У нас социалните помощи са най-ниските в ЕС

Разходите за обезщетения за социална закрила в България са сред най-ниските в ЕС. Това става ясно от препоръка на Съвета на ЕС към страната ни от началото на юли. У нас тези помощи са 18,3% от БВП през 2023 г., докато средните за Съюза са 26,8%. Особено ниски са парите за социално подпомагане, семейните обезщетения и обезщетенията за безработица. От Съвета констатират, че адекватността на минималния доход е доста под средната за ЕС (19,1% спрямо 56,3% от прага на бедност през 2023 г.). Едва малко над четвърт от краткосрочно безработните са получавали обезщетения през 2024 г. Отчита се, че през 2024 г. социалните трансфери (без пенсиите) са намалили бедността, но само с близо 28%, което е под средното за ЕС (34,4%). 
Сериозно предизвикателство пред страната е енергийната бедност, а системите за централно отопление често са в лошо състояние. Макар през 2023 г. България да е приела правно определение за енергийна бедност като част от реформа в рамките на ПВУ, все още не е идентифицирано засегнатото население и не са разработени ефективни и целенасочени схеми за подпомагане. През 2024 г. цените на електроенергията на едро в страната са на четвърто място по най-висок размер в ЕС.
Въпреки увеличенията на разходите за здравеопазване, смъртността от лечими причини не е намаляла и остава два пъти над средната стойност за ЕС, което е показателно за неефективност в системата на здравеопазването, пише в препоръката. Независимо от неотдавнашното намаляване на дела на преките плащания за здравеопазването, той остава най-високият в ЕС. В същото врече медицинските сестри и общопрактикуващите лекари отново намаляват през 2023 г. и има средно по-малко от една медицинска сестра на лекар, а делът на практикуващите сестри на 1000 души от населението остава сред най-ниските в ЕС, което подкопава достъпа до медицински услуги и тяхното качество, коментират експертите и припомнят числа, които ДУМА неведнъж е представяла - над 40% от сестрите и 50% от лекарите са на 55 и повече години.
От Съвета на ЕС подчертават и друг проблем - големият дял ученици в средните училища, които нямат основни умения по математика, четене и природни науки. Качеството на преподаването страда от неспособността да се привлекат таланти в професията, отчасти поради липсата на непрекъснато професионално развитие и обучение, пише в документа. В същото време, макар делът на младите, които нито учат, нито работят, да намалява, той продължава да е над средния за ЕС. Изтъква се и добре познатият парадокс - ниска безработица (4,2% за 2024 г.), а работодателите търсят 260 хил. работници.
Макар всеки втори българин от 5 до 75 г. да върви, забил поглед в смартфона си, оказва се, че цифровите умения сред работещото население остават значимо ниски, като 40,1% от работниците (на 25–64 г.) имат едва основни умения. В допълнение България отчита едно от най-ниските равнища в ЕС на участие на възрастните в учене през последното десетилетие – 9,5% през 2022 г. при средно 39,5% за ЕС.