Творецът Любомир Кабакчиев тревожно ни липсва днес

Антония Каракостова

Талантлив артист, опитен педагог, председател на САБ, Любомир Кабакчиев бе ярък представител не само на изкуството на Народния театър "Иван Вазов", но и обединителна, и градивна фигура в живота на целокупния български театър. Неговият въздействащ артистичен талант, огромният му обществено-политически авторитет, силното доверие, което му гласуваше художествено-творческата и академичната общност, чудовищно ни липсват днес.
Днес Любомир Кабакчиев нямаше да седи кротко и да си затваря очите пред престъпното посегателство на статута на първия ни театър като национална културна институция. Това би предизвикало в душата му и нравствено страдание, и огромна мобилизация за действие. Кабакчиев би застанал редом до протестната оставка на режисьора Александър Морфов, би направил и невъзможното да обедини театралното съсловие в страната и зрителите на протест срещу безумията на Министерството на културата. Какво значи българският театър да се преценява само по логиката на пазарната икономика - приходи от билети, т.е. единствено по годишна печалба. При Любомир Кабакчиев преценката за стойността на даден театър се формираше само по значимостта на художественото послание и емоционалното въздействие на изкуството му върху зрителите.
Днес ние честваме 90 години от рождението на големия български артист (1.ХІІ.1925 г.), а през 2016 г. скръбно ще отбележим светлата му памет - 30 години от кончината му (1986 г., на 11 август).
Любомир Кабакчиев много се гордееше с родното си място - Казанлък, царството на Розовата долина. Красотата и хармонията на природата там са съществена част и за човека, и за артиста Любомир Кабакчиев. Изненадващо е, че първото му висше образование е на юрист, той завършва с отличие право в Софийския университет "Климент Охридски". И продължава да търси себе си и призванието си. Приемат го във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, и завършва театралното си образование през 1953 г.
Дипломният спектакъл на актьорския клас на Кр. Мирски "Сън в лятна нощ" от Шекспир, където Л. Кабакчиев играе ролята на Тезей, има огромен успех. Народният театър "Иван Вазов" го включва в репертоара си. Така Кабакчиев попада в състава на първия ни театър. Веднага е включен в "Под игото" на Вазов, драматизация на Боян Дановски и Камен Зидаров, постановка на Б. Дановски и Николай Осипович Масалитинов. Поверена му е ролята на Даскал Климент. От Боян Дановски знаем, че в тази роля е търсена приликата с младия Вазов. А Кабакчиев смяташе за голям свой късмет срещата си и с Б. Дановски, и с Н.О. Масалитинов. Умееше трогателно да разказва и даже да имитира българо-руския на Масалитинов: "Дорогой мальчишка, искам больше страст и болгарски патриотизма." С участието и на Л. Кабакчиев в "Под игото" се чества с тържествено представление 50-годишнината на Народния театър, а през 1956 г. - и 100-годишнината от първото българско театрално представление в Шумен.
Официалният дебют на Кабакчиев в Народния театър става с ролите на Парис и Балтазар в легендарната постановка на Стефан Сърчаджиев "Ромео и Жулиета" на Шекспир (1954).
Л. Кабакчиев изигра огромно количество положителни герои в българската и руската класика, както и създаде успешни превъплъщения в съвременната западна драматургия. Веднъж в пристъп на откровеност и умора изненадващо ми сподели: "Мечтая поне един път да изиграя отрицателен герой. По-лесно и по-интересно е." За съжаление не му се случи. Но неговите положителни образи бяха разнообразни, заразителни, всеки със свое очарование, даже неочаквани.
