Твърде много, твърде твърди яйца

Някой ден сигурно историците все пак ще успеят да разберат защо България (поне до момента) винаги прави грешни стратегически ходове във външната си политика. И не просто грешни, а такива, които водят до поредната "национална катастрофа". Провалите на държавата ни в тази посока са толкова пословични, че пораждат вече черен хумор сред българите - "Европейският съюз ще се разпадне, щом му ставаме членове", например.
Не, прекалено ласкаем националното си самолюбие. Нещата просто не зависят от нас. И никога не са зависели. Та нас - редовите граждани, дори не ни питаха дали искаме да бъдем членове на този съюз. Просто политиците и обслужващия ги персонал обявиха, че това бил "цивилизационният ни избор" и го повтаряха, и отляво и отдясно, докато си въобразиха, че си вярват и че им вярват. И тази нечестност и ненапълно споделеност на избора поражда на свой ред усещане за тревожност. Много лесно сложиха етикета "евроскептицизъм" на това усещане за опасност, за тревога, което съпровожда не малко хора по пътя към "светлото бъдеще" на Съветс..., пардон - на Европейския съюз, който е нужен като "слънцето и въздуха" за всяко (живо) демократично същество.
Заигравката с думите "Европейски" и "Съветски" съюз не е нито авторска приумица, нито пък се е родило в България. За приликите между бившата държава и настоящата квазидържава се говори и пише отдавна в Европа. И то заради финала на съветската държава. Сравнението винаги се прави в тази връзка, само и единствено в нея. Какви такива страшни прилики откриват подлаганите на остракизъм "евроскептици"?
Най-важната прилика е опитът за унификация на всичко и всички. Втората е опитът за заличаване на националното, третата е върховенството на политиката (идеологията) над икономиката. Освен това, в рамките на шегата, вече си имаме и комисари.
Онзи ден председателят на Европейската комисия Жозе Барозу предложи евроинтеграцията да отиде още по-напред и да бъде създадена "демократична федерация на националните държави". Не за пръв път се прави такова предложение. Дори в по-добри икономически условия то не получи развитие в Европа. Сега Барозу казва, че трябвало да се направи тази крачка именно заради влошеното икономическо състояние на съюза. Странна логика. Но пък, от друга страна, защо да не се отклони вниманието на целокупното европейско население от невъзможността на ЕС да се справи с кризата.
Казват, че някога френският президент Шарл дьо Гол е казал, че "мечтата за единна Европа, това е утопия - невъзможно е да се приготви омлет от твърдо сварени яйца". Оттогава досега яйцата (националните държави) са си все толкова твърдо сварени. Дори броят им в общата европейска кошничка се увеличи. Историята доказа, че Шарл дьо Гол е наистина умен мъж. За Барозу и барозувците това все още не е доказано.
В Европа има един глас, който е вечна контра на мераците за федерализация на континента. Чешкият президент Вацлав Клаус коментира намерението на Барозу така: "През 2004 г. ние (Чехия-бел.а.) се присъединихме към ЕС, а не към федерация, в която бихме станали провинция без никакво значение".
В България дори нямаме стойностен дебат по тази тема. В България за Клаус казват, че е луд. В България имаме един гениален поет, който е писал: "Свестните у нас ги смятат за луди".