У нас управленците не носят отговорност

Научните постижения, моженето, резултатите от научната работа, йерархията на научните титли нямат никакво значение. До това заключение стига човек, ако се вгледа в това, което се случва с фонда "Научни изследвания" в МОМН. Преди Великденските празници парламентарната Комисия по образование и наука посвети едно дълго и мъчително заседание на изслушването на министър Сергей Игнатов за проблемите във фонда. Идеята за изслушването бе на лявата депутатка Валентина Богданова.
Повод за заседанието бе нашумялата история с председателя на Изпълнителния съвет на фонда Рангел Гюров от НБУ, който по закон трябва да е хабилитирано лице, но се оказа мним професор. Министър Игнатов се опита да замаже конфуза с една служебна бележка на Гюров, издадена от международния отдел на университета "Агуштино Нето" в... Ангола и заверена от Външното министерство на тази страна през 1994 г., която удостоверява, че Гюров по това време преподавал там "на позицията на професор". Пребиваването на преподавателска позиция в някоя държава обаче не дава право за звание "професор" у нас и в комисията се изясни окончателно скандалният факт, че Гюров според българските закони не е професор и не е хабилитирано лице изобщо, а притежава единствено първата научна степен - т.нар "малък доктор". Та този човек в нарушение на закона отговаря за класирането и за финансирането от бюджета на научните проекти на всички учени от цялата страна.
Сергей Игнатов се опита да обяснява, че самият Изпълнителен съвет си бил избрал Гюров за шеф, без да се посвени от факта, че той лично като министър назначава членовете на Изпълнителния съвет на фонда, които според Закона за насърчаване на научните изследвания и правилника за прилагането му задължително трябва да са "хабилитирани лица, утвърдени в съответната научна област".
Нито един от въпросите, поставени от Валентина Богданова и Ивелин Николов (КБ), от други депутати, на практика

не получи отговор от министъра

Пълен хаос цари във фонд "Научни изследвания" и понеже рибата се вмирисва от главата, редно е да се огласят публично драстичните нарушения на закона, с които този хаос е закърмен.
    
1.
Според Закона за насърчаване на научните изследвания - чл. 7а, министърът издава правилник за наблюдение и оценка на научната дейност във висшите училища и на дейността на фонд "Научни изследвания", който се оценява периодично по критериите, които трябва да са записани в този правилник. Този законов текст е приет през 2010 г., но до момента в сайта на МОМН няма огласен правилник за оценяване. Няма и помен от каквото и да било "периодично оценяване" на фонда.
Въпросът е как Игнатов ще обясни липсата на този изискван от закона правилник? Как работи фондът, след като до момента не са създадени дори критериите за оценяване на дейността му? А именно министърът по закон е отговорен за контрола над дейността му.

2.
Според Закона за насърчаване на научните изследвания и правилника за неговото прилагане,  фонд "Научни изследвания" всяка година изготвя оперативна програма за дейността си, която се публикува на интернет страницата на министерството. Този законов текст е приет през 2008 г.:

Чл. 28. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2008 г.) До два месеца след приемането на Закона за държавния бюджет Изпълнителният съвет на фонда по предложение на управителя приема годишна оперативна програма за дейността на фонда през следващата календарна година, която се предлага за утвърждаване от министъра на образованието и науката.

Годишната оперативна програма, казва законът, се обнародва на сайта на МОМН. Тя трябва да включва броя и наименованията на конкурсите през годината, срок за откриване на всеки конкурс, общата максимална сума за финансиране на всеки конкурс, сроковете за изпълнение на проектите, показатели за отчитане и оценка на изпълнението на годишната оперативна програма.
От 2008 г. и до момента годишна оперативна програма на фонда не е оповестена нито веднъж. В момента в сайта на фонда четем смешната информация, че тази година щяло да има някакъв тематичен конкурс, по-късно фондът щял да съобщи какъв. А после щял да обяви още два конкурса - какви, не е уточнено.

3.
До 2008 г. фонд "Научни изследвания" публикуваше всяка година годишен отчет за дейността си с информация за проведените конкурси, за одобрените проекти, за вложените в тях средства, за изпълнението им. От тогава до днес нито един годишен отчет на фонд "Научни изследвания" не е публикуван. Според правилника за прилагане на Закона за насърчаване на научните изследвания Изпълнителният съвет на фонда ежегодно в срок до 31 март одобрява и представя на министъра на образованието и науката годишния отчет за дейността на фонда.
Пред депутатите Игнатов не обясни по никакъв начин защо, откакто е министър, не са огласявани изобщо отчети на фонда. Поради което има пълна неяснота какво е вършил фондът. Нещо повече - едва ли не най-голямата бюджетна тайна всяка година е с какви пари разполага фондът за наука. От думите на Игнатов се разбра, че миналата година той разпределил 29,5 млн. лв., а за 2012-та бюджетът му е 36 млн. лв. (По времето на проклетата Тройна коалиция бюджетът на фонда бе увеличен до близо 100 млн. лв.). 

4.
Според Закона за насърчаване на научните изследвания и правилника към него съставът на Изпълнителния съвет (ИС) на фонда се определя от министъра след консултиране с академичните организации. А съставите на постоянните и на временните научно-експертни комисии се определят със заповед на председателя на Изпълнителния съвет по предложение на научните институти на БАН, на всички висши училища, Агенцията за малки и средни предприятия и пр.

