У нас няма желание за качество

Димо Алексиев е завършил НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на доц. Веселин Ранков. Участвал е в много театрални постановки - за ролята на Калигула в едноименния спектакъл по Камю на режисьора Явор Гърдев получава "Аскеер" и номинация за "Икар". Снима се в студентски филми, музикални и рекламни клипове, модни ревюта, във филмови продукции като актьор и каскадьор, на големия екран - в "Лора от сутрин до вечер" и "Още нещо за любовта", на тв екрана - в сериала "Седем часа разлика", посещавал е уъркшоп по клоунада в Холандия. С приятелката му Ана, която е негова състудентка, актриса, имат дъщеря.

Цитат:
На сцената ужасно личи, когато не си честен


- Организирахте два концерта - през лятото "Време за Буря" и през октомври "Класика срещу джаза" заедно с приятели, с идеята да съберете пари за изработването на декорите на "Буря" по Островски. Успяхте ли?
- Не. И двата концерта минаха добре, но при не много голяма гледаемост. А на втория не стига, че доста от хората не оставиха пари, но имаше и такива, които откраднаха от касичките, които бяхме сложили. Оказа се, че не е добра идея незащитени пари да стоят някъде, защото живеем в гладни времена.
- Опитвате се да проявявате разбиране?
- Не, не се опитвам да проявявам разбиране. Някак си това е в реда на нещата, нормално е, човешко е.
- Но ако започнем да приемаме нормално подобни неща, съвсем назле отива всичко...
- Ние така или иначе сме ги приели, постоянно приемаме нови поскъпвания, около нас да има чалга и тя да става все по-голяма сила, изобщо много неща приемаме. Правим се, че се борим, но то е толкова проформа, че всъщност всичко си приемаме. Но пък това е най-експлоатираното нещо от човека срещу ближния - че с всичко може да се свикне.
- Може би е някаква защитна способност срещу "изключване на бушоните"... Вие ще направите и трети, и четвърти концерт, но изначалната ви цел няма да се осъществи. Може отново да изживеете удоволствието заедно с вашите приятели и зрителите, но с какви пари ще направите спектакъла?
- Ще се осъществи, макар и трудно. Мисля, че поводът е да се съберем на едно място хубави хора, а целта е наистина да се получи контакт между изпълнители и зрители и това да донесе промяна или да те облагороди. Най-важното е  хората да обменят енергии. От самия Руски център ще задвижат нещата и ще се появи някаква минимална сума. Защото те видяха, че нашите напъни са трогателни, но не са много ефективни. Въпреки трудната ситуация, продължавам да съм оптимист.
- Вместо да се оплаквате - действате на принципа "Помогни си сам". Това ли е в днешно време начинът да се постигне една мечта?
- Да. Много харесвам Димитър Коцев-Шошо, защото той по този начин направи цял филм, в който и аз взех участие - "Лора от сутрин до вечер". Нашият проект е по-малък, но не по-малко амбициозен. Така че Шошо е нашият кумир и ще  следваме стъпките му.
- Защо избрахте точно "Буря" на Островски?
- Много дълго време я избирах. Работих година и нещо в Руския център, където правихме  актьорски тренинг и през цялото време търсех пиеса, защото исках да направим нещо. Беше за различни хора, които имат желание, обаче поради това, че беше безплатно, се държаха доста нелепо. Трябваше да ги укротявам като пъдар. И прекратихме заниманията. Търсих режисьор, който да постави "Буря", но никой не се съгласи и реших да го направя сам. С приятелката ми Ана се спряхме на "Буря", защото тогава почувствахме, че  в нея има нещо, сега разбираме колко правилно сме постъпили. Проблемите в нея са много човешки и дали се случват в Русия, в България или другаде и в кое време, няма никакво значение. Нашата най-голяма цел е в тази пиеса не просто хората да си изкажат текста, облечени в костюми, а заедно с публиката да станат част, да съпреживеят нещо и в края на спектакъла да са други хора, по-човечни. Вече не се прави такъв театър, повече се гонят някакви модерни, много готини решения, които да стряскат публиката. А всеки от нас се е влюбвал, всеки са го лъгали, всеки е бил потискан, всекидневно се случват такива неща. Това е такава пиеса, тя няма да е много разбираема за днешните тийнейджъри и мисля, че хората или с лека носталгия ще тръгнат към този проект, или ще го отритнат и ще се питат какво е това. Защото публиката е свикнала с едно и също и като че ли няма нужда от друго. Искаме да й дадем още един вкус за театър.
