10 Декември 2019вторник23:16 ч.

ГЛОБУС

Твърде далеч ли стигна глобализацията?

Пред световните лидери все повече циркулира въпросът за оцеляването на страните им в многополюсния свят

/ брой: 227

автор:Елиана Иванова

visibility 504

Навлизаме ли в следглобализационна ера? Могат ли съгласуваните глобализационни механизми, конструирани през XX век, да еволюират и да задават необходимите политически и икономически конюнктури, които определят отношенията в международния ред? 

Глобалният ред като цяло е запазен невредим. Въпреки че темпът на глобалната търговия може да се забави или измести по много начини, радикалните реформи, съпътстващи световната икономическа криза, само ускориха глобализацията. Днес е повече от видно, че старото верую на глобализационните процеси не е актуално. Експерти, икономисти, политически анализатори, световни лидери започват да обръщат все повече внимание на новите предизвикателства в света, чиито решения не могат да бъдат намерени в съвременните глобални рамки. Повечето експерти свързват началото на упадъка на глобализацията със задълбочаването на световната икономическа криза от 2009 г. насам и нарастването на международния дълг. 

По своята същност глобализацията представлява "международно сътрудничество" и фокусът й е насочен към ускоряване на свободната търговия и гъвкавостта на пазарите. Глобализацията не възниква изведнъж, тя е по-скоро форма на непряка власт, която доминираше за известен период от време с поредица от либерални и космополитни утопии.

Несигурност и непредвидимост

За да разберем глобализацията, трябва да разгърнем социалните отношения, които тя породи. Именно приватизацията в държавите, отслабването на контрола върху корпорациите и засилената индивидуализация на обществото доведоха до несигурността и непредвидимостта, които определяме като глобализация. Точно както достъпът до капитал позволи на собствениците да се защитават от опасностите на индустриализацията чрез използване на работна ръка, така и елитите с излишък от финансов капитал могат да преобразуват негативни практики в управляеми рискове, като инвестират в глобалните пазари. Само допреди няколко десетилетия мнозина смятаха глобализацията за неизбежна и неудържима сила. Глобализацията може да се осъществи в сферата на услугите, капитала и идеите. Основната й цел обаче беше да направи по-евтина търговията отвъд националните граници. Това означаваше, че промишлеността щеше да се премести от богатите страни, където трудът е скъп, в бедните страни, където той е по-евтин. Хората в богатите страни трябва или да приемат по-ниски заплати, за да се конкурират, или да загубят работата си. Но независимо от всичко стоките, които преди са се произвеждали, сега ще бъдат внасяни и ще бъдат още по-евтини. Икономисти и политици поддържаха консенсуса относно предимствата на глобализацията, без да се безпокоят, че може да има политически последици. 

През 1997 г. икономистът от Харвард Дани Родрик публикува своята книга "Твърде далеч ли стигна глобализацията?", която излага на показ укриващата се патология на явлението. От 80-те години насам и особено след разпадането на Съветския съюз намаляването на бариерите пред международната търговия се превърна в аксиома на държавите навсякъде по света. Правителствата започнаха да се боричкат помежду си и да се конкурират, за да направят страната си по-привлекателна за частния бизнес и инвестиции. Това означаваше регулациите в тази сфера да бъдат отслабени. Според повечето икономисти развитието и разпространението на технологиите забави икономическото развитие и в този смисъл и самите процеси на глобализация.

Нелоялна конкуренция

 

Според Родрик обаче причините се коренят в самата глобализация. По-специално конкуренцията между работниците в развиващите се и в развитите страни спомогна за намаляване на заплатите и сигурността на работните места на работниците в развитите страни. Отново и отново те биха били заложници на възможността бизнесът им да се развие и да напусне националите граници, за да намерят евтина работна ръка в други части на света, както и евтини ресурси. По-този начин на практика се заложи капан на икономиката на развиващите се държави, където стандартът на живот е по-нисък, но заплатите, които предлагат чуждестранните компании и големите транснационални корпорации са по-високи, отколкото може да предложи местният бизнес. Не след дълго се стигна до едно абсурдно, невъзможно и нелоялно конкуриране, в което водещ бе и все още е законът на джунглата. Силните икономики печелят за сметка на слабите. На много места тези негативни тенденции доведоха правителства и цели общества до колабиране и разпад, защото политическата липса на регулации върху икономическите индикатори доведе до влошаване на социалния живот в тези страни.