По тази тема министър Игнатов обяви, че бил изпратил над 220 писма до вузовете и до институтите на БАН и получил 480 номинации за членове на Изпълнителния съвет и на комисиите на фонда. Голяма любопитка е в такъв случай как от тия 480 предложения са избрани 7-те членове на Изпълнителния съвет, които отгоре на всичко според закона трябва се комплектоват така, че да има "балансирано представителство на научните направления". 
Нищо подобно обаче няма. В ръководния орган на фонда има двама геофизици, двама биолози, един юрист, един историк и един театровед-културолог. Няма представители на физика, химия, нови материали, технически науки - основните направления на науката, които имат най-голямо значение за икономиката и в които българската наука показва най-добри резултати в международните класации! Очевидно е, че ИС на фонда е назначен с напълно случаен състав по нечие субективно усмотрение. Едно на ръка, че шефът му няма необходимия ценз, второ - от какъв зор има по двама представители на едни науки и нито един от други? И в крайна сметка кой реши, че тъкмо това са "утвърдените в съответната научна област учени"?
Като говорим за

хората в управата на фонда

нека напомним някои подробности в това отношение:

Д-р Рангел Гюров - председател на ИС на фонда, без ценз, нехабилитирано лице (в нарушение на закона).

Стефанка Иванова - представител на МОМН в Изпълнителния съвет на фонда.
Иванова дълги години е била секретарка на директора на Института по тракология при БАН. Както твърдят от института, завършила е не така отдавна задочно... египтология в НБУ, т.е. специалността на министър Игнатов във вуза, където той бе ректор. Назначена е през 2010 г. за главен експерт в дирекция "Висше образование" на МОМН - без конкурс, както личи от архива на конкурсите на министерството. Въпросът е - С каква компетентност Иванова решава съдбата на научните проекти в България?

Христо Петров - управител на фонд "Научни изследвания"
Назначен е от Игнатов на този пост. Преди това всички управители на фонда са били хабилитирани лица. До назначаването му за управител е бил юрист към фонда.
Какви са функциите на управителя? Според правилника за прилагане на Закона за насърчаване научните изследвания управителят на фонда има най-важните функции, за които също е нужна научна компетентност: 
Чл. 16. Управителят: 1. изготвя годишната оперативна програма и годишния отчет за дейността на фонда и ги представя за одобрение на Изпълнителния съвет; 2. изготвя проекта за бюджет на фонда и го представя за одобрение на Изпълнителния съвет; 3. организира и ръководи оперативната дейност на фонда в съответствие с приетите от Изпълнителния съвет решения; 4. подписва заповедите за откриване на конкурсните процедури въз основа на решение на Изпълнителния съвет; 5. обявява конкурсите на фонда най-малко 45 дни преди крайния срок за подаване на предложенията... 7. подписва договорите и заповедите за предоставяне на средства от фонда; 8. представлява фонда; 9. решава всички останали въпроси, които не са от изключителната компетентност на Изпълнителния съвет.

Григор Порожанов - директор на дирекция "Наука" в МОМН. 
Назначен е на този пост в средата на март т.г. - без конкурс, както личи от архива на конкурсите в МОМН. До този момент никога не се е занимавал с проблеми на науката. Син е на археолог, пак от Института по тракология на БАН. Порожанов е специалист по търговия, бил е търговски представител в посолството в Атина, след това - главен специалист по външна търговия в икономическото министерство. През януари т.г. кандидатства в конкурс на МИЕТ за търговски представител в Турция, на 7 март т.г. в сайта на МИЕТ е обявено, че той не отговаря на условията на конкурса и не е допуснат. Една седмица по-късно Игнатов го назначава за директор на дирекция "Наука" в МОМН. Дирекцията организира и дейността на фонд "Научни изследвания". 
Според министър Игнатов човек може да не разбира от самата наука, но да е добър мениджър. Въпросът е как се мениджира област, която не познаваш изобщо?

Ето това е потенциалът, с който министър Игнатов ръководи науката. И определя как тя да работи.
В комисията в НС стана ясно, че и рецензентите на проектите нерядко не са компетентни в съответната научна област. И най-важното: по никакъв начин не се отчитат резултатите от научните проекти, финансирани с държавни пари. Пред комисията Игнатов обеща да направи работна група, която да анализира проблемите и да предложи промени, включително законови. От собствените му нарушения не последва нищо. В България от управленците не се търси сметка за деянията им. Заради тази безнаказност  сме на този хал.         


Има надежда за българска програма "Наука" в еврофондовете 

В заседанието си на 11 април т.г. МС е разгледал намеренията на държавата за оперативни програми (ОП) по еврофондовете за следващия период 2014-2020 г., личи от стенограмата на МС. Както ДУМА писа, министър Томислав Дончев предлага 6 тематични програми. В тях водещият приоритет на европейската стратегия за развитие - "Наука и иновации", липсва. Има опасност България отново да стане единствената в ЕС държава без такава ОП, както това бе и досега - в периода 2007-2013 г. При това имаме най-зле финансираната наука в ЕС - само 0,3% от БВП се инвестират в нея, докато средно в ЕС е 2%.
Министър Игнатов обяснява в МС, че в приоритетите на ЕС като номер 1 са посочени науката, научните изследвания и иновациите. Той настоява да се обособи отделна ОП, която да се управлява от МОМН. Обаче я предлага не само за наука, а за "Наука и образование", което не е практика в Европа. В 11-те приоритета на ЕС образованието е отделна тематика и е под номер 10.
Правителството решава Игнатов да сформира работна група и до есента да предложи разработена оперативна програма в детайли. Ако тя бъде добре направена и обоснована, ще бъде изведена като самостоятелна и предложена в ЕС в края на годината, обещава Дончев. Окончателно оперативните ни програми ще бъдат одобрени от ЕС в средата на 2013 г. "Да се организира това за науката да е водещо", нарежда Бойко Борисов в края на обсъждането.