Тюмен - вратата на Сибир

Елена Алекова
 

"Вратата на Сибир" - така руснаците наричат Тюмен и Тюменска област. Центърът на Евразия. Оттук започва изследването и овладяването на непознатите за Русия северни земи. "Когато руският мужик от волжските равнини се разполага сред финските племена или татари край Об и Енисей - пише през 1879 г. французинът Ланойе - те го приемат не като завоевател, а като единокръвен брат, завърнал се в земята на бащите си... В това е секретът на силата, която има Русия на изток".
"Вратата на Сибир" за мен се беше открехнала повече от гостоприемно, въпреки несмисленото поведение на нашите държавници дори и във връзка с такава безспорна дата в историята като 9 май и честването на 70-годишнината от Победата над фашизма.
Макар още да не бе четири часа сутринта, на изток вече се открояваше пурпурната ивица на изгрева и възвестяваше новия ден - моя първи ден в този северен град. Тюмен. Най-старият град в Сибир.

Първата ми среща

с хората на Тюмен бе направо щастливо стъписваща. Когато в 11 часа прекрачих вратата на Тюменската филхармония, отнякъде зазвучаха в прекрасно изпълнение наши хитове. Помислих, че е запис. Но не беше запис! Почти без акцент, абсолютно вярно студенти от Тюменския държавен университет пееха във фоайето български хитове от 80 - 90-те години (оказа се, че в университета изучават български език и го владееха перфектно, да не говорим за музикалния им слух!). И не че се бяха подготвяли специално за българския гост, не, защото до последно не се знаеше дали ще пътувам или не. Това просто това беше част от концерта им "Славянски венец", подготвян специално за откриването на конференцията.
Когато руснаците правят нещо, го правят не само както трябва, но и много повече. В научната конференция, открита от митрополит Тоболски и Тюменски Дмитрий, участниците (научни работници, аспиранти и студенти от Русия, Беларус, Сърбия, България, Франция, Великобритания и Китай) бяха над 200. Освен пленарното заседание, което се състоя веднага след тържественото откриване, бяха проведени още 9 секционни заседания в Тюмен и Тоболск, както и две секционни заседания в Белградския университет (Сърбия) и Цюйфуския педагогически университет (Китай) - чуждестранните вузове партньори на Тюменския държавен университет.
След приключване на пленарното заседание организаторите и чуждестранните гости бяхме поканени на обяд от митрополит Дмитрий в Богородично-Рождественския Илински манастир, където питомци (от най-малките до най-големите) на Детски дом "Пансион "Отрада" изпълниха кратка, но впечатляваща фолклорна програма. Впоследствие научих, че детският дом към манастира представлява нещо като приют за момичета сираци, които получават тук образование и професия, както и старопиталище за възрастни жени, нуждаещи се от грижа.

В привечерните часове

имах възможност да се запозная със забележителностите на града в компанията на един изключително ерудиран събеседник и чудесен писател - Сергей Козлов, депутат в Тюменската областна Дума, председател на "Дружеството на руската култура" и професор в Института по филология и журналистика при Тюменския университет. От него научих, че Тюмен е първият руски град, построен в Сибир (основите му са заложени през 1586 г.), че е важен железопътен възел от Транссибирската магистрала или, както още я наричат, Великия сибирски път, че е и речно пристанище - разположен на бреговете на живописната Тура, приток на Тобол (от басейна на река Об), както и административен център на Тюменския район и Тюменска област. Че в областта живеят представители на около 125 националности - руснаци, сибирски татари, украинци, немци, казахи, чуваши, ненци, ханти, манси... и че повечето жители са православни, но е разпространен и ислямът, а така също - шаманизмът. Че легендите съпътстват тюменците на всяка крачка, че с легенди е пропита едва ли не цялата тюменска земя - дори животът на казашкия атаман Ермак Тимофеевич (1532/1542 - 1585 г.), отворил в началото на 80-те години на ХVІ в. пътя към Сибир за московците; "князът на Сибир", чиято биография е низ от легенди, песни, приказки и билини на руси, казахи, мансийци, татари и др.

Докато слушах всичко това

което Сергей Сергеевич ми разказваше, продължавах да се възхищавам на знаменитите тюменски църкви и манастири, които се вписваха естествено и непринудено в пейзажа, а куполите и камбанариите с потъващите във висината кръстове като че подканяха човек да обърне взор към небето. Долавях повеи от миналото на тоя край, които буквално като че раздвижваха замрелия привечерен въздух. Съзерцавах от Моста на влюбените живописните брегове на Тура. И усещах - като благодат - топлината на отминаващия ден. За моя изненада тук температурите бяха много по-високи от температурите в "слънчева България" (така руснаците традиционно наричат страната ни). Северните хора умеят да се радват на топлите дни с неподправена и чиста радост.
Иначе (за сведения на туристите) в Тюмен магазинчета, магазини, хранителни вериги - както навсякъде. В тях можеш да намериш всичко, включително - от пиле мляко. Пълно е с капанчета и ресторантчета, различни заведения. В тях можеш да се насладиш на изискани ястия и питиета след един изпълнен със силни впечатления вълнуващ ден...

Великата северна земя

И нещо, което ме изпълваше с гордост...
Държавата на духа, според както акад. Дмитрий Лихачов определя България от Х в., е безсмъртна и неунищожима. Нещо повече - тя притежава свойството да се разширява, да преодолява географските граници с лекота, без да ги унищожава или променя. Връзките между България и Русия тръгват още от Х в. Според различни исторически извори - български, а също така и руски ("Повесть временных лет", "Родословец русских князей" или "Государев родословец", "Летопись русских князей" и др.) киевската княгиня Олга, с християнското име Елена, е внучка на цар Борис І Покръстител, дъщеря на цар Симеон Велики или на някой от другите му братя и сестри - Владимир, Гавриил, Яков, Персика/Евпраксия Българска или Ана, най-малката.
Разбира се, има и други версии за произхода на княгиня Олга. Въпреки че приема християнството още през 945 или 957 г., самата тя не успява да го наложи като официална религия за Киевска Рус, дори синът й княз Светослав си остава езичник. Това успява да направи едва нейният внук княз Владимир през 988 г. Така първият Златен век на българската култура, по силата на историческите обстоятелства и въпреки историческите превратности, е родствено и духовно свързан с Киевска Рус. Да, русите превземат Преслав като езичници. Но скоро след това Киевска Рус е покръстена. Нещо подобно става и през ХІV в., който с право е наречен втори Златен век на българската култура. Вярно, че в края на века, след османските завоевания на Балканите, той помръква. Но пък светлината му се пренася в Русия. Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е представител на Търновската книжовна школа. Григорий Цамблак, Киевски митрополит и забележителен български писател, проповедник и химнописец, е ученик на патриарх Евтимий Търновски. А колко старобългарска книжнина отива там!...
И така, година след година, век след век светлината от тази държава на духа расте и не секва, осветявайки все нови и нови земи - в това число и Сибир, "спящата земя" или великата северна земя на невероятните северни хора...


Центърът на Тюмен


Студентите, които ни посрещнаха с български хитове


Троицката църква в Тюмен
Снимки: авторката