Алтернативите печелят привърженици

Днес повече от всякога усещаме в ежедневието си дестабилизационните ефекти и резултати от глобализационните процеси. Алтернативите на глобализацията печелят все повече привърженици. Прогнозите какво следва след глобализацията още са несигурни и неясни. Със сигурност можем да ги разделим на следните направления - икономически, политически, технологични, екологични и  социално-обществени параметри. Глобалният икономически растеж се забави и в резултат на това растежът стана "по-финансиран": централните банки изпомпват пари в икономиката, купувайки активи (акции и облигации) за поддържане на международната експанзия. Второ, страничните ефекти или по-скоро възприеманите странични ефекти от глобализацията са по-очевидни: неравенството в богатството, доминирането на мултинационални компании и валутни спекулации. 

В политическият спектър влизат явления като засилващия се популизъм, възраждане на авторитарни и крайно националистически режими на места, новите форми на водене на война и световния тероризъм, групировки като "Ал Кайда", "Ислямска държава", Боко Харам и др. Навлизането на технологиите и тяхното постоянно развитие, изместването на човешкия фактор от механизирания и дигитализирането на почти всяка сфера от държавния и обществения живот. Всяка година процентът на международните конференции, форуми и срещи, посветени на изкуствения интелект, кибесигурността, най-новите технологични открития и постижения, както и модернизацията на военната техника, се увеличава значително. Редица държави, особено от третия свят, се намират на прага на екологична катастрофа, пряка последица от индустриализацията и унищожаването на неживата природа. 

Всички големи международни форуми през 2019 г. се фокусираха върху последиците от  глобализацията. Темата на Международния икономически форум в Давос през януари например беше "Ние сме в нова икономическа ера: Глобализация 4.0". Основните теми на дискусията на форума бяха предизвикателствата пред глобалната търговия и новите международни икономически отношения; задълбочаващите се екологични проблеми; кризата във Венецуела и като цяло икономическите сътресения, пред които се изправят страните от Латинска Америка като последица от глобализацията. Подобен беше и фокусът на срещата на върха на Г20 в Осака, която се проведе в края на юни. Основно място заеха глобалните икономически въпроси, както и модернизирането на световната търговия. Наред с тях бяха коментирани дигиталната трансформация, климатът и енергията и задълбочаващото се неравенство. Пряка последица от глобализацията още е засилената взаимозависимост на държавите и на международните актьори като цяло. В този смисъл модерно средство за надмощие над съперниците и тяхното контролиране е икономическата война и съответно икономическите санкции. Ярки примери за това са икономическите санкции като наказателна мярка срещу Русия; икономическите санкции срещу Китай, които доведоха до кратък спад в икономическите показатели на страната и тези срещу Турция, които бяха на път да екзекутират турската лира и да хвърлят страната в тежка инфлация. И преди, разбира се, са съществували подобни практики, но светът като цяло е бил по-сигурен, защото националната монета е имала златно покритие, което е било константна величина (британски паунд, американски долар). Днес местните валути са силно зависими една от друга, особено в развиващите се държави, където курсът е флуктуационен. Важно е да отбележим, че негативни тенденции се забелязват основно в страните, които избраха да играят по правилата на глобализационните процеси. Страни като Индия и Китай, които избраха самостоятелен път на икономическо развитие, почти не бяха засегнати. Всъщност, говори се за бъдеще, доминирано от икономиките на тези държави. 

Трябва да отбележим и засилващото се регионално сътрудничество като протест срещу глобализирането на икономиката. Формати като БРИКС, АСЕАН, НАФТА, ШОС и други, които не успяха да постигнат големите задачи, които си поставиха при тяхното основаване, се очертава да играят все по-важна и голяма роля при разпределянето на световното влияние и власт. Международната система отдавна не е биполярна, контролируема и предвидима, затова пред световните лидери все повече циркулира въпросът за оцеляването и съхраняването на страните им в многополюсния следглобализационен свят.

Коли горят на столичен паркинг

автор:Дума

visibility 0

12 нови случая на морбили в Пазарджишко

автор:Дума

visibility 13

400 лева за преглед в софийска болница

автор:Аида Паникян

visibility 71

/ брой: 238

Омбудсманът до КФН: Бонус-малус ощетява гражданите

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 238

С 11 млн. са намалели животните за месо за 30 г.

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 238

Четвърти сме в ЕС по харчове за храна

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 238

Фирми от всички сектори ще търсят нови служители догодина

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 238

Турция готви сондажи и в Черно море

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 238

"Четворката" преодоля застоя

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 238

Стрелба в болница

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 238

Кратки новини

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 238

Не се вижда краят на съседските войни

автор:Евгени Гаврилов

visibility 65

/ брой: 238

А след лъжата накъде?

автор:Николай Шопов

visibility 67

/ брой: 238

Фашисткият преврат в Боливия

автор:Иван Аладжов

visibility 55

/ брой: 238

НИМ изпраща годината с голяма изложба

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 238

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