- В Руския център ли ще играете спектакъла?
- В Руския център със сигурност, а иначе ще обикаляме да играем и на други места - идеята е и да получаваме някакви приходи.
- Кога планирате премиерата?
- Планирахме да е към края на ноември, но всички, които участват, работят и нещо друго, започнаха по-трудно да стават репетициите и преценихме, че няма нужда да се гони срок. И все пак края на февруари - началото на март е терминът. Аз си избрах една малка роля...
- Да не е някоя малка роля като на Миро/Слав, която доста се запомня?
- (Смее се.) Надявам се да стане достатъчно цветна.
- Постоянно ви броят "плочките", наричат ви снажния блондин, атлетичния красавец, сексапилен, занимават се с голотата ви в сцени от "Калигула"... Дразни ли ви, когато се обръща внимание на такива детайли, вместо да обсъждат професионалните ви качества?
- Откакто съм завършил и по време на следването ми, това винаги е било по този начин - има там едно високо момче, да го набием или да го съблечем... Нали знаете - когато не се получава едно представление, обикновено се съблича главната актриса или се пуска дете на сцената (смее се). Говоря като млад режисьор, издавам ви неща от кухнята, разни хватки. Голотата е нещо хубаво, но когато е оправдана. А когато е добавена, за да се закърпи нещо с бели конци, да се спаси един спукан мех, мисля, че издава безплодие.
- Смятате ли, че добрият външен вид все пак е фактор при избора на актьор?
- Не. В Холивуд много държат на тези неща, но според мен дори и там в момента обръщат друга страница, започват да бутат напред по-типичните физиономии, вече не се търси непременно класическата хубост. Всъщност винаги ще се харесват класически хубавите мъже, но зависи от ролята и, разбира се, от режисьора. Защото режисьорите рядко биват смели и хазартни, в повечето случаи започват да правят едни и същи неща, за да са сигурни, че ще бъдат харесани. Това е по законите на Народния вкус, ако искаш да си харесвана фолк певачка, трябва да ги вадиш радостно на показ всеки път. Не е много творческо, но пък действа безотказно. Всъщност досега не съм присъствал на репетиции като тези, за които съм чел в НАТФИЗ. Може би така беше единствено с първия ми спектакъл във Варна с Пламен Марков - "Български работи". 10-12 дни беше само подготовката, правехме едни неща от миналия век, говореше се на диалект и той отдели много часове, за да ни вкара във времето, да ни обясни всичко. Сцената е много интересно нещо, тя уголемява, подчертава много неща и когато си празен, ужасно личи, че не си честен. Много се дразня, когато гледам празни актьори, ако искам да гледам празни погледи, ще се кача в метрото и ще попътувам от "Младост" до "Обеля" - всеки се е прибрал в себе си, сивее, много е тъжно.
- И все по-тъжно става...
- Ами достатъчно е хората да гледат телевизия и да имат три кренвирша от соя и ГМО в хладилника. Това се нарича оскотяване и се задълбочава толкова, че като млад човек си казвам - би трябвало да съм много глупав, за да искам да гледам децата си тук. Това, че владея български и мога да си практикувам професията, не е достатъчен стимул. Нито съм добре платен, нито получавам нещо въобще. Да не говорим за държава, за образование, здравеопазване и куп други неща.
- Много млади хора не просто си го казват, но заминават за чужбина с еднопосочен билет.
