Турция в капан

Заради военните действия на Турция в Североизточна Сирия над България и Европа отново надвисва мигрантската заплаха. Нейната операция "Източник на мира" става вторият повратен момент в хода на сирийския конфликт. Първият беше намесата на Русия през 2015 г., който преобърна хода на конфликта в положителна насока - разбиване на "Ислямска държава", военна деескалация в по-голямата част на Сирия, стартиране на политическото регулиране. Войната в Сирия просто спря. От конфликтност обстановката в Сирия бе преминала към политическо регулиране. Ето скоро престоеше да заработи конституционният комитет за изработване на нов основен закон на страната. Във всичко това участваше и самата Турция в рамките на астанския формат с Русия и Иран. 

Сега операцията на Анкара "Източник на мира" става вторият повратен момент, но с отрицателен знак, противно на наименованието си.

Турското главоболие от Сирия е кюрдската заплаха. Заради нея тя се съюзи ситуативно с Русия и Техеран в рамките на астанския формат. Съответно целта на военната операция е да бъдат изтласкани кюрдите от граничния район, а на тяхно място да бъдат заселени сирийските бежанци в Турция. Така Турция се надява да прекъсне връзката между сирийските и нейните кюрди, които не едно десетилетие се борят поне за автономия от Анкара. Турция дори имала план в планираната буферна зона, простиращата на 30 км от границата навътре в Сирия, да създаде цели селища за бежанците. Всъщност става дума за етническо преформатиране на на населението на чужда, макар и съседна държава.

Но операцията на Анкара връща обстановката в Сирия назад към конфликтност. Вече воюват сирийските кюрди срещу опозиционната Сирийска свободна армия (ССА), действаща под турско крило. Предстоят обаче сражения между нея и сирийската правителствена армия, която навлиза в региона за защита на кюрдите. Това си е вече рестартиране на междусирийския конфликт отпреди деескалацията. Ами ако се стигне и до преки сражения между армията на Дамаск и на Анкара? Това пък ще скара Анкара с партньорите й Москва и Техеран и може да доведе до разпада на астанския формат. И изобщо до парализа на политическото регулиране. Как в такива условия да заработи конституционният комитет? Геополитическото гросмайсторство на Кремъл в Сирия не е дадено свише и Путин предупреди за това в интервю наскоро за арабски телевизии с фразата "Москва не смята, че може от небесата да ръководи ситуацията в Близкия изток". Да не говорим, че заради турската операция има избягали от затвори или плен ислямистки терористи, а те могат и да драснат клечката на терористична кампания.  

Едно рестартиране на междусирийския конфликт дотолкова ще обезвери сирийските бежанци в Турция, че те като нищо ще се втурнат към Европа. А щом се скара не само със САЩ и  Европа, но и с Русия и Иран, сприхавият Ердоган като нищо ще ги хвърли към ЕС. И тогава те ще трябва да минат не само през Гърция, но и през България. 

Разбира се, това е най-лошият вариант. Има и междинни състояния, които могат да минимизират негативите. Примерно, ако турската армия избягва сблъсък с армията на Дамаск. И процесът на политическо регулиране не бъде убит. А той остава реална възможност да се търси такова компромисно разплитане на кюрдския възел, което да бъде приемливо за всички начин. Но това означава отстъпки от всички. Примерно Турция да преглътне някакъв вид кюрдска автономия в Сирия, но срещу гаранции за тяхното разоръжаване и изобщо за отказ от действия, които Анкара сметне за застрашаващи националната сигурност. А защо международни гаранти за такова споразумение да не включат Москва и някои арабски държави. Опитът с автономията на Иракски Кюрдистан, който е приет от Турция, също може да се използва. 

Но това е идеалният вариант, а сега бушува точно противоположният.