Учените в БАН - наполовина до 6 години

До 6 години половината от учените в БАН, които сега са 2728, ще се пенсионират и академията ще остане без учени. Правото на заслужен отдих за това време ще получат 1300 академични учени. Това каза председателят на водещата научна организация у нас акад. Юлиан Ревалски вчера в парламента. Депутатите одобриха поредния годишен доклад за дейността на академията - за 2018 г., със 131 гласа "за".  

В момента в БАН се създават над 60% от научната продукция на страната, миналата година изследователите от академията са публикували в реномирани международни списания 3101 заглавия, става ясно от доклада. От тези публикации 36% се класират в най-високата научна категория Q1, а година по-рано в тази категория са попаднали 28% от научните публикации. Традиционно най-висок дял имат направленията "Нанонауки, нови материали и технологии" и "Информационни и комуникационни науки и технологии". Бюджетната субсидия през 2018 г. достига 99 448 лв., но 66% от нея се изразходват за заплати, осигуровки, обезщетения и стипендии. ДУМА неведнъж е писала, че в нарушение на закон БАН години наред не получава полагащите й се средства за обучението на докторанти. Собствените приходи на академията през 2018 г. са 62 млн. лв. - от научни проекти и договори по международни програми, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, дарения и др. Към тях се прибавят трансфери от спечелените проекти във фонд "Научни изследвания" на МОН, както и от оперативни програми на Европейския съюз. БАН е единствената българска научна институция, която в международните класации в последните години се нарежда около 50-о място сред 300 водещи научни институции в Европа и на 131-во място сред 4000 сродни изследователски институции в света. Академията единствена у нас премина и през международен одит през 2009 г.   

Акад. Ревалски призова за устойчива политика за насърчаване на младите учени, които трябва да поемат щафетата в научните школи в академията. Необходимо е държавата да ни помогне и с пари за капиталово строителство, защото в момента можем да си позволим само аварийни ремонти и поддръжка, добави председателят на БАН. Остава ниско заплащането на научните трудове в академията, което е по-ниско, отколкото във вузовете, понеже БАН не разполага със студентски такси, които да разпределя. В последните два парламента депутатите от БСП на няколко пъти предлагаха въвеждане на минимални прагове на заплащането на научния труд, но мнозинството отхвърля неизменно тези предложения. Иначе по традиция депутатите всяка година заявяват, че са в дълг към БАН и науката, без които модерно бъдеще страната не може да има.