- Правилно! При нас така се случи, че ни се роди дъщеря, иначе и ние трябваше да сме тръгнали. Светът вече е отворен и е въпрос на собствена мотивация и задействане. Хората тук няма да станат по-други. Тези, които повече се усещат и гледат в бъдещето, виждат накъде вървят нещата. Но масата е страшно нещо - ако тя е много проста, имаме много голям проблем. Защото това са многото хора, които ще консумират и вземат решенията. И ако те са хаймани и не искат да възпитават децата си и да ги научат на основни неща, е неспасяемо. Ходя с дъщеря ми по детските площадки - децата си играят между стъкла, боклуци, пластмаси и антени на джиесем операторите, между калта, автомобилите, кучешките лайна навсякъде. Само я гледам какво ще пипне и всяка втора дума ми е "не", "не пипай", "недей". И на никого не му прави впечатление. Освен това киселото ни мляко не е кисело мляко, прясното мляко не е прясно мляко, сиренето не е сирене, кашкавалът не е кашкавал, месото... Ние сме спрели да ядем месо. Продават ти лоши храни, от които се разболяваш, после лекарства, с които да се лекуваш, и всичко е много добре измислено, ура-ура! А ние сме едни хора, които нещо теглим, работим, плащаме данъци и приличаме на хъшове, които седят вечер в механата и викат - ей, ще оправим тази държава...
- Не ви ли споходи твърде рано шансът да изиграете такава силна и богата роля като Калигула, както и да получите "Аскеер"? Летвата е високо вдигната - дали ще бъде лесно да попаднете на подобна ярка роля?
- Ако не беше Ана, никога нямаше да мога да изиграя Калигула. Тя много ми помогна да направя тази роля - първо, защото ме познава, второ, защото, когато играеш, не бива да се гледаш, трябва да имаш някой, на когото да се довериш и той да е добронамерен към теб. Освен това, Явор Гърдев ми повери огромна роля, без да ме познава, вероятно е видял в мен някакви зародиши. Имаше в този процес много неща, които се случиха, и много богато съм си платил тази роля. Дори знам точната сума, която не успях да осъществя, за да остана в театъра и да работя това нещо. И всъщност благодарение на Ана и на гениалната работа на Кольо Тороманов, който направи сценографията, на Калин Николов, който написа музиката, и, разбира се, на Явор Гърдев - перфектния екип с перфектното представление, получих възможността да опитам да изиграя Калигула. И сега, след толкова време, тази роля вече е достатъчно зряла и е на съвсем друго място оттам, където я започнах. Но това представление е отритнато във Варна, слагат го в програмата веднъж годишно и едва запълват 100-те места. Сега ще е на 25-26 януари във Варна. А "Аскеер"-ът не ми донесе нищо друго, освен че успях да си платя парното и още някои други малки битови неуредици, които ме бяха сполетели. Така че от "Аскеер"-а имаше малка  финансова полза и никаква друга. Дори в сайта на Варненския театър все още не пише, че съм взел "Аскеер", което е показателно за отношението на хората към тази награда. Те си се гордеят с други представления, аз обичам Калигула.

(Пренос на стр. 21)

- Имате около 20 роли на сцената, снимате се в киното, в тв сериал. Докато в театъра и киното предварително познавате цялостно текста, сюжета, образа, развитието на героя си, при снимането на сериал научавате нещата "в крачка". Това затруднява ли ви или ви е по-интересно?
- Зависи. В театъра наистина е по-лесно, защото можеш да се разположиш по цялата пиеса, можеш да се дозираш, а сега в сериала се сблъсках с проблема, че снимам различни сцени, по-напред, по-назад, някои епизоди дори не са написани. И там е по-неприятно за самия актьор, има много връзки, за които трябва да е нащрек. Какво е изиграл и какво му предстои, защото, ако се кара хронологично, е много по-лесно. Тогава има  натрупвания, които помагат да можеш да си изведеш по-плътно героя. Театърът е фундамент, а за другото си трябва много опит и да си интуитивен.
- Участието в чуждестранни продукции дава ли творческа перспектива или по-скоро е една допълнителна материална възможност?
