Турция на кръстопът
Резултатите от местните избори в Истанбул и Анкара ще са решаващи за бъдещето както на страната, така и на Ердоган
/ брой: 74
С повишен интерес световните експерти следят предстоящите на 30 март местни избори в Турция, защото те неминуемо ще имат отражение върху политическото бъдеще на страната и съответно върху макроикономическата стабилност. Вотът ще даде възможност на турските избиратели да изразят своето отношение към управляващите, и то след масовите протести от миналата година, грандиозните корупционни скандали, както и други действия като спорни законопроекти или забрана за ползване на социална мрежа. Изборите ще имат отражение върху следващите президентски, после парламентарни, т.е. върху следващия период. Експертите очакват управляващата ПСР да спечели тези избори, а опозиционните НРП и ПНД да увеличат гласовете си. Повечето от тях смятат, че ако ПСР получи под 40%, а НРП - над 30%, това ще е повече от сигнал за смяна в турската политика. В тази връзка според тях ПСР може да предпочете настоящия президент Гюл за следващия свой кандидат за държавен глава, но в крайна сметка това ще зависи и от волята на премиера Ердоган. Той наистина може да реши да остане за четвърти път премиер, като промени правилата на собствената си партия за това.
Турската вътрешна политика е непредсказуема, обобщи "Икономист" в своя статия "Всичко е възможно" още през февруари. Затова е и толкова трудно да се предвидят резултатите от тези местни избори. Сигурно е обаче, че резултатите от местните избори в Истанбул и Анкара ще са решаващи за бъдещето както на страната, така и за собствената му партия, респективно за него. Все пак ще е нужно повече време, за да може опозицията да стане най-важният участник в управлението на страната. Затова всички ще следят както общите проценти на партиите, така и кой ще спечели Анкара и Истанбул. Разликата между партиите ще определи и бъдещата ситуация, независимо че партията на Ердоган е по-вероятно да спечели тези местни избори като цяло. В тази връзка е възможно парламентарните избори, предвидени за 2015 г., да се проведат тази година. Така Ердоган ще изпревари нови удари върху имиджа си и ще блокира евентуални действия на опозиционните партии да се прегрупират. Очакванията за нови проблеми в икономиката също могат да го накарат да бърза, още повече че той вярва в собствената си и на партията мощ.
Някои наблюдатели имат притеснения, че при смяна на управляващите ситуацията на нестабилност в Турция може да ескалира, т.е. алтернативата да се окаже по-опасна. При голяма победа на Ердоган той може да рискува с повече "твърда ръка" и с нов тласък в авторитарния стил на управление, а това няма как да не предизвика нови социални напрежения. При всички случаи това се отразява върху турската икономика и може да се очаква влошаване на бизнес климата. Атмосферата в страната е поляризирана, толерантността всеки ден намалява, Ердоган все повече не търпи критики, преследва явни и мними противници. Да не забравяме и ислямизирането на страната през неговото управление.
Някои анализатори допускат и коалиционно управление след 30 март, за да може Турция да стабилизира ситуацията. Независимо че коалиционните правителства бяха отхвърлени като неудачни поради неуспехите им в политико-икономически план през 90-те години на миналия век. Днес при управлението на ПСР общество и държава са толкова разделени, върховенството на закона толкова неглижирано, че на практика са нарушени основни баланси и това може да има дългосрочен негативен ефект върху икономиката и политиката. Хората жадуват за истинска демократична система, а това е далеч от практиката на управление. Именно затова е и толкова ожесточен сблъсъкът между Ердоган и привържениците на духовния лидер Гюлен, особено след изтеклите записи. Ердоган няма друг избор освен да спечели, защото ако загуби, ще загуби имунитет и може да има проблеми със съдебната власт. Прогнозите за очаквани нови корупционни разкрития може да се сбъднат чак при президентските избори през август.
Политическата криза е налице, а инвеститорите засега само следят процесите. Всички са в очакване на 30 март. Борсите и федералният резерв също. Затова се следят лихвеният процент и стойността на турската лира. Ако ПСР спечели по-малко от 40% от гласовете, но спечели Истанбул и Анкара, лирата ще загуби от стойността си в краткосрочен план. Но ако ПСР получи повече от 40% , но загуби Истанбул и Анкара, лирата ще падне отново, но с по-малко. Сигурно е обаче, че лихвеният процент ще се увеличи и в краткосрочен, и в средносрочен план. Наистина трудни времена за турската централна банка. Самата държава пък май е на кръстопът и търси правилния път в политико-икономическо отношение.