Коронна негова роля е Христофоров в Яворовата пиеса "В полите на Витоша", постановка на Ст. Сърчаджиев (1956). В нея големият артист търси вътрешната трагика на самия Яворов и това ясно се чете от зрителите. Театралната критичка Севелина Гьорова подчертава, че сценичното решение на Христофоров е именно, че "Големият поет и смелият изобличител говори от нашата сцена" (сп. "Театър", 1956, кн. 12, стр. 42-48). Няма друг случай като "В полите на Витоша", постановка да се играе в продължение на десет години и да наброи над 200 представления. Това е и заслуга на Кабакчиевия Христофоров. Спектакълът гостува успешно и в Белград (1957), и в Москва и Ленинград (1962).
Друга негова върхова роля е Естанислао Браво във великолепната пиеса на Димитър Димов "Почивка в Арко Ирис" (1970), постановка на проф. Филип Филипов. Сред масовото, широкомащабно действие на спектакъла като естествен лидер на батальона израстваше Естанислао на Кабакчиев. Без никаква дидактика, без апломб, но очарователен и артистичен, неслучайно по автор героят е с призванието на художник. В Естанислао Браво Кабакчиев бягаше от излишен патос, търсеше естественото звучене на фразата. Той буквално декодираше замисъла на Димитър Димов даже до име. Беше се ровил в енциклопедии и речници, за да стигне до извода, че името на героя му съвсем не е случайно, а многозначно и в българския, и в испанския езиков смисъл. "Браво" на испански означава не само смел и мъжествен, но и бандит, и разбойник. А Естанислао е не само равно на българското Станислав, а "Есте" е покровител на художници и поети, съчетано със "стан" - място, където друмници, търсещи своя път, почиват или където по време на поход се разполага воинска част. А пък "станси" в латинския са стихове от песен. Тази многозначителност, включително и на аристократичното имение "Арко Ирис" - небесна дъга или зеница, му даде основание да потърси невъзможното съчетание и на романтика, и на ирония, поднесена фино с усмихнатите му очи.
Жоржета Чакърова ми припомни днес, че на няколко пъти след премиерата в публиката е имало и български интербригадисти, воювали в Испания по време на Гражданската война срещу франкистите.
Л. Кабакчиев пиететно се отнасяше към Вазовите си роли. През 1963 г. в "Хъшове", постановка на Кр. Мирски, той е Разказвач и деликатно внушаваше прилика с мощната фигура и талант на Иван Вазов. Пак в "Хъшове", но от 1976 г., и пак постановка на Кр. Мирски, той е Владиков. Спектакълът е посветен на 100-годишнината на Априлското въстание и с него тържествено се открива реконструираната сграда на Народния театър. В "Под игото" от 1967 г., отново постановка на Мирски, той играе Отец Йеротей. И през 1981 г. Кабакчиев отново играе Отец Йеротей, но постановката е на Филип Филипов и е посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Бях смаяна от признанието на Кабакчиев, че именно Вазовите му роли са допринесли страшно много, за да може успешно да се впише като Даскал Киро в постановката на Младен Киселов "Опит за летене" от Йордан Радичков. Виждайки безкрайната ми изненада, Кабакчиев поясни, че героите на двамата автори са близки по своята чистосърдечност, душевна чистота и жажда за живот и свобода, за извисеност.
В ценната "Енциклопедия на българския театър" на издателска къща "Труд" (2008) сред огромния списък от роли отсъства съществено художествено постижение на Л. Кабакчиев. Той на два пъти в артистичната си кариера създава образа на Георги Димитров. Първият път в постановката на Ф. Филипов от 1972 г. "Двубоят на столетието - Лайпциг'33", хроника от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд, обогатена със стенографските записи на процеса. Втори път Кабакчиев създава образа на Димитров в спектакъла на Народния театър, копродукция с НДК, по пиесите на Иван Радоев "Пожарът" и "Червено и кафяво". Режисьор-постановчикът Асен Шопов поставя председателя на съдебния процес Д-р Бюнгер в изпълнението на Андрей Чапразов на централната пътека сред зрителната зала. По това режисьорско решение зрителите