- Само за пари. Нищо творческо няма, за жалост. Хората, които отиват да снимат такива неща, не получават роли. Екипът си идва с артисти за главните и второстепенните роли, защото в България не се говори хубав английски. В НАТФИЗ за 4 години трябва да се работи сериозно за чужд език, това би дало други възможности на младите хора. В един нискобюджетен филм трябваше да играя зомби, без нито една реплика. Снимахме 6 дни и взех хонорар колкото за първия и почти за половината от втория сезон на "Седем часа разлика". И не че съм взел много пари там като част от масовката, просто стане ли въпрос за пари, и край. Тук заплащането е като някаква стипендия, като квалификация. Обаче пък хората те гледат по телевизията и си казват - ей, на този му се получиха нещата. А истината е друга. Както знаем, за една реклама се отпускат хиляди евро бюджет, но за да се заснеме, трябва да се включат много неща и за актьорите остават трошки. И няма значение, че си учил 4 години и искаш приемливо заплащане за труда си, те си казват - ще взема тук един, който иска по-малко и ще свърши работата по някакъв начин. У нас няма желание за качество, защото няма истинска Критика. И това е навсякъде - в музиката, в театъра, в киното, в изкуството.
- Бяхте на щат във Варненския и в Народния театър. Но предпочетохте да сте независим.
- Ами случиха се най-различни неща и в Народния театър, както се казва, просто не ми оставиха възможност да работя. Дойдох от Варна да участвам в проект на Сашо Морфов, но той не се случи. После влязох в някакви неподходящи проекти на други режисьори и ако искаш да правиш нещо, което обичаш, по-добре да го правиш, както го искаш. Мразя да съм просто изпълнител - ако искат изпълнител, по-добре да си вземат друг, който просто да изпълнява нарежданията на "висшия ум". А актьорът е човекът, който съживява нещото на сцената, и на него също му текат мисли в главата и му се участва в проекта. Голяма част от режисьорите обаче просто искат да изпълняваш. Което е пълно незачитане и обезличаване на актьорите. Масово се жужи за това задкулоарно, а когато стане престрелка и трябва да се обединят актьори за постигане на цел, настава дълбоко отчуждаване. Най-сигурно е да се мишкува.
- Едно младо артистично семейство как се справя със съчетаването на професионалните ангажименти, неизбежните всекидневни битовизми и отглеждането на една прекрасна дъщеря?
- Добре се справя, колкото и да е неочаквано. Имаме бавачка, която ни помага до 16 ч., така че всичко в нашето всекидневие се случва до този час, когато един от нас трябва да бъде на уреченото място. Чакаме времето, в което Лора ще стане по-голяма и ще я взимаме с нас. Много благодарим на Силвия, тя е като още една майка на нашата дъщеря. Така че единственото, което ни остава, е да можем финансово да съчетаем нещата. Понякога имаме късмет - случва се да не мислим един месец за това. Друг път с усилия трябва да се справяме. Но това е всекидневие за всички, които се борят, а нямат наготово.
- Когато и двамата с Ана сте свободни, как преминава един ваш ден с Лора... от сутрин до вечер?
- Гледаме да я изкараме от София, да е на въздух, да ходим на чисти места, които все още тук-там се срещат. Обичаме да пътешестваме, но все по-рядко ни се случва. И за момента повече пътуваме с мечтите си. Тя е на година и 6 месеца, абитуриентската вече е подготвена (смее се).
- Вие чувствате ли се по-цялостен, по-завършен с тези две любими момичета до вас?
- Аз съм късметлия, защото имам не само жена, но и приятел. Това е най-ценното, което през цялото време ни е съхранило. В днешно време приятелството е много голям лукс, дефицитна стока. Особено приятел, на когото можеш всичко да кажеш - мисля, че такива са само родителите и евентуално, ако някога срещнеш някой... А ние не само, че сме приятели, но си направихме и дете. Някога, когато Ана има късни вечерни репетиции, аз приспивам Лора и тя търси майка си. Наскоро за първи път ми каза "тати", гушна се върху мен и заспа - значи вече ме приема като баща. Имахме един период, в който Ана работеше в Музикалния театър, аз - в Народния. И си казвахме, че сме постигнали всичко, за което сме мечтали. А всъщност не бяхме щастливи. Само това, което сега имаме тримата, е истинско и си заслужава.