Твърдо и последователно
/ брой: 225
Поредна европейска институция, в случая Комисия за борба срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа, се занимава с несъществуващото македонско малцинство в България и призова нашата страна да признае това, дето го няма и няма да го има. Не е за първи път, в началото на миналата година този въпрос го постави и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Схемата в тези институции е горе-долу такава: Скопие си намира "адвокати" сред безкрайно загрижените за спазването на всякакви видове права членове на Съвета на Европа, намират се и люде в България, които претендират, че не са българи, а македонци (ама от най-чист вид), чиито права са безжалостно нарушавани от българите. След което започва борба за права и правдини. Обикновено борбата се води от хора, които хал хабер си нямат от реалното положение на нещата, но пък жар и плам не им липсват, защото защитата на правата на вся и всьо вече е идеология сама по себе си. На това състояние на умовете хората вече дори му измислиха неблагозвучно име - толерастия.
Македонско малцинство в България няма. Помашко също. В редица държави при преброяванията някои граждани се самоназовават като хобити, елфи, джедаи... Това обаче не е повод те да бъдат признати за малцинство. Да не говорим, че македонско малцинство в България звучи като австрийско малцинство в Германия - абсурд на квадрат. Всеки може да си иска всичко - и властите в Скопие, и нашите пишман-македонци от нерегистрираната ОМО-Илинден, и европейските им приятелчета, но това не означава, че може да им се уйдисва на акъла.
Изнасянето на въпроса с "македонското малцинство" в европейските институции обаче не е безобидно. Най-малкото, поругават се историята и Конституцията ни. Нужно е държавата моментално да се намесва при такива провокации спрямо българските интереси и да отговаря твърдо и последователно. Защото днес плановете на западните ни партньори спрямо нас може да са едни и подобни случки да изглеждат като екзотика, но утре може нещата да загрубеят... На Балканите това е ставало неведнъж.