Турция излиза от Истанбулската конвенция

Турция обяви, че се оттегля от Европейската конвенция за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция. Президентът Реджеп Ердоган подписа указа. Парадоксът е, че именно Турция бе първата страна, която ратифицира този документ на Съвета на Европа в момент, в който южната ни съседка имаше силни институционални позиции - председател на Съвета на Европа бе Мевлют Чавушоглу, по-късно външен министър. Конвенцията е подписана от 45 европейски държави. Няколко страни я подписаха, но след това не я ратифицираха - България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Словакия и Обединеното кралство. Дискретно  и не особено смело разграничение. Полша започна процедура за оттегляне от Конвенцията.   

Днес Турция декларира, че правата на жените в страната са гарантирани в националното законодателство, особено в конституцията. Ердоган откровено обясни, че иска "да спре нормализирането на хомосексуалността". 

Съставителите на документа обясняват, че целят "смяна на нагласата", а не възпитаването на реална сексуална култура. За разлика от понятието "пол", което има строга биологична предопределеност, постмодернисткото понятие Gender (формално - "род", граматичен род) е придобило в някои научни школи собствен смисъл, твърде различен от първоначалния и общоприетия. Гендер (джендър) се разбира като понятие, което описва как се чувства или се самоидентифицира човекът. Няма значение какъв си обективно - в този случай мъж или жена, важното било как се чувстваш. 

В класическия философски смисъл това разсъждение се родее с идеите на Джордж Бъркли (1685-1753) - "съществувам само аз и моите усещания". Идеите на Бъркли са шедьоври на субективния идеализъм, които по шокиращ начин се прилепиха към реалностите от края на XX век. Точно това утвърждава свръхмодерният "джендаризъм" - няма обективни реалности, всеки е това, за което се мисли. Което не е кой знае какъв проблем, но джендаристите агресивно навлизат в зоната на правото. Изискват обществата да зачитат техни "права", източник на които е самоусещането им. От тук - няма мъжки и женски роли в киното и в театъра. Няма две отделения в тоалетните и в баните и т.н. Това трябва да залегне и в учебниците. Да не отварям темата за спорта - там скандалите вече текат. Но това са по-невинните примери. 

Скромността на БСП не я краси

В последните дни на 2017-а и първите седмици на 2018-а у нас около Истанбулската конвенция се разрази остър сблъсък. Историческа бе ролята на пленума на НС на БСП от януари 2018 г., който след многочасова дискусия аргументирано отхвърли предложението за ратификация. Половин година по-късно Конституционният съд констатира несъвместимост на Конвенцията и конституционната норма на чл. 46 (1), която определя брака като доброволен съюз между мъж и жена. Защото Конвенцията третира "равнопоставено" всички "форми на брак". Отхвърлянето на Конвенцията е едно от най-достойните неща, които България е направила през тези три десетилетия. Но то бе представяно в странство от свои и чужди неадекватно и нерядко направо интригантски. 

Неразбираемо остава днешното публично "ослушване" на БСП, когато няколко патриотични партии през цялата предизборна кампания си приписваха изключителната заслуга за спиране на ратификацията на Конвенцията. Вярно е, че хора от ВМРО се произнесоха първи, но е вярно и че концептуалната аргументация бе развита до голяма степен именно от БСП и без левите гласове в парламента нищо нямаше да се постигне. Моят аргумент са думите на видна дейкиня на ГЕРБ, която произнесе смразяваща реплика: "Сега, заради БСП, жените в цяла Европа ще бъдат бити". 

Шекспировата Офелия пострада в една недемократична и неправова среда. Много социологически факти, свързани с насилието над жени, се прикриват от съставителите и адептите на Конвенцията. Например, че 40% от случаите на семейно насилие и убийства са мотивирани от ревност. Джендър-конвенцията не се интересува от такива мотиви. Тя се опитва да инкриминира мъжете, като цяло - мъжът като физически по-силен е насилник... Няколко милиарда мъже - няколко милиарда потенциални престъпници (насилници). 

Правото е нищо без апарат, който да го привежда в изпълнение, казва една теория. Истанбулската конвенция следваше да се привежда в действие чрез GREVIO - експертна група, която до неотдавна се оглавяваше от турска социоложка, професор в Анкарската политехника, очевидно подадена на Ердоган от ултраглобалистите. Самата група е част от свръхавторитетен международен, репресивен по същността си, механизъм. Групата противоречи на принципите на правовата държава, но това тепърва ще трябва да се обосновава пред европейската общественост. Европейските жени ще разчитат на националните си правоохранителни механизми. 

Ердоган застава на страната на здравия разум

Няма да му е лесно на Реджеп Ердоган - откри си нов фронт на международното поле, след като десетина години го даваха за пример. България, и особено БСП, се пържат на този огън вече три години. Прословутата резолюция на Европарламента, която призоваваше българските власти да разширят превенцията и борбата с домашното насилие и да направят необходимото за ратифициране на Истанбулската конвенция, не може да бъде споделена. От България се искат "реформи", а също и кампании, които да насърчават жените да свидетелстват за случаи на насилие и съответно - да подават жалби. 

Преди дни Министерският съвет отхвърли поредните препоръки на страните членки на Съвета за правата на човека към ООН, насочени към ратифицирането на Истанбулската конвенция и легализирането на индивидуалните белези пол и полова идентичност, различни от биологичните. "България разглежда терминологията в светлината на бинарния модел на половете, заложен в Конституцията на Република България, където физическите атрибути са неделимо свързани със социалните конструкции." 

През октомври м.г. представителят на Съвета съобщи, че нито една държава не е информирала Съвета за категоричната си конституционна невъзможност да ратифицира Конвенцията. Бях изненадан. Иначе имаме външно министерство и правосъдно такова... 

На 21 март 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи апел към всички страни, подписали Конвенцията, да я ратифицират. 

"Джендаризмът" и нахокването на България

Най-шантаво е разбирането на някои еврофактори, че в България "грешно сме изтълкували понятието "джендър". Преди година и половина Дубравка Симонович, специален докладчик на Службата на Върховния комисар за правата на човека (OHCHR) по въпросите на насилието над жени, обяви, че в България терминът "джендър" се разбира "неправилно" и страната трябвало да намери по-точен превод, както и да преосмисли цялостното си отношение към Истанбулската конвенция. Същото твърдят поне двама еврокомисари. Аз твърдя, че в България терминът се разбира в съзвучие с Обяснителния доклад към Конвенцията, от който следват такива изводи например, че въпросът за равенството на мъжете и жените трябва да се развие по следния начин -  хората ЛГБТИ са дискриминирани хора и те следва да получат социална и правна защита и подкрепа. Трябва да получат собствени канали за социално развитие именно като "неравнопоставени". Иначе казано, донеси свидетелство, че си хомосексуален, и служебната ти кариера е осигурена. 

Съгласно Решение щ13 на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., България не е в състояние да ратифицира Истанбулската конвенция, като това не подкопава ангажиментите на държавата за борба с всички форми на насилие, включително домашното. През изминалите три години опитите да се дискредитира или заобиколи това решение не са спрели. Допълнителна енергия изглежда им придава смяната на стопанина на Белия дом. От двойката Байдън-Харис се очаква проджендърска активност.  

Обадиха се и нашите върховни съдии

Тия дни ВКС - Гражданската колегия, поиска от Конституционния съд тълкуване на осем разпоредби от основния закон и да отговори дали понятието "пол", възприето от Конституцията, съответства на Конвенцията за защита на правата на човека и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Върховните съдии анализират правото на ЕС, ЕСПЧ, практиката на Съда в Страсбург и посочват, че въпросът за т.нар. психологически пол в практиката на ЕСПЧ се решава през призмата на правото на зачитане на личния живот.

Новият "глобален дълг" на Турция

Република Турция, Реджеп Ердоган и външният му министър Мевлют Чавушоглу трябва да намерят сили да заявят: "Подведохме се. Не проучихме проблема в дълбочина... Цялата тая джендърска пързалка води до съвсем други резултати". Турция може да се опита да осмисли и обясни (самокритично!) шантавия си опит да "оглави" световното джендърско движение. И, съответно, да произнесе сурова присъда. 

Какво не се допуска до световния дебат? Спорът съвсем не е и само за правата на ЛГБТИ. Скрит проблем е например този за начина на "финансово подпомагане на организациите на практикуващите алтернативни сексуални практики", защото са "дискриминирани". От световните и европейските фондове в тези посоки текат не милиарди, а десетки милиарди. Да не подценяваме и тази страна на въпроса. 

Поздравяваме Турция за смелостта, очакваме да инициира нов разговор по темата. Най-удачното е да се обяви, че е необходима нова редакция на документа срещу насилието, която да се приеме чрез заместване на досегашния текст.