дръзко се превръщаха едва ли не в съдебни заседатели на Лайпцигския процес. За изпълнението си в "Пожарът" Кабакчиев получи наградата за мъжка роля за 1982 г. След удостояването му с нея Кабакчиев публично и шеговито сподели, че най-после юридическото му образование му е свършило полезна работа. Докато още вървяха репетициите, когато се стигна до текста, че в Германия благородниците са говорели на немски само с конете си, а още през ІХ век солунските братя Кирил и Методий са дали азбука и книжовност на българския народ - Кабакчиев неволно изрече "Светите братя Кирил и Методий". Суфльорката го поправи доста високо, обаче Иван Радоев, който присъства на репетицията, извика от залата: "Авторизирам. Текстът остава със "Светите братя Кирил и Методий"." Когато на представлението, поставено на 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, се стигна до този миг, публиката спонтанно изръкопляска. При моя среща с Петя Кабакчиева, дъщерята на артиста ми каза: "Не е грешка, не е неволно. В Казанлък баща ми е завършил гимназията "Светите братя Кирил и Методий". Това име е неизменна част от него, от младостта му."
Сред любимите роли на Л. Кабакчиев са Павел Протасов от "Деца на слънцето" на М. Горки, Федя Протасов от "Живият труп" на Л.Н. Толстой, Тургенев в "Елегия" на П. Павловски, Капитан Бернардо в "Изобретателната влюбена" на Лопе де Вега, Голубков в "Бяг" на М. Булгаков, Уолтър Франц в "Цената" на А. Милър и българските Борис в "Монахът и неговите синове" на М. Милков, Проф. Радев в "Тази малка земя" на Г. Джагаров, Лорд Солсбъри в "Дипломати" на Н. Драгова и П. Стефанов. Особено силно чувство го свързваше с Иван Карамазов от "Братя Карамазови" по Достоевски. Пред очите ми още е неговият Иван Карамазов и сякаш продължавам да чувам магнетичния му, харизматичен монолог. Продължаваше да мечтае да изиграе Крал Лир и Дон Кихот. Но мечтата му за отрицателен образ бе реализирана от Красимир Спасов във филма "Есента на един следовател".
Кабакчиев изигра десетки роли в киното и телевизията. Съумяваше да направи тънката разлика за игра на големия екран и пред телевизионната камера, както успяваше естетически да се приспособи към ролите си на голяма и камерна сцена.
Като председател на САБ, и то дългогодишен, Кабакчиев разви огромна дейност - и вътре в страната, и като значим авторитет в Международния театрален институт (ИТИ). Той превърна Международния ден на театъра, 27 март, в истински национален празник и за зрители, и за театрални дейци. На този ден той се обръщаше в печата с емоционален поздрав към цялото театрално съсловие в България. Раздаваха се от САБ достойни награди. Подписът на Кабакчиев стоеше под поздравително писмо до всеки български театър, както и до дружествените ни театри в Москва и Ленинград, Варшава, Берлин, Букурещ, Белград, Виена, Прага.
Последното представление на Л. Кабакчиев е "Ретро" на Ал. Галин в ролята на Николай Михайлович Чмутин. Играе се в Балтимор, САЩ, на фестивала "Театър на нациите" през юни 1986 г. И днес в Балтимор стои паметна плоча с лика на Кабакчиев заради таланта и заслугите му към ИТИ.
В България обаче от гроба му изчезна неговата двуметрова бронзова фигура, създадена с много любов от скулптора Величко Минеков. Нарязана е престъпно на скрап, злосторниците са заловени, но паметникът не е възстановен.
Кабакчиев почина ненадейно в Калофер, в къща, която обичаше. В подобни случаи българският народ казва: смърт на праведник.
 

С Ванча Дойчева в "Бяг" от М. Булгаков

 Иван Карамазов в "Братя Карамазови" от Ф. Достоевски

С Георги Георгиев-Гец във филма "На всеки километър"

Със съпругата и дъщерята

В "Опит за летене" от Й. Радичков, в ролята на Даскал Киро (в средата)
Снимки архив

------------
* Авторката е член на литературното бюро на Народния театър "Ив. Вазов" от 1971 до 2001 г.