Творби на кюстендилски художници от еврейски произход показва изложба в родния им град

80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война отбелязаха вчера в Кюстендил. Характерна особеност на града е, че отношенията между различните етноси в него винаги са били мирни и безконфликтни. Това е и предпоставка за градивно съсредоточаване на способностите и усилията на кюстендилци в областта на изкуството и културата.

В изложбата, открита в ХГ "Владимир Димитров - Майстора", са представени творби на две поколения кюстендилски художници от еврейски произход - Мориц Бенционов (1898-1941) и Арон Алкалай (1924-2012).

МОРИЦ БЕНЦИОНОВ (МОРДОХАЙ БЕНСИОН ХАРАВОН) е роден на 17.03.1898 г. в Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот - до 30 март 1941 г., когато "жълтата гостенка" прекъсва жизнения му и творчески път. Умира едва навършил 43 г. През 1919 и 1920 г. в Кюстендил се организират първите общи художествени изложби. В тях участват млади и талантливи художници - студенти и гимназисти, които по-късно ще формират гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става своеобразен притегателен център, около когото се сплотява начинаещата творческа група. Известно е, че именно големият художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 г. Тих, скромен, с разклатено здраве, той създава произведения, които се нареждат сред големите постижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-те години на ХХ в. Преобладаващ жанр в творчество му е пейзажът, вдъхновен от естествения допир с природата - конкретни, реално съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го нарече "романтичен пейзажист на кюстендилската долина". 

Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора", която притежава най-голямата и най-пълна колекция от негови произведения (общо 72 творби), прави всичко по силите си, за да извади името му от забравата - урежда две посмъртни негови изложби през 1973 и 1988 г. През 2008 г., по повод 110-годишнината от рождението на Бенционов, директорката на галерията Илона Захариева успява да организира голяма възпоменателна изложба на художника, съвместно с Регионалната организация на евреите "Шалом" - Кюстендил.  

АРОН ЛЕОН АЛКАЛАЙ (Анрико) е роден на 13 декември 1924 г. в Кюстендил. Дядо му е търговец (основно на сол). През 20-те години на ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава само семейството на един от синовете - Леон, утвърден в града дамски шивач. 

Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 г. Учи стенопис при проф. Кирил Цонев. Емигрира в Израел в годината на завършване на Художествената академия - 1948 г. 

Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство - Бат Ям, в училището за изкуство - Рамат Ган, и в Държавния институт за учители по рисуване. Специализира стенопис "фреско буоно" ("мокро фреско").