Твърди принципи

Много твърда жена е столичният кмет Йорданка Фандъкова. Понася като мъж трудностите. Не се поддава на ничий натиск и на крехките си рамене пренася цялата тежест на опозиционни критики, обществено недоволство, ропот на граждански сдружения. Тя не примигва дори при протестите срещу Синята зона, негодуванието заради изядените от кучета хора, възмущенията от гафовете за 3 млн. лв., разочарованията на избиратели...
Не се огъна и пред настояването на организацията на евреите "Шалом", която преди седмици изпрати декларация с молба да не разрешава Луков марш в столицата тази събота. Остана несъкрушимо принципна и към молбата на Българския хелзинкски комитет да забрани парада. Какво по-меко отношение тогава може да се очаква към вчерашното писмо на Секретариата на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР) в Брюксел, в което отново се призовава за забрана на проявата? Отговорът е - никакво!
Вместо да се размеква пред родни и чужди жалби и молби, кметът тайно и набързо подписа разрешение за спорната проява, като на практика разреши омразата и фашизмът да шестват необезпокоявани в центъра на столицата. Тази непоколебимост на Фандъкова обаче не бива да е самоцелна и еднопосочна. Не е лошо да започне да се задълбочава в това какво разрешава и какво отказва. А не априори да се знае отговорът на всяко писмо или молба и това с времето да прави всяка кауза на граждани и организации безсмислена и обречена.
Не е логично твърдият водач на София да оставя нечути исканията на едни, а да вижда резон в настояванията на други. Миналата година организаторите на Луков марш заплашиха, че ще направят протест, ако не се позволи проявата им. Тази година Фандъкова явно се страхува от подобна заплаха и не може да я понесе. И другата страна ли тогава трябва да излезе на протести, за да защити национални ценности? А може би кметът ни симпатизира на ген. Луков?