърдение не е общовалидно. Пък и със същата сила можем да причислим до децата към категорията "все по-неграмотни" смущаващо множество от хора. Едно надникване из социалните мрежи може да потвърди това. Пълно е с пространни дълбокомудрени списателства дори и на университетски преподаватели, за които явно правописът не е бил приоритет още от ученическите им години. Това за неграмотните деца се превърна в своеобразна мантра, която се тиражира от размножаващите се формирования, за които явно е много важно да имат в наименованието си определението "национален". Същинско "Народно величие", като се замисли човек, по цялата ни обществена вертикала. Защото става въпрос именно за същата цинична повратливост и кресливост. След което обаче в тишината се броят сребърниците, пардон - усвояват се средствата от поредното отчетено мероприятие. Тъжна действителност. Защото децата са най-податливи. И когато всекидневно им се натрапва пошлостта, съществува действителната опасност да бъдат поразени от нея. Сещам се за предупреждението на Лев Толстой, че силата на управлението се крепи върху невежеството на народа и заради това всички управници ще се борят срещу просвещението. Сещам се и за предупрежденията на проф. Никола Георгиев и проф. Валери Стефанов, както и на още няколко действително стойностни люде. Но... кой им обръща внимание...
- Какво ще пожелаете на учениците си, а и на колегите си на днешния ден?
- Училището трябва да бъде общият ни духовен дом. И на децата си, защото за мен всички мои ученици са и мои деца, и на колегите си – пожелавам преди всичко здраве... На родителите винаги ясно и недвусмислено съм предлагал: "Нека да обединим усилията си и да не мислим за "моите ученици" и за вашите "синове и дъщери", а за "нашите деца". Зрелите хора сме наясно, че от много време битуваме в своеобразен хаос, който никой еднолично не може да промени. Но от нас зависи да не му ставаме съучастници. И ако имаме общата воля да му се противопоставим, със сигурност ще го победим и ще сме направили нещо добро поне